петък, 17 април 2009 г.

Този Див Див Запад...

Случи се и при нас... Върнахме се назад до времената на Дивият запад. Вчера отвлекли "бизнесмен", днес извършиоли грабеж над дилижанс, пардон микробус, утре?!...

Днес май пак са отвлекли още един... Скоро по медиите ще се публикуват новини за това кой известен бизнесмен не е отвлечен все още. В отговор на зачестилите отвличания министър Миков пък предприе допълнителни съкращения на работещи структури в своето министерство. Тактиката "спасявай се по единично" май вече не работи. Тия дето си мислеха, че в България е достатъчно да имаш много кинти и животът е супер малко ще се стреснат. Да си купиш джип, за да не те притесняват дупките, да си купиш вила във Витоша, за да не дишаш гадния въздух на София, висок дувар и охранителни системи, за да не зависиш от полицията, черни стъкла, да не забелязвш мизерията и обратното и т.н. вече не е достатъчно.
Дали на българина ще му уври главата, че трябва друг похват? Дали пък на т.нар. интелигенция и бизнес елит няма да им уври главата, да вземат да попроменят тая бандитско-просташка ценностна система и тия херои дето сами подкрепяха? Съмнявам се. А и си мисля, че вече е твърде късно.

В началото на 1990 година наистина имаше и обикновени, но и предприемчиви хора, които направиха частни фирми и бързо започнаха да натрупват капитал. Тогава това беше лесно, защото примерно в търговията имаше дефицит на стоки, нямаше такава голяма конкуренция, а и хората имаха посъбрани по бай Тошово време пари. Една стока се продаваше с 200-300% надценка и така за кратко време можеше да удвоиш,утроиш и т.н. капитала си... Да ама, ако го имаш, а тогава рядко имаше хора, които могат да извадят 100 000 лв ,а и да имаше те не ги рискуваха, защото времената бяха несигурни! Точно тогава се появиха "партийните" пари станали печално известни като "парите раздавани в куфарчета"! Така на избрани (послушни !) хора бяха раздадени различни суми, но напълно достатъчни да направиш "летящ старт" в бизнеса и бързо да задминеш тези, които са се мъчили да натрупат някакъв първоначален капитал... Още повече, че въпросните новоизлюпени "бизнесмени" получаваха освен наготово първия си милион и доста протекции и привилегии... Така постепенно нормално прохождащите в бизнеса хора бяха изместени и принудени да фалират за сметка на тези с "партийните куфарчета". Така на практика започна и унищожението на средната класа у нас! А защо всичко това се случи за наша сметка? Ами защото парите от "партийните куфарчета" това бяха народните пари събирани десетилетия в пенсионни, здравни, социални и др. фондове от Партията - държава! Това са пари заработени с много труд от нашите майки, бащи, дядовци и баби, които така и никога не достигнаха до тях... Затова сега баба ми получава 160 лв пенсия, а е работила и съответно и е удържано при 40 години трудов стаж! Да не говорим за влоговете в ДСК, където хората внасяха на деца и внуци с десетилетия, а за една нощ събраните от тях пари се оказаха вместо 20 000 например 20 лева!

Мисля си, че донякъде сами са виновни бизнесмените, защото точно тези богатите бизнесмени спонсорират кампанията на политици, които ни управляват некадърно. Един вид си направиха автоголове, като искаха и получиха слаба държава и калпави и корумпирани политици...

Какво стана с електронното правителство?!

Как мислите тече "електронизирането" на държавната администрация?
Някаква агенция решава да прави информационна система(за вътрешно ползване или с публичен достъп). За целта се обявява търг с предварително известни резултати. Купуват се някви сървъри и др. техника/обикновено батковската фирма гледа да пробута каквото може в повече независимо дали наистина има нужда от него/ по него от сътветната партийна или батковска фирма. Сървърите се набутват в някое мазе/бивш склад или бивша тоалетна. Назначава се ИТ персонал. ДА естествено не може да си позволи заплатите които дават в частния сектор и не е трудно да се досетите какво е текучеството и качеството на наетия ИТ персонал.
Междувременно някое и друго протеже отива на екскурзия в чужбина маскирана като обмяна/проучване на опит или "анализ на бизнес процеса".
Това нещо се точи поне 1-2 години написва се някакъв софтуер но се оказва че междувременно или са се сменили някакви критерии и законови изисквания, или сме влезли в ЕС поради което трябва да синхронизираме с техни изисквания или неясно каква друга боза се е случила и системата трябва да се обновява(абе по-точно е да се каже че се появяват едни пари в бюджета за обновяване на системата пък и без това мрънкат я от ЕС я някой друг за такава система - що да не си ги лапнеме).
Появява се необходимост да има връзка и обмяна на данни между системата на тази агенция и някоя друга. Да ама те не са мислени за това правени са от някой друг по съвсем други критерии, стандарти и технологии.
Едната агенция/министерство/служб

а токущо е завършила своята система, другата тъкмо обмисля план за разширяване на настоящата.....
Абе весело е....
В същото време тиквата Ники Василев истерично напира да налее няколко десетки милиона в касата на Майкрософт и некои български комисионери.

А можеше нещата да изглеждат къде къде по-смислено.

Държавата наема/построява/заделя достатъчно голяма сграда която да изпълнява технологичните стандарти за дейта център. Закупуват се необходимото количество сървъри и софтуер - какъв е смисълът агенцията А и службата Б да имат 2 отделни машини в две отделни помещения на които има две различни е СУБД(Система за Управление на Бази Данни - примерно едната е Oracle, а другата MSSQL) с различни лицензи ака базата им и без това не е повече от 10GB (да не говорим че има клъстери които обслужват бази от порядъка на 1-2ТB)?
За какво са им няколко системни и ДБ администратори като сървърът ще може да бъде поддържан и от един? А пък ако взима заплатата на 2-ма със сигурност ще е по заинтересован да остане. Единственото което ще е необходимо на министерството или агенцията е да има достатъчно сигурна мрежова(може и vpn/интернет а не директна) връзка с дейтацентъра където са разположени сървърите му. Въпросният дейта център ще може да организира по този начин 24 часова поддръжка на машините и софтуера, а защо не и собствено звено за разработване на нови приложения според нуждите на ДА. Възможно е/а и обикновено така правят/ да има дори 2 нива - 1-во ниво - хелп деск - едно звено което да помага/по телефона, а ако се налага и на място/ на секретарка или министър който е забравил как да си включи лаптопа, и 2-ро ниво - системни, мрежови администратори, програмисти които се включват в случай че има по-сериозен проблем.
Тъй като сървърите на агенциите ще бъдат едва ли не в едно помещение проблемът за връзката между данните на отделните агенции/министерства се превръща в въпрос на съгласуване на стандартите им и програмиране - в много случаи това е доста по-лесно отколкото изглежда. Като минимум ползата от това ще бъде Така бездарното, въздухарско протеже на черепа, Орешарски няма да има повод да бръщолеви врели некипели по дебати, че не можело виждаш ли да бъдат свързани. И няма да има почти никакво значение каква операционна система използва секретарката на долнопробния шмекер Н. Василев тъй като всички важни информационни системи ще са уеб базирани(т.е. на администраторката ще и трябва само съвместим браузер за да може да ги ползва) и ще използват достъпни за всякакви ОС стандарти, като pdf, rtf ит.н.

За да бъдат спазени стандартите за "disaster recovery" може да бъде направен втори по-малък дейта-център на минимум 40 км от София - в Пловдив или Варна.
Оптичната мрежа в страната е достатъчно развита като дори държавни предприятия като Булгаргаз имат такава така че разстоянието няма да проблем за скоростта на репликиране/буквално - създаване на копие на данните/ на данните. Това между впрочем важи и за всички локални поделения на ДА - ще им е необходим достатъчно стабилна и добра интернет връзка - и браузер. Въпросният център ще поема част от натоварването в пикови моменти или ако недай си боже софийският бъде унищожен от земетресение, пожар, нападение на терористи или извънземни.

Но уви - време е да се върнем в реалността - живеем в България във времето в което тиквеника Станишев смята че саботирането на политическия противник е много по важно от чистотата на София - в добрите традиции на шибаната му дебилска партия още от времето на Луканов, Ананиева, Лилов и прочие лаладжии.