събота, 19 април 2008 г.

Държавата на абсурдните тайни, или абсурдните тайни на държавата.

В кое време живеем, че да се "успокояват" гражданите с тайни? И за какво ще бъдат по-спокойни гражданите - за това, че има мъдри и знаещи тайните хора, които ги управляват и знаят кое е "добро" за тях, преди още гражданите да са помислили? Или за това, че вечният враг, който "не спи," ще бъде държан далеч благодарение на тайните.

До 1990г. гражданите само бяха чували, че съществува държавна тайна, а можеха да прочетат единствено за наказателната отговорност, която се носи за разгласяването й. Нямаше регламент за това какво е държавна тайна и беше неизвестно защо се заявява в една или друга ситуация, че гражданите нямат достъп до тази или онази информация. Абсурдът стигаше до крайността, че не беше лесно и за тези, които са длъжни да пазят държавната тайна, да разберат какво точно трябва да пазят - и днес в поделенията на Българската армия се подписват декларации за пазене на държавната тайна. Сходен е и проблемът с т.н. "служебна тайна," която и в ден днешен не е изброена в списък като държавната.

При създаването на Конституцията от 1991г. в чл.41, ал.2 изрично се записа, че държавната и служебната тайна могат да бъдат предвидени само в закон. В решение № 7 по к.д. № 1 от 1996г. Конституционният съд установи правилото, че такива тайни имат право на съществуване само доколкото осигуряват защитата на посочените в Конституцията права и интереси.

В една демократична държава закон, който да регламентира тайните, е необходим. Това се налага не с цел по-добрата им защита, както е записано в чл.1 от приетия на първо четене проектозакон, а с цел гарантиране на правото на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация. Иначе тайните се пазят най-добре в условия на пълен произвол на изпълнителната власт, в пространство на вакуум и от само себе си разбиращо се мълчание. Създаването на процедури и правила на засекретяването на информация има за единствена цел гарантирането на правата на гражданите чрез ясното очертаване на границите и условията, в които държавата може да въвежда тайна.

Неразбирането на това основно положение пронизва целия текст на проектозакона. Определението "класифицирана" за ограничената за достъп информация е напълно лишено от съдържание и е синоним на "секретна." Всъщност това определение би трябвало да означава, че достъпът до информация може да бъде ограничен само когато тя подредена в предварително и тясно определени категории.

Процедурата по класифициране предполага още няколко неща -

1. засекретяването да се извършва само от изрично определени в закона лица, които са на високи длъжности и носят политическа отговорност за действията си,

2. засекретяването да става само по силата на нарочна заповед,

3. да се засекретява конкретно даден документ или материал, при това само в частта, в която съдържа информация, чието разгласяване би създало опасност за националната сигурност,

4. Да се засекретява само в някои конкретни области на управлението на страната, например отбраната и външната политика.

А сега да видим как отговаря приетият на първо четене законопроект на тези изисквания на правото на Съвета на Европа, формулирани в Европейска конвенция за защита на правата на човека, практиката на Европейския съд за правата на човека, други документи на Съвета на Европа и най-сетне, Конституцията на Република България, както я тълкува Конституционният съд:

1. засекретяване не се извършва. Всеки, който сметне, че работи с държавна тайна, като се консултира с обширния списък приложен към закона, спокойно може да поставя грифове, все едно дали е министър или чистач, или пък работи във фирма,

2. засекретяването просто така си съществува още щом документът или материалът се създаде. За всеки случай издателят на документа може да постави и гриф,

3. засекретяват се не само отделни документи, но и сборове от документи, а може да се чете и по обратному - не само сборове от документи, но когато се прецени - даже и отделни документи,

4. засекретява се във всички възможни области, стига да се прецени, че информацията попада в списъка приложение, който съдържа "само" 91 категории (само за сведение - сегашният списък е от 38)

Към горното може да се добави единствено, че за разлика от времето на социализма сега ще има срок на трайност на засекретяването, но какво значение ще има това, ако гражданите не могат да прегледат в нарочен регистър колко документи са засекретени и кога изтича срокът на тяхната секретност. Как обществото ще очаква изтичането на срока на секретност на важна за него информация, ако не е могло чрез правото на частичен достъп да разбере, че "тук се крие нещо важно."

Към броя на категориите в списъка приложение може да се добавят още някои негови специфики. Някои категории са широко определени, с възможности за попълване по усмотрение на изпълнителната власт /прословутата фраза " и други"/. Засекретяват се цялостно службите за сигурност към МВР и отбраната, като дори щатното им разписание е обявено за тайна. Местонахождението на обектите за гражданска отбрана е тайна - по-важното е явно да не ги узнае врагът, отколкото да ги знаят гражданите. Много от тези категории са рудимент от времето на студената война и са проявление на една маниакално изострена представа за "врага." Достатъчно е да споменем присъствието на цял раздел с категории информация, свързани с "икономическата сигурност на страната." Каква е тази икономическа сигурност в условията на пазарна икономика и отворено към света стопанство при зададени цели за интеграция с Европейските общности, остава неясно.

Вместо да се полагат усилия за разрешаването на всички посочени проблеми при изготвянето на промени в текста на законопроекта преди за ново четене в Народното събрание, дебатът се замества със създаването на нови проблеми. Най-важният за решаване с този закон проблем се оказа отмяната на закона, известен като Закон за досиетата, с преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Без да се коментира тук правната техника или противоречието с т.7 от Препоръка на събранието на Съвета на Европа от 1996г., следва да се отбележи, че подобна промяна е свидетелство за изключително бедна представа за понятието "прозрачност на управлението." Може би тя е продиктувана от убеждението на съответния носител, че в нашето общество не могат да бъдат намерени други достойни да управляват хора освен потенциално попадащите в обсега на Закона за досиетата.

Връщайки се към темата за класифицираната информация, трябва да констатираме няколко неща: По начало е проблем за една демократична държава да има широки области, в които никой освен малцина "просветени" не знае какво се върши. Морален проблем е да се утвърждава с фалшив патриотичен фалцет, че е нормално да се шпионират и разузнават други народи, защото са винаги една потенциална заплаха. Възгледът, че държавите са винаги в състояние на война на всеки срещу всеки, е безвъзвратно остарял и отстъпва на гледището, че държавата, като произведение, предназначено за доброто на човека, трябва да утвърждава човешките ценности не само вътре в себе си, но и навън, в отношенията с други държави, които са други произведения със същото предназначение.

Най-сетне, цинизъм е в едно общество като нашето, в което хората чувстват сигурността на личността и дома си застрашена, тяхното безпокойство да бъде използвано за утвърждаването на лъжата, че имат нужда от тайни. Истинският път за решаването на проблема "сигурност" е прекратяването на дългото бездействие на държавните институции и стриктното гарантиране на човешките права, която комбинация е напълно възможна в едно демократично общество.

понеделник, 14 април 2008 г.

Инфлацията в България достигна рекордните 14.2%

Според финансовия министър на България Пламен Орешарски, повишението на работните заплати в страната за 2007 г. е 22%, тоест то значително е изпреварило поскъпването на живота. Според министъра, инфлацията е белег, че икономиката на България се развива бързо и отлично.

Бием инфлацията с доходи
04 април 2008 / News.dir.bg
Доходите в България през последните две години се увеличават по-бързо от инфлацията, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Монтана.

Калфин: Живеем най-успешните години
07 април 2008 / News.dir.bg
Близо трите години на управление на тристранната коалиция са най-ползотворни и успешни през демократичния преход.

Напредъкът се чувствал в джоба на българите
06 април 2008 / News.dir.bg
Всички имаме интерес да гледаме по-скоро как ще изпълни още един мандат на едно правителство, а не да се надяваме, че ще падне. от Симеончо

От много догонване явно сме се запотили и изпускаме въздух. Смениха шефа на НСИ и пак не могат да я оправят тази инфлация. Аха, аха да я изпреварим и тя пак ще ни догони.

Време е за предсрочни избори защото тези дебили докато бият инфлацията с доходите СИ сметката ще я плащаме ние с една до две години закъснение под формата на безконтролна и неудържима инфлация. Ще има да плащат и пет поколения българи за напред.

Типичен унгарски сценарий се разиграва тук , но той ще има по-тежки последици за страната ни заради кредитната оргия, имотния балон, грандиозните фирмени дългове и съвпадането на нашите проблеми със световната финансова криза. С това управление скоро и тук ще има умиращи от глад пенсионери и бунтове.

Дали е държавна или частна собствеността другарите си я управляват както си знаят. Резултатите винаги и без изключение са еднозначни - грабеж на всичко в държавата в полза на една шепа престъпници с власт.

Става очевидно, че или ни управляват пълни идиоти или се работи преднамерено за сриване на валутния борд чрез раздуване на задлъжнялостта и предизвикване на дълбока икономическа криза. Ще ги познаете по големите кредити в лева като се сдуха положението.

неделя, 13 април 2008 г.

Румен Петков подаде оставка

Румен Йорданов Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Женен, баща на двама сина.
Учи в Математическата гимназия в града. Висшето си образование завършва във факултет “Математика” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Специализира в Икономическия институт в Свищов.
Занимава се активно с политика от 1991 г. В периода 1995-1999 г. е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията, от 2005 г. - министър на вътрешните работи.
Румен Петков е председател на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат в 39-то и 40-то Народно събрание.
В периода 1995 - 1999 година той е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията. Председател e на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат в 39-oто Народно събрание. На парламентарните избори през 2005 г. се явява като кандидат на “ Коалиция България” за 15-и избирателен район – Плевен. Влиза в състава на 40-о НС. От август 2005 г. е избран за Министър на вътрешните работи.
На 10 ноември 1997 година Плевен Румен Петков е отстранен от длъжност в продължение на четири дни от окръжния прокурор Евелина Попова, заради обвинение в престъпление по служба. Окръжната прокуратура в Плевен образува четири дела срещу Румен Петков – две от делата срещу министъра са стопански престъпления и две за криминални.
Първото дело е образувано по чл. 282 затова, че като кмет на Плевен раздава незаконно петдесет и шест общински жилища без да спази съответния законов ред. Делото се води в Ловешкия районен съд, защото като кмет Петков може да окаже натиск на плевенския съд. Делото е прекратено поради липса на престъпление. Няколко месеца по-късно прекратяването на делото е потвърдено и от ВКП.
Второто дело е през 1997 година и е за причиняване на екологични щети. Румен Петков дава разрешение за построяването на мотописта в защитената местност “Кайлъка” в Плевен. При строежа били унищожени 8 дка ценна растителност. На четвъртия ден – 14 ноември, прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев взема следствените дела в Главна прокуратура и сваля обвиненията срещу Петков.
Третото дело срещу вътрешния министър също е образувано през 1997 година и е за самия строеж на мотопистата. През 1999 година делото е прекратено с постановление на прокурор от Ловешката районна прокуратура, отново поради липса на престъпление. През 2001 година постановлението на ловешката районна прокуратура е потвърдено и от ВКП.
Четвъртото дело срещу Румен Петков е образувано през 1999 година по обвинение за хулиганство и възпрепятстване на полицейска проверка във вилата на мотоциклетиста Богдан Николов във фондация “Кайлъка”. Тогава Петков взима ключовете от полицейската кола, дошла да претърси мястото и пречи на акцията. Николов е арестуван за трафик на крадени коли. При обиски на жилищата и автосервиза му са открити автомобили, за които се подозира, че са крадени, както и машина за пренабиване на номера. Делото обаче е прекратено. Делото срещу Румен Петков пък е прекратено след като става народен представител и се сдобива с депутатски имунитет.
След кметския мандат на Румен Петков е съставен ревизионен акт и е глобен с 60 минимални работни заплати за продажба на общински имоти на занижени цени и без търг.

С тази биография и за хигиенист не биха ме взели.

сряда, 9 април 2008 г.

Убийството - престъпление или държавна политика

Фонтанът “момче и гъска”
Обедно време, оживена столична спирка и стотици граждани в района на хотел "Плиска". Деца играят в градинката до локалното на "Цариградско шосе". Чуват се изстрели. Мъж пада на земята на метри от детската глъч.
Това, че престъпниците станаха толкова нагли, че да гърмят без маски пред стотици хора, не е нищо ново. Очевидно не се стряскат, че някой може да ги види, или че полицията евентуално може да ги хване.
Има обаче нещо много показателно и различно в разстрела на хроникьора на мафията. Георги Стоев в последните седмици е много активен в даването на интервюта. Обяснява надълго и нашироко в ефир кой дърпа конците в държавата. Споменава имената на Маджо, Маргините и ген. Любен Гоцев. Преди шест месеца пред "Монитор" каза, че вътрешният министър и висши прокурори покровителстват мафията. В същото време пред издателя си Стоев споделя, че е бил заплашван и притеснен. Страхува се за живота си и затова решава да говори. Да посочи на полицията своите поръчители, надявайки се да остане жив.
Интересно е какво прави в тази ситуация държавата, в която бивша мутра й навира в очите босовете и как действат. След десетките изписани книги дали Румен Петков или някой прокурор си е направил труда да провери между редовете има ли поне една истина.
Авторът на "БГ Кръстника" открито е нападал всичко на всичко 4-5 души. За тях е казвал, че са мафиоти. Единият се води, че живее в чужбина, двама са на свобода под гаранция, четвъртият е на преклонна възраст, но се радва на добро здраве. Останалите, сочени от Стоев за покровители на босовете, са ръководителят на силовото ведомство и двама-трима прокурори.
Стоев е написал немалко за тях. Ако срещу нито един ченгетата не открият нищо, излиза, че тогава убийството не е престъпление, а държавна политика и МВР не вижда нищо нередно в него.
На всичкото отгоре физическите убийци са толкова спокойни, че и маски не слагат. Тогава или са чужденци, които вече са се прибрали в родината си, или носят маски в делничния си живот, защото все някои от стотиците граждани на "Плиска" трябва да ги е видял и да ги опише.
Градският прокурор Кокинов каза вчера, че ще почват да четат книгите на Стоев. А досега къде бяха? Тези книги излязоха преди години. Всеки от силовото ведомство и прокуратурата е имал време да си вземе една и да види дали има нещо нередно вътре, по което могат да образуват поне предварителна проверка.
Когато има показен разстрел, полицията обяснява, че жертвата е дължала пари или покушението е свързано с бизнеса. Сега мълчат. Май тия версии тук не минават. Или от МВР са били напълно наясно какво казва Георги Стоев.

Йордан Йончев

понеделник, 7 април 2008 г.

Две убийства в рамките на 24 часа

Двете показни покушения станаха в София за по-малко от 24 часа и отново вкараха името на България в световните новини. Посред бял ден вчера бе застрелян Георги Стоев, нашумял с книгите си за мафията. В неделя привечер бе убит с 2 куршума в главата пък Борислав Николов - директор на енергийната компания "Атоменергоремонт" и близък до бизнесмена Христо Ковачки.

Убитият писател Георги Стоев:
Маджо поръчваше убийствата пред Любен Гоцев Четох и слушах няколко интервюта на Любен Гоцев. Направи ми впечатление, че е много изнервен. Заради Куйович ли е? Безспорно Будимир Куйович е наследник на каналите на Фатик, но трудно някой би могъл да докаже, че Любен Гоцев го покровителства директно. Затова и Гоцев не се притеснява много-много от тази история. Скандалът с Куйович е проблем на Ангел Стойчев, дългогодишен член на кръга „Монтерей”. Тук обаче трябва да направим едно уточнение - Ангел Стойчев отдавна е отритнат финансово от старите си приятели. Той се е компроментирал още от времето, когато синът му Стоян се занимаваше с цигари заедно с Евелин Банев - Брендо. Кръгът „Монтерей” ще остави Ангел Стойчев сам да се оправя, така ли? Те имаха желание да му помогнат, но историята много се разшумя и този път медиите не останаха безучастни. Когато хванаха Стоян, сина на Ангел Стойчев с дрога, го направиха от обвиняем свидетел. Безспорен факт е, че Стоян работи с Будимир Куйович и според мен този път трудно ще се измъкне. Но баща му Ангел Стойчев е дългогодишен шеф в МВР, Румен Вълка му е бил шофьор… Ангел Стойчев от години има финансови проблеми. Той отдавна се е компрометирал пред старите си приятели. Дължеше пари на Фатик и близо две години не ги връщаше, още тогава Любен Гоцев и останалите се разграничиха от него. Ангел Стойчев не можеше да се оправи много време със снаха си Весела, дъщерята на Жоро Старчев, който държеше преди “Монтерей”. Та тогава за последно Любен Гоцев и компания му помогнаха и принудиха Старчев да продаде ресторанта си на друг човек. Кръгът „Монтерей” мит ли е, или реалност? Това ли са кукловодите на мафията? Никакъв мит няма, колкото и Любен Гоцев да се опитва да го обърне на-шега и на едва ли не на пенсионер-ска сбирка. Това символно появяване миналия вторник в „Монтерей” пред медиите целеше нещо друго - Любен Гоцев да покаже на всичките си врагове кои са ортаците и съратниците му. Компанията наистина беше впечатляваща. А Гоцев стоеше като Кръстник в ресторанта и всеки, който влизаше, първо се здрависваше с него и след това заемаше мястото си. Чавдар Чернев - бивш шеф на МВР и изключително близък до Младен Михалев - Маджо, Виктор Вълков - ятак на Маджо. Любо Левичаров, бившият шеф на ЦСБОП. Допреди години всички тези хора се събираха в „Монтерей”, оттам идва и името на кръга. От доста време те вече не се срещат там, а в ресторант „Кипарис”. Там Любен Гоцев се среща тайно с Младен Михалев - Маджо, във ВИЛ стаята в ресторанта. Има ли реална власт Любен Гоцев? Да. Макар да е на години, той все още е в играта и няма намерение да я напуска. Гоцев е свикнал не да се говори за него, а да се шушука – той се изнерви, защото го осветлих. Тези, които трябва, знаят, че Любен Гоцев е създателят на Маджо. Преди време Георги Пехливанов се изказа за Младен Михалев, че е кукла на конци. Аз предадох на Маджо думите на Пехливанов. И той каза: „Да, така е. Но знае ли кои стоят зад мен?”. Ако си мислите, че Младен Михалев има стотици милиони, бъркате жестоко. Маджо сам е признавал, че има 16 съдружници, все генерали от БСП. Той ги наричаше „червени брамии”. Парите за БСП се разпределят от Любен Гоцев. Той е покровителят, съветникът и лобистът на Маджо. Веднъж Михалев ми разказа през какви унижения е минавал в началото. Чавдар Чернев, когато се напиел, карал Маджо и Маргина да лазят под масата. Любен Гоцев твърди, че не те познава? Познава ме. Готов съм да бъда разпитан от следователи и да разкажа това, което знам за Любен Гоцев. Ще му припомня само едно място, където сме се засичали - на една пресечка на „Витошка”, където се помещаваше офисът на стария Фатик Там Любен Гоцев се появяваше често. Имаме и други засечки с него, които ще разкажа някой друг път. Фатик и Младен Михалев ходили ли са в “Монтерей” ? Да, много пъти. Фатик имаше навика да стреля в ресторанта. Вадеше пистолета и правеше на решето тавана. Няколко пъти правиха ремонт на „Монтерей” заради Фатик Маджо също се явяваше, и то не само във вторник, а всеки ден. Охраната му и колите му блокираха движението пред „Монтерей”. После започна да се среща с Любен Гоцев в „Кипарис”. Пращаше колата си, за да вземе генерала. Виктор Вълков също ли е близък с Младен Михалев? Да. Когато бях в полицията за една разработка срещу Маджо, полицаите ми разказаха интересни неща. Те го бяха прихванали в Хърватска. Михалев се обаждал по телефона до България, използвал е хърватска СИМ карта. Оказа се, че Маджо е живял доста време в посолството на България в Хърватска. Там негов домакин е бил Виктор Вълков. След това Вълков е посредничил и за една среща на Младен Михалев с МВР шеф във Виена. Това също е според оперативна информация на служителите на МВР. Естествено, разработката срещу Маджо потъна. Сега Любен Гоцев призовава прокуратурата да го разпита… Интересен ще е този разпит, но няма как да се получи. Илюзия е да се вярва, че има сила в България, която да бутне Любен Гоцев. Генералът се саморазправи с Маргините за няколко минути. Когато научи, че е в списъка им за ликвидиране, разпореди те да бъдат тикнати в затвора. Публична тайна е, че арестуваха Маргините заради Любен Гоцев, а не защото от МВР са събрали данни за престъпната им организация. Когато беше взривен Стоил Славов, уликите пак водеха към братя Маргини. Тогава не ги прибраха, не ги прибраха и след убийството на Жоро Илиев. Но когато Маргините се прицелиха в Любен Гоцев, цялата сила на МВР и прокуратурата се стовари върху тях. Това е показателно за влиянието, което Гоцев има в държавата. Любен Гоцев страхува ли се от Маргините? По-скоро Маргините се страхуват от Любен Гоцев. Неговото убийство неслучайно е трябвало да изглежда като случаен обир. Маргините знаеха, че без Любен Гоцев влиянието на Маджо в държавата ще спадне и така по-лесно ще могат да се преборят с него. Но същевременно не смееха да му пратят килър, защото осъзнаваха какво може да се случи с тях. Искаха убийството на Любен Гоцев да бъде извършено по такъв начин, че да заблуди МВР. Всички видяха какви са последствията за братя Маргини. Е, вече са на свобода. Делото срещу тях още не е приключило. И няма да приключи скоро. Това, че не са в ареста, не значи, че не са натикани в миша дупка.

Мафията недвусмислено показа КОЙ УПРАВЛЯВА България. И ПОКАЗНО демонстрира, че който наруши омертата и извади дейността И на светло с информация, факти и на магнитни носители се наказва с КУРШУМ В ГЛАВАТА в центъра на столицата. За да знае всеки друг който се опита да им се изпречи на пътя какво го чака.
Глупаци са и такива тука дето разправят, че като идем дружно да гласуваме ще си решим проблемите. Просто ще изберем новите слуги на мафията. Лекарството отдавна е известно на света – отнемат им се парите и патлаците и се настаняват в панделата. Тъй като обаче У НАС институциите които трябва да свършат тази работа са на ведомост при мафията следва да си купим отвънка хора които да свършат "почистването и обезпаразитяването".

четвъртък, 3 април 2008 г.

Да си играем на държава

Доктор Гилотен бил загрижен за хуманното умъртвяване на враговете на френската революция, още повече, че те се оказали изтощително многобройни за палачите. Изобретената за целта машина за обезглавяване била наречена от тогавашните шегобийци „ най-доброто лекарство срещу пърхота”. Тази революционна традиция убийствените факти да се превръщат в шегички е жива. Тук и днес (не случайно едни другари потърсиха морална опора за тукашните деветосептемврийски кланета с тамошните френски такива) .

Вечно развеселеният, най-вече от собственото си „остроумие” вътрешен министър Румен Петков, провокира с личния си пример нова вълна от свеж соцхумор, доказвайки освен всичко друго колко верни са предположенията, че именно той е задкулисният диригент на червения управленски оркестър-щом на него му е смешно, останалите съратници направо се превиват от смях. И настана социалистическо съревнование по шегуване. Така плачевното състояние на „борбата с престъпността”, олицетворявано този път от наистина небивали скандали за избила на повърхността информация за корупция по върховете на ведомството, беше оприличено ни повече, ни по-малко на…оздравителен процес. Диагнозата е заслуга на министър-председателя Сергей Станишев, чиито досегашни скечове ( като закачливото му поименно предложение за бъдещ кабинет на сегашната опозиция) бяха повече от сухарски. Но сега премиерът наистина се отличи с изумително хрумване. Не всеки би се досетил да види хубавата страна на грозната картинка с изпокараните, арестуваните, унижените и унижаващите, простеещите, озлобените и бликащи от взаимна омраза пазители на нашата сигурност с генералски пагони.

Покойният Илия Павлов, малко преди да го убият, се провикна от върха на своята икономическа пирамида, че било крайно време да се отреже опашката на гущера. И останалите обитатели на родния Джурасик парк го разбраха така буквално, че му приложиха лечението на доктор Гилотен . Не е смешно, но поне е достатъчно парадоксално.Обаче е далеч от наистина уникалното хрумване на премиера Станишев да призове практически към възраждане чрез самоизяждане в общодържавни мащаби. Защото да кажеш, колко е хубавинко да се разпада държавността пред очите ни и че това е лечебна процедура, не е просто равно на невежеството на средновековните лечители и препоръчваното от тях универсално кръвопускане по всякакви поводи, а отива доста по-далеч:това е йезуитщина от най-модерен ляв вид.

Разбира се починът „ да се радваме, когато страда държавността” веднага бе подхванат. Правосъдният министър Меглена Тачева поде инициативата и творчески допълни идеята на своя ръководител с уточняващ нюанс. Най-после се бил осветил проблемът с подслушванията ( с използването на Сересе, както за благозвучие обичат да се изразяват не някакви си серсеми, а най-видните ни специалисти по въпроса ). Тази въздишка на облекчение, изтръгнала се от толкова високо място, сигурно трябва да ни накара да благодарим на другарите генерали, главните и генералните им секретари, че са така добри да се изпокарат и в резултат на това да потвърдят подозренията ни колко уязвими сме всички ние, кротките граждани, след като такива лъвове, облечени в огромна власт, са натикани в миша дупка с помощта на едни микроскопични, но всемогъщи апаратчета. Въпрос на апаратни игри!

С министър-председателя Станишев побърза да се съгласи и коалиционният му крепител Ахмед Доган. Той направо му връчи в аванс генерално пълномощно да обявява всяка катастрофа за блага вест. С думите си, че премиерът „сигурно е прав”, изречени след направеното от Станишев разкритие за ползата от вредните междуособни войни в МВР, Доган показа категоричната си подкрепа за оцеляването на кабинета на каквато и да било цена.

Ами президентът ни? Някой прави ли си вече труда да брои лъжите му? Той не бил осведомен! И това е твърдение на човека, за чието осведомяване денонощно и неуморно се трудят главните средства за масово и тайно информиране. Или може би иска да каже, че не си общува с толкова близкия му бивш шеф на предизборния му щаб и настоящ рушител на следизборната идилия в БСП Румен Петков? Вярно е, че е в стила му да се разграничава от повалените си сподвижници, особено след като попаднат под ударите на правосъдието или престъпната разправа-един не му бил съвсем съветник, друг не му бил кой знае какъв спонсор, трети пък напротив бил богаташът с безупречен бизнес и затова всички вкупом трябва да недоумяваме ( щом президентът казва, как не) защо го екзекутират демонстративно насред най-охранявания софийски булевард. Но пък в случая с клатещия се Румен Петков изобразяването на почуда от страна на държавния ни глава е вече толкова нелеп етюд, че дори не е смешно. Опитът на Георги Първанов да се скрие зад твърде прозрачната „неосведоменост” надмина всичките му досегашни демонстрации на презрение към търпеливите българи, които така социално и безнаказано лъготи.

Сигурно ще се намерят съмишленици за една инициатива, произтичаща от логиката на изложените по-горе факти: да вземем да организираме общонародна подписка за промени в конституцията , които да позволят за истински национален празник да бъде обявен първи април. Така де, защо да се лъжем!

Иво Инджев

(заглавието не е на автора)