вторник, 27 юли 2010 г.

Полицейско насилие

"Неправилни са обвиненията, че България е полицейска държава. КНДР е полицейска държава, България не е. Това са неправилни сентенции". Това каза вчера американският посланик Джеймс Уорлик. Но какво ли би казал дипломатът на кърджалийското семейство, понабито в дома си от цивилни полицаи посред нощ? Или пък на французина, шеф в българския клон на банка "Сосиете Женерал", когото маскирани полицаи взели погрешка на прицел заедно с жена му и трите му деца? На Човека глас няма какво да му казва. Той не беше недоволен, че погрешка го проснаха на пода в дома му...

Инцидентът в Кърджали е най-скандалният резултат (до момента) от тази вътрешно полицейска търпимост към безогледната агресия.

Ако имаше и минимално разумно обяснение за действията на четиримата цивилни полицаи, вече щеше да е изтъкнато от МВР. Но очевидно няма. Нахлуват в 23 часа в жилището на семейството в Кърджали, събарят мъжа, слагат му белезници, сцепват главата на дъщеря му, изхвърлят от леглото племенника. Едва когато съпругата успяла да извика съседите, удряйки по стената, групата обявява, че е от полицията и провежда операция. Следва арест.

И това, защото синът на въпросното семейство извикал по телефона такси, а полицията следяла шофьора за сводничество. А семейството се оказват бивши служители на МВР.

Няма обяснение защо въпросните полицаи са влетели, без да се представят. И то без съдебна санкция, без прокурорско знание. Между 22 и 6 ч. в частен дом може да се влиза само при изключителни обстоятелства - например да се предотврати убийство.

Потърпевшите твърдят, че са им предлагани пари, за да мълчат за грешката. Явно въпросните служители са осъзнали грешката си. Нито една медия не зададе най-нажните въпроси в случая:

1. КОЙ е адресът където трябваше да отидат полицаите??
2. Защо трябваше да отидат там (без изрична заповед)
3. КОГО трябваше да пребият и на кого да счупят главата и ЗАЩО??

И отново са убягнали основните пролеми, които са заложени в цялата тая история:

1. Полицаи влизат без прокуроска заповед след 22 часа, цивилни, в жилищен дом.
2. В резултат на това има нанесена телесна повреда на гражданин.
3. Министърът от трибуната на Народното събрание неправомерно оповестява лични данни за лице: Мустафов бил уволнен от МВР поради това, че си продал паспорта на криминално проявен през 1991 г.. Човека не е съден за това, наложено му е административно наказание, т.е. по презумция е невинен!
4. Министърат от трибуната на Народното събрание оповестява, че спрямо лице се изпозват СРС, което съглано Приложение 1, Раздел II, т. 6 от ЗЗКИ представлява нерегламентиран достъп до класифицирана информация или престъпление по смисъла на чл. 357, ал.1 от НК

Другото всичко са врели - некипели!

понеделник, 26 юли 2010 г.

Питанка

Бате Бойко, преди три дни:

"Ние, за разлика от колегите от съдебната власт, не се обиждаме от препоръки. Кой съдия има тази морална воля - като чукне с чука, човекът, който държи взрив и автомати, да отиде на пробация в обществото? Сега искам моят приятел Лазар Груев да излезе и да каже:"Сгрешихме с тази пробация". Така премиерът коментира присъдата "пробация" на Методи Иванов, в жилището на когото са намерени голям брой боеприпаси и оръжие."

Днес - фактите:

Методи Иванов, един от задържаните в операция "Килърите", когото премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов дадоха за пример за наказан прекалено леко от съда с пробация за незаконно оръжие, всъщност е сключил споразумение със Софийската районна прокуратура. Това обявиха от Съюза на съдиите в България. Споразумението е одобрено от съдия Виржиния Петрова на 21 февруари 2008 г.

Според НПК със споразумението може да се определи наказание под минимума и без да има изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Тъй като до тази година притежанието на незаконно оръжие се наказваше с до 6 г., при падането под минимума приложението на закона изисква замяна с пробация.

Прокурор Костадинов е приел, че тежестта на деянието изисква наказанието на подсъдимия Иванов да бъде под минимума, обясняват от ССБ. От обвинителния акт, писан от прокурор К. Въжаров, става ясно, че Иванов е бил обвинен за държане на ловно оръжие - пушка и ловна карабина, и на един пистолет, след изтичане на срока на издадените му разрешения от МВР. Престъплението е разкрито, след като на 9 октомври 2006 г. Иванов сам се е явил в столичното 5 РПУ и с приемо-предавателен протокол е предал и трите огнестрелни оръжия. Към момента на внасянето на обвинителния акт в съда Иванов е неосъждан.

Въпрос:

Да не би е трябвало да го хвърлят за 3 години в затвора (примерно) само заради това, че сам е разкрил "престъплението" си?

BTW - ново предложение за Веско Маринов:

Ако някой някъде продава твоето отечество и слава,
ако с Хамър някой те прегази - тяхната милиция го пази.
Знаем всички, че продажно братство точеше народното богатство,
заобиколено от гавази; тяхната милиция ги пази.
Многократно вярата убиха, множество престъпници прикриха -
от ДС и КГБ и ЩАЗИ – тяхната милиция ги пази.

Хора, имайте тъпение, хора, запомнете го добре –
ако жертва сте на престъпление, не разчитайте на МВР.

Ако някой някъде продава момичета с форми на Преслава,
ако Максим с Хамър ни прегази - тяхната милиция го пази.
Ако някое продажно братство граби от народното богатство,
и разбойник през закона гази - тяхната милиция го пази.
Ако някой някъде убива и престъпниците сам прикрива,
а Темида пред лъжата лази - тяхната милиция го пази.
Ако дилър наркотик продава, а наблизо полицай минава
полицаят дилъри не мрази - тяхната милиция го пази.

Хора, имайте тъпение, хора, запомнете го добре –
ако жертва сте на престъпление, не разчитайте на МВР.

петък, 23 юли 2010 г.

Машината за пърдене работи на високи обороти.

Вечното присъствие по сутрешните, обедните и вечерните блокове на вечните полицейски операции с все по-зрелищни... имена, ми напомня за вечния хит на Мирча Кришан и Сорина Дан за краставицата - какъвто и въпрос да се зададе, то отговорът все се извърта към краставицата. Така и ББ и ЦЦ - те са си просто един милиционер и един пожарникар, и тъй като не разбират грам от икономика и финанси, все тикат на преден план тези прословути акции. Зрелищни са - има дрънкане на оръжие, "падни, легни, абсолютен престъпник", но просто не дават никакво отражение върху живота на хората - битовата престъпност си е същата и се увеличава, по дискотеките пак убиват хора и така...
Добре, че ЦЦ не е ръководител на някой строителен обект, защото тогава на всеки час щеше да ни ощастливява със сводки, колко кофраж е направил и как от лошия бетонов център не му дават бетон....
ГЕРБ на продължава да се изявява като опозиция. В държавата има разделение на властите, но основна отговорност има парламента, тъй като чрез законодателната си дейност може да влияе на работата на другите, вкл. и на съдебната власт /в рамките на Конституцията/. А в Парламента ГЕРБ имат имат почти пълна доминация.
Разбира се ЦЦ би трябвало добре да знае, че Съдебната система не е длъжна да отговаря на очаквания, па било то и общестнвени, а да съди и осъжда справедливо, в съответствие с приетите от НС закони. Щом не ви харесват НК и НПК - променете ги!
Популизмът е силно оръжие, но само за кратко време, след това, ако няма резултати, се обръща срещу този, който го е използвал.

вторник, 20 юли 2010 г.

За специализираният съд

За да обоснове специалния съд, МВР трябва да каже спада ли престъпността или не. Ако има бум на престъпността и тя става в такива размери, че да заплашва държавността - ОК, да създадем Специализиран съд (въпреки, че по-лесно и адекватно би било да се намери нов министър на вътрешните работи, след като стария е допуснал такива проблеми).

Ако ли пък престъпността се е свила, както ни убеждават от МВР, кому е нужен този съд? Какво се очаква от него?

Много е важно да се подчертае, че не може да се очаква от съда да се бори с престъпността. С нея се бори прокуратурата и МВР. Съдът има за задача единствено да прецени дали събраните по делото доказателства достатъчно сигурно показват вината на едно лице. Това е сравнително лесно когато става въпрос за убийство, кражба или притежаване на наркотици и повярвайте ми, съдът осъжда за тези престъпления. Убеден съм, че ако се разгледа

статистиката ще се установи, че процентът на осъдителни присъди спрямо внесени обвинителни актове в България е много много висок. Това обаче се отнася за делата без медиен интерес.

Когато стане въпрос за другите дела, тези за които чуваме и които оформят представата ни за съдебната система нещата стават малко по - различни. Често това са тежки икономически дела. Да вземем един сключени договор при неизгодни условия от един министър.

Тук са замесени хиляди томове "скучна" и сива документация. Договорът е преминал през хиляди ръце, отдели, шефове на отдели, консултативни съвети, за да напише министъра от горе едно "Да!". Отговорността тук е така размита, така несигурна, че е практически невъзможно да кажеш къде точно по веригата е виновния. А и още нещо, дознателят и прокурорът често нямат необходимата подготовка сами да разберат документите - каква е практиката при тяхното издаване, кой трябва да се подпише и къде, кой трябва да ги вземе и на кого да ги занесе и ако тук става въпрос за един документ може и да го разберем, но представете си че става въпрос за 25 тома с по 300 страници от такива документи!
За да могат да вникнат в съдържанието, прокурорът и дознателят имат нужда от експерти. Често тези експерти не могат да бъдат намерени никъде другаде освен в самото разследвано министерство; често те трябва да застанат срещу колегите си, а дори и срещу себе си. Дава се различна и често объркана информация, в която е много трудно да се оправиш.

В същото време обаче началника иска резултат. Еди-кой-си трябва да бъде обвинен за корупция. Ще го пишем по медиите, ще дадем показно задържане. Това се прави лесно, бързо и с голям ефект, ама я хвани да четеш тези 25 тома документи - тежка, сива и неблагодарна работа. И дребния дознател и дребния прокурор се свиват: "ОК нека да повдигнем обвинение да не ни набиват канчетата шефовете пък после ще му мислим!"

Разбира се, ако питате баш прокурора дето са го дали по телевизията той винаги ще ви каже: "След като сме повдигнали обвинение значи сме събрали достатъчно доказателства!" Само дето той самия има много бегла представа от тези доказателства. При него идват дознателчето и прокурорчето и му докладват. А на шеф като този трудно се докладва, че доказателствата не излизат, повярвайте ми! Все мъчиш въртиш да му кажеш, че работата излиза. Той неща че не излиза не иска да чува.

И ето, идва един момент делото влиза в съда. Съдията получава едни разбъркани доказателства, които не доказват нищо друго освен, че в министерството което ги е издало е царяло гигантска бъркотия и че прокуратурата теглила оттук - оттам да навърже нещо, ама в тази бъркотия и на нея не й е станало ясно. Добре, ама бъркотията не е престъплението "Корупция"! Как да го осъдиш за корупция този бивш министър? А ти го виждаш, оял се е целия, ама как да го осъдиш като това дето е събрала прокуратурата не доказва защо се е оял!?

И така, съда е последното нещо, което трябва да се реформира. По природата си той не се подава на реформации. Практиката го дърпа назад. Както ми каза един приятел прокурор година и нещо след като беше влезнал новия НПК в сила: "За година и половина успяхме да докараме нещата до старото им състояние" - каквото и да напишеш в закона, съда се обляга на това, което е правил преди. И не мислете, че това е толкова лошо, в английския съд се облягат на действия то преди хиляда години!

Преди съда трябва да реформираме министерството с правилата му и администрацията му. Да персонализираме отговорността вътре там. Да е ясно кой какво прави и защо го прави и че като го прави именно той ще е човека който го прави.
Това ще помогне да се реформират МВР и прокуратура, които като разследват ще могат по-ясно да разберат какво разследват и ако обвиняват ще могат да формулират по-ясно какво обвиняват. И когато знаят какво точно обвиняват ще бъдат много по-убедителни в съда. А стане ли това, съдът сам ще се реформира бавно, чрез собствената си практика, а не чрез специални закони, които са толкова много и толкова на често се променят и "реформират", че никой не им обръща внимание.