сряда, 19 декември 2007 г.

И весели празници, българи!...

Като българин съм много щастлив и доволен, че "демократично" назначения дребен доносник на ДС агент Гоце е ПРЕЗИДЕНТ на страната ми! Като българин съм много щастлив и доволен, че "демократично" назначения министър-председател с чисто българското име Сергей Дмитриевич започна трудовия си стаж като премиер на страната ми и прие българско гражданство само за да стане министър-председател на България. Горд съм, че същия този български министър-председател не е отслужил войнишкия си дълг към Родината ми, а също така, че не поема отговорност да създаде семейство с любовницата си, а камо ли да създаде дете, което да възпита като достойно българче! Щастлив съм, че републиканския ни Цар или може би царския ни републиканец ни оправи много яко за 800 дни и продължава да ни оправя още по яко с агента на ДС Сава/сергей/- Доган, който е лежал в затвора с влязла в сила присъда за ислямски националистически тероризъм и което особено много ме кара да се изпълвам с гордост като българин е чисто българските имена и на тези двама достойни български управници - Сакс Кобург Гота и Ахмед. Напълно вярвам и на цялото ни правителство - от Масларова /шапката й само струва колкото издръжката на няколко старчески и детски дома като могилинския/, през Гайдарски /българските медици май вече завиждат на тези в Либия/, Вълчев/българските учители могат да се гордеят, че ги направиха за посмешище/, Етем /бедствията май са по-милостиви към българското население/, та до Румен Петков/който знае дори как звучи тишината в спалнята на една депутатка/. За вярата си в българския Далаверамент с мазните слуги на мафията като Ралчев и за доверието си в правосъдието на съветниците на агента Гоце - Груев и Велчев с неговите прокурори-хотелиери няма да говоря - както е казал поета: " тя е бронирана здраво в гърдите!". Безкрайна е вярата ми в продажните клеветнически български медии начело с в-к Труп и главния клеветник агент Бор. Единственото от което ме е срам и съм крайно недоволен, е, че съм недостоен да бъда управляван и обгрижван от цялата тая воняща политическа пасмина, която не е избрана от мен като български избирател, а е назначена и ръководена безцеремонно от Путин, толерирана е с безразличие от Буш и е търпяна и крепена с презрение от Европейския съюз! А съм нещастен, защото съм недостоен за грижите на всички тези високо морални и компетентни професионалисти в областта на измамата, клеветата и грабежа!
На всички българи като мене желая Весела Коледа, вяра в Бога и сили да устояват на своя дълг към Родината си!

сряда, 5 декември 2007 г.

Размисли и страсти... пак за образованието

За разлика от Финландия например, или от Канада, където през първите няколко години децата са минимално натоварени, у нас през първите няколко години децата ги изюркват сякаш в пети клас ще стават студенти в Харвард.
По нормалния свят натоварването расте в горните класове. У нас до това време децата са амортизирани, обезчувствени, научили се да лъжат, преписват и мошеничестват за да се справят с безумствата, които им се налага да усвояват.

Пак в горните страни (Финландия и Канада) децата ползват минимален брой учебни пособия. До около 7 клас за домашно се прави това, което не е довършено в училище. У нас нещата са наопъки. Един петокласник тежи примерно 35 кг, а чантата (т.е. раницата) му за училище тежи 6 кг средно. Това е 1/6 от теглото му. Аз бих се радвал много ако министърът на образованието (когото иначе уважавам заради опита да въведе реформи най-сетне, но не уважавам заради "седЕнката"), както и колективът му в МОН, заедно с вдички автори на учебни програми и на учебници всеки ден носят на гърба си по един куфар от по 12 кг (предполагайки, че средно тежат по 70 кг). Не се надявам да им дойде акъла в главата по следната причина: Образованието у нас е под ботуша на корпоративните интереси на всевъзможни издатели и мафия от некадърни драскачи на учебници, които за съжалени са много често (а може и и по-често) университетски преподаватели, които за нищо не стават - нито за наука, нито за преподаване, поради което пишат учебници, с които побъркват децата.

Пак в горните две страни през първите няколко години децата главно се учат на т.н. "меки умения" (soft skills) - общуване, религия, взаимопомощ и т.н. Тия неща у нас са практически отдавна изхвърлени. У нас се зубри и чете яко, защото масовото съзнание си фантазира, че като се натъпчат децата с м, ного знания някой ден ще успеят по-лесно да се пласират на Запад и да си уредят живота.

На времето забелязах, че много често мои съученички, които бяха тройкаджийки и за нищо не ставаха завършиха педагогическо полувисше и станаха детски учителки. Сред учителите има и много читави преподаватели, но те обикновенио се престарават и не са в час с проблема. Освен това не смеят да протестират против безумията в системата, защото като повечето българи днес считат, че някой друг следва да им реши проблема.

Вече у нас нивото на интелигентност и броят на социално отговорните образовани люде с готовност за направят нещо за системата е далеч под санитарния минимум. Останаха прекалено дребни тарикати, за които да се работи за кауза е минавка от най-висш порядък. Ние почти нямаме хора с мисионерски дух, готови да работят за кауза.
Има и други не по-малко дълбоки фактори свързани с манталитета на българина, който като средно е с прояви от средата на 19-ти век и няма хабер от това що е то умствен труд, ефективност на труда, но темата е много дълга.
Поради тия манталитетни обременености у нас умствения труд се третира с критериите на тежкия физически труд - копане, деляне на камъни, жънене, строителство, оран, хамалски подвизи и т.н.
Ние сме още неопределено далеч от модерността и се подвизаваме в нея чисто механично и по стечение на съдбата. Ние носим модерни атрибути като мобилни телефони, но като нация категорично нямаме на 1/100 потенциална на една Финландия да имаме фирма като Нокия.
За такива високи технологии се изискват съвсем други парамети на населението - друг морал, друг манталитет. А пропо Финландия е на едно от първите места по честност (най-нисък корупционен индекс), и по производителност. Тия двете послени характеристики говорят за една нация на социално-отговорни хора.
Както коментирах другаде у нас 80% от населението е с тарикатския манталитет на средния българин от средата на 19-ти век, когато основния проблем е как да преметнеш властта, а денс - да преметнеш съседа, държавата и т.н.
В същност положението е дори по-тежко от тогава. Тогава нашенецът не е чакал Султана да му оправи образованието - сам си го е пооправил.
Казано накратко основният проблем на българина е нравствеността.
Държава населена от такъв потресаващ брой социално безотговотрни тарикати няма никакви шансове в модерността.
"Най-умното", което псевдоинтелигенцията може да измисли е, че някакви външни злодеи ни пречат.
Всъщност най-големия враг на нас българите сме си самите ние.
За съжаление само със смяна на един чип няма да стане, щото цели платки трябва да се сменят.