понеделник, 31 октомври 2011 г.

Без коментар!

неделя, 30 октомври 2011 г.

По-малкото зло

Аз не разбирам тези, които призовават да се гласува за Плевнелиев, за да не се допускат комунистите до властта. Защо се смята, че той е нещо по-различно от креатура на червените, каквато е и цялата партия Герб? Между другото, толкова много членове на БКП, партийни секретари и хора с досиета от ДС май не е имало в нито една партия досега. Такава безпринципна подкрепа на бивши кметове на БСП, също не е имало! Какво можем да очакваме от “десния” Плевнелиев, който всъщност не е нито ляв, нито десен, а подизпълнител на тартора си? И който продължава да сипе наизустени нелепици от типа, че щял да бъде “президент на регионалното развитие и магистралите” и който мълчи като бито дете, когато “началникът” му се кара публично на пресконференция. Е, това ли е политическата личност, която ще ме представлява пред Европа?

Някои хора наивно се самозаблуждават, че Плевнелиев щял да се еманципира от Борисов някой ден – приказка за наивници. Колкото до Попова – не мисля, че се ползва с добра репутация на юрист сред колегите си – даже обратното, считат я за некомпетентна и кариеристка. За репутацията й в Европа също не съм убедена – всъщност единственото, което сме чували е оценката на Венецианската комисия за нелепия й закон за гражданската конфискация, който беше критикуван от много европейски организации, а самата комисия призна, че ще ни използва за опитни зайчета, за да видят как ще работи такова нещо. Много от новите промени в законодателството излизат точно от правосъдното министерство и не бих казала, че екипът й работи добре – пълен хаос навсякъде, на един закон се правят по десетки промени, заради недомислици и т.н.. Тя самата призна, че се домогва до поста главен прокурор и вероятно ще подаде оставка като вице (ако спечели) след две години. Мотивите й са съвсем лични и изобщо не смятам, че някой я е отстранил от правителството, напротив – смятат я за удобна и послушна. Както и да е – дори и двамата да са много готини като хора, въпросът е принципен – доближаваме се до абсолютната власт на една партия във всички власти. Нещо като дежавю. Остава да върнем член 1 и да отменим изборите.

Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.

петък, 21 октомври 2011 г.

До БорисOFF

Публикувам писмо на студенти до премиера Бойко Борисов.

Борисов!

Ние, младите хора на България не започваме писмото си с „уважаеми“. Искахме, но ще те излъжем, а лъжата я владееш ти.

Когато ти повярвахме преди време се надявахме да си различен. Уви ! Ти се оказа като лявата химера, като дясната утопия и като царската измама т.е. лъжец. Надявахме се, че знаеш колко е невъзможно да живееш с българските пенсии и заплати, които препоръчваш на европейците. Само пурите ти за два дни струват повече.

Ти Борисов, ни нарече „лош човешки материал“. Забрави обаче, че този „лош материал“ те изпрати там, където ти се самозабрави.

Ти Борисов, приемаше с радостна усмивка нашите усилия да те превърнем в Избрания. А сега ни съветваш да станем овчари. Пробвахме, но в бюрата по труда няма свободни места за овчари. Може би под твоето „вещо“ ръководство и стада не са останали.

Пак по внушението ти свише се пробвахме и на картофената нива, но твоите бивши колеги – рекетьори са станали изкупвачи и предлагат бой вместо пари. Други патили хора ни препоръчаха да не се захващаме с череши, гъби, билки или малини, защото там се разпореждали пак твоите хора.

Ти Борисов, ни накара да сведем от срам доскоро гордо вдигнатите си глави, след като чухме безумията, които ръсиш по широкия свят. То и Алековият бай Ганьо би се почуствал неудобно от теб. Да се радваш на подигравката на Берлускони, който ти мери плешките, да разправяш как колегата ти Цветанов „с един багер копае и вади трупове“, да правиш обидни квалификации за Ангела Меркел и за Саркози ...

Ти Борисов, заля услужливите радиа и телевизии, както и страниците на купените от теб вестници, но единствената файда от това са прерязаните от теб ленти на свършеното от други хора.

Ти Борисов, забрави или просто не знаеш, че пътищата се правят за хората, а не хората съществуват заради магистралите ти. Или още по-точно – заради магистралните ти комисиони.

Ти Борисов, позволяваш на чуждите банки да ни колонизират, а на една уж българска - откровенно да ни открадне парите и в същото време се правиш на патриот и народен защитник.

Ти Борисов, се пъчеше, че разбиваш контрабандните канали, а всъщност ги събра в един – твоят собствен. И вечер приспиваш гузната си съвест с тихото шумолене на банкнотите.

Ти Борисов, се уплаши от обичта ни и се скри зад безличния Росен. Уплаши се от топлите ни чувства или от падането на единственото признато от теб национално богатство – твоят рейтинг.

Та, ние – неосъществените овчари, рекетираните картофопроизводители, берачи на гъби и въобще – некачественият според теб човешки материал, вече не ти вярваме.

ДНЕС ИМАМЕ СИЛАТА И ВОЛЯТА ДА ТЕ ПРИЗЕМИМ!

Да, точно така – да те приземим, както казваше онзи на когото разтриваше ушите в предишната си роля.

Борисов, махни се от мястото, което позориш и от работата, която не можеш да вършиш. Ако за теб няма живот извън политиката, както казваш ти самият, то знай, че докато ти си в политиката, то няма живот за нас българите. И тъй като знаем какъв е твоят избор, то ние заявяваме, че оттук нататък ще избираме НИЕ и започваме на 23 октомври.