неделя, 24 юли 2011 г.

Как убитите се оказват все лоши

Във връзка с горната статия, препечатвам едно мнение, което достатъчно красноречиво показва, че нищо не се е променило в МВР до момента. А Цецо Ушите е само един събирателен образ, една еманация на милиционерското нискочелие, некомпетентност и откровена наглост.

"Тиражна вестникарска новина: „Труп на 28-годишна клошарка е намерен в Борисовата градина в София в отсечката между конната база и стадион “Българска армия”. На безжизненото тяло на Яна Я. К. в неделя по обед се натъкнал случаен минувач, който търсел спасение от летните жеги по сенките. Той се обадил в полицията и в парка дошли полицаи от Първо РПУ. По шията, ръцете и краката на жената имало морави следи от притискане. Смята се, че жената е удушена 3 дни преди да бъде намерена. “Има такава версия, но още не можем да я потвърдим категорично”, казаха снощи от МВР. Проверява се дали жената не е била изнасилена и дали е местена след убийството. Чантата й не е открадната и затова се смята, че не става дума за грабеж.”

Новини точно като тази се правят въз основа на служебна информация от полицейски бюлетин. Журналистите ограничават новината до поднесеното в бюлетина , когато няма време да разберат нещо повече. Журналист, който е работил дълги години с полицейски бюлетини, никак не би се изненадал да види в съобщението, че убитата жена е клошарка. И в същото време би бил абсолютно сигурен, че тя не е клошарка.

Друго, по-назад във времето, съобщение от печата: „При стрелба на двама полицаи в гора рикоширал куршум е убил клошар.” В България, когато убиецът е полицай, когато престъплението застрашава публичното спокойствие и когато трябва да се манипулира общественото мнение, жертвата трябва да изглежда незначителна. Жертвата трябва да е някой, който не си е струвало да живее. Защото е живял така, че няма значение дали е жив или не. Някой, който си е търсил убийството. Улеснил е престъплението. И не си струва чак толкова шума.

Класиката в това отношение беше при убийството на Станиела Бугова. 16-годишното момиче беше застреляно от упор с автомат „Калашников” при полицейска проверка на пътен възел „Петолъчката” от сержант Здравко Петков през 1998 година. Запомнете годината, тя може да ви изглежда отдалечена, но нищо до този момент не е по-различно, отколкото през 1998 година. Прессъобщението на полицията по случая „Станиела Бугова” трябва да бъде намерено, за да влезе буква по буква в учебниците по лицемерие. Не съвсем буква по буква (защото цитирам по памет) то звучеше така: „Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г., тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.”

Така и толкова.

Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщение? 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ в софийска кола на пътен възел „Петолъчката”, който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова…
На първата пресконференция по този повод полицията нищо „не знаеше”. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението.

На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и да отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била със софийска регистрация, защото е била наскоро купена от брата на Станиела. Той е и шофирал. В колата са били майката на Станиела и братовчед й. Пътували са към село Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. Станиела беше ученичка, танцьорка във фолклорен състав. Сержант Здравко Петков получи 2 години и шест месеца затвор. Министерството на вътрешните работи използва случая да разчисти някои неудобни кадри, други да размести. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Все едно, че не се беше случило нищо. Нищичко.

А убитата – пак от полицай – Елеонора? Тя също се намираше по време и на място, на което момичета, които не си търсят белята, не се намират. Както и сестрите Белнейски – твърде късен час за пиене на кафе, както бе казано. После се оказа, че оня клошар в гората край Велинград не бил клошар, а баща на три деца, който берял гъби. И че не било рикошет. А на „Петолъчката” колата е била пълна със семейство, а не със сутеньори и проститутки. И Яна не е била клошарка, а млад човек с много приятели, интереси и планове за бъдещето. После всичко става ясно. Винаги става ясно. И всеки следващ път полицията пробва рецидива да очерни жертвата, да я направи незначителна. Да представи едно дете като проститутка. Да внуши, че един човек с три деца, дом и семейство, е клошар. Че една кандидат-студентка е клошарка, наркоманка. Че Чората е така или иначе „поръчана” мутра, какво значение има кога и кой ще го убие.

Държавата е изцяло в тон с вътрешното си министерство. Помните ли студента Стоян Балтов, убит в навечерието на студентския празник? И той беше в неподходящо време на дискотека с неподходящо име. Държавните мъже не се принизиха до такъв дребен детайл като смъртта на един студент. Не посветиха светлите си умове на такава тъмна тема като заведенията за пиянство, смъркане, разврат и падение в Студентския град. Студентите бяха поздравени, като че ли нищо такова не се е случило. Майката на Стоян очаквала министърът до спомене детето й в поздравлението си за студентския празник – и заради това, че Стоян е студент, и заради това, че тя е учителка. Напразно очакване...." .


Няма коментари: