неделя, 30 септември 2007 г.

Говедарското отношение към учителите

В днешния "Монитор" най-после някой е намерил точните думи за точния проблем!

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=134830&cid=50&eid=1178

Великият боксьор Мохамед Али още когато се казваше Касиус Клей понякога прилагаше в мачовете си една изпитана тактика. Първите няколко рунда стои в глуха защита, изчака противникът му да се измори и след това с красив мощен удар го праща в нокаут.
Горе-долу тази тактика прилагат сега управляващите спрямо стачкуващите учители. Знаят те, че даскалите едва преживяват с мизерните си заплати, а пък хептен без заплати няма да издържат много дълго и ще клекнат. Ще клекнат, къде ще ходят! Така нареченият министър на образованието Даниел Вълчев, с присъщото му портиерско остроумие, по едно време дори се изцепи, че повече го било страх от Халеевата комета, отколкото от учителските протести. Смел човек е министърът.
Да, и тази учителска стачка е обречена на неуспех!
Но може би не това е най-важното. По-важно е колко непроменимо и непроменяемо е отношението на българина към учителския труд.
И друг път съм давал този пример. Когато младият Петко Рачов Славейков се главявал за учител в някакво село, селските чорбаджии и училищни настоятели му определили годишна плата наполовина по-малка от платата на селския говедар. И се аргументирали с това, че на даскала работата му е по-лека, пък и по цял ден е на сухо и на завет, а говедарят е на къра ­ и вятър го брули, и дъжд го вали, в киша и в пек е все след говедата.
Явно на тия чорбаджии им се е случвало да пасат добитък, но никога не са преподавали азбукито.
Подобни скудоумни разсъждения битуват в главите ни до ден-днешен. Разлистете вестниците, надникнете в електронните форуми, чуйте зрителските обаждания в сутрешните телевизионни блокове. Редом с нормалните човешки мнения ще чуете и ще прочетете и говедарски разсъждения, че, видите ли, и тези пари им били много на даскалите. Щото имали голяма ваканция, щото работните им часове били малко. Как да му обясниш на тоя тиквеник, че учителят работи не само в училището и не само по време на час? Вкъщи той преглежда контролни и класни работи, прави учебни планове, рови се в интернет, чете и се самообразова, за да е в крак със съвременната наука. Не, тиквеникът си знае, че даскалът е на топло, а говедарят е на къра!
Ама имало било и калпави учители! Е, при тези заплати как няма да има?! Нали предимно университетски тройкаджии тръгват към класните стаи! Нека дадат на младия учител стартова заплата от хиляда лева, пък да видим дали отличниците няма се насочат към учителската професия. Да дадат, ама не дават!
Миналата седмица един набеден политолог-рокер, дето разбира от всичко, също се изказа авторитетно за учителите в столичен всекидневник. Не трябвало да им се вдигат заплатите, щото били взимали доста пари от частни уроци. Да, някои взимат ­ онези гимназиални даскали, които подготвят кандидат-студенти. Но какви частни уроци могат да дават примерно началните учители, мъдрецо? Може би частно преподават как се изписват лулички и ченгелчета? Или как се чете на срички "Мама мие Мими" и "Симо хвана сом"? Ама, мисли преди да пишеш, бе юнако!
Та и тази учителска стачка е обречена на неуспех! Както и следващата, и по-следващата… Докога? Докато не се откажем от говедарското си мислене!

Срам за "най-интелигентната" нация!

Вече цяла седмица правителството се прави, че няма стачка... Всъщност от година и половина управниците ни се правят, че нямат народ. Защото народа им трябва само по избори. За да легитимира управлението им...
И не може да очакваме, че:
1. Човек без нито един ден трудов стаж ще се вълнува от трудовия пазар и от оцеляването на българите.
2. Човек, който се скатава от военна служба, ще е наясно с българската армия.
3. Човек, който няма семейство и деца, да разбере нуждите на семействата и майките на България.
Всъщност за пореден път става ясно, че нас ни управляват стерилни и некадърни политици. И ако продължаваме да си траем, то това ще е началото на края ни...
А българите били интелигентна нация! Срам!

четвъртък, 27 септември 2007 г.

"Специалистите" и финансовата стабилност - предизвикано

Най-голямата заплаха за финансовата стабилност, според медиите тези дни, са учителските заплати, разбира се - учителите едвам чакат да им ги повишат, за да си купят някой и друг нов джип, като особено модния в техните среди Порше Кайен или пък някое Ферари, Ламборджини, а може би Майбах. От което, разбира се, ще пострада платежния ни баланс със страшна сила. Другата голяма вина на учителите е, че все още тези тъпаци въобще не са се реформирали, ами си я карат по старому. Кой и какво чакат тези подли даскали, питам аз, ами не вземат си правят сам самички правилните реформи, а? Тя, РЕФОРМАТА, да не би да я чакат да дойде от инспектората, от министерството, правителството, парламента или някоя друга си там власт - има да чакат толкова, колкото лекарите ще дочакат здравна реформа. Реформата нали затова е Реформа, за да се говори до безкрай за нея, предимно глупости, и да се чака да стане ЧУДОТО - а то ще стане, когато цъфнат на баба Ви налъмите. Та ето, нещата са навързани - гадни и подли учители, които само реват за заплати и за проценти от БВП, но досега не са измислили и осъществили никаква реформа, не са сложили пепел на главите си и не са свили поне малко ужасяващото си потребление, от което страда горкичкия ни платежен баланс и се надуват цените; изключително подъл и долен трудов пазар, слагащ прът в спиците на колелото на РАЗСТЕЖА, нагли млади хора, които напускат страната или искат огромни заплати от по 1000 лева!!!!, изключително гадни медицински сестри, които в името на финансовата ни стабилност въобще не са навити да бачкат за 180 лева на месец ... Става пределно ясно, че има гигантски международен заговор от враговете на правителството, парламента и президента, които не подбират средства, за да пречат на устойчивото ни развитие.

На всичко отгоре се пръкват разни невероятни мега- супер- гранд-спецове от СБ и МВФ, които дават бомбастични интервюта и карамелизирани прогнози. Дори и такива за инфлация от 8%, на които си умират от смях вече и първолаците! Тези от СБ и МВФ явно виждат, че са надробили тук една каша с техните реформи и сега се чудят как да предотвратят поредната катастрофа и финасови загуби. Спиралата на инфлацията ще се върти докато цените стигнат европейските. Това е нормално и очаквано. От Световната банка ги е страх не от инфлацията, а от българските бизнесмени и политици, които няма да се поколебаят да срутят валутния борд, ако това ще им помогне да спрат временно натиска за по-високи заплати и съответно по-ниски печалби. На потребителските стоки малко им трябва - едно повишение от 50% и минаваме Гърция и Испания по отношение на всичко. Това ще отприщи тотално вноса и ще набута българските производители окончателно в ъгъла. После ще последва ново повишение на суровините и горивата до европейски нива. С него ще дойдат масовите фалити на производители. Обедняването и отварянето на трудовите пазари за българи ще ускори емиграцията. Ще последва нова вълна от фалити и увеличено данъчно бреме за останалите тук българи, които трябва да изхранват пенсионерите и малцинствата. Точно от тази спирала ги е страх хората, но вече е късно тя да бъде спряна, а и самите те ни набутаха в нея като ни накараха да ликвидираме публичните сектори, за да пестим пари и да бъдем добри платци. Ако искат да помагат наистина, да осигурят истински инвестиции и нисколихвени заеми за инвестиране конкретно в образование и здравеопазване, за да не загубим тези сектори окончателно, а не само да се надяваме на парични преводи от емигрантите, наричани "чуждестранни инвестиции", и заеми за потребление от чужди банки, които не ни помагат по никакъв начин.

вторник, 25 септември 2007 г.

Обръщение от учителите

Препечатвам едно обръщение, пуснато в Мрежата от Валери Станков:

ОБРЪЩЕНИЕ
от името на учителската колегия на Първа ЕГ и Четвърта ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри” - Варна

Уважаеми родители,

Стачката на българските учители е краен жест, принудено действие, с което искаме най-сетне да се чуят тревогите ни, които години наред управляващите отпращат в графата „и други”:
- Българското образование е в улица без изход. Т. нар. „реформи” са недообмислени и без перспектива, пропиляват време и обществена енергия, унищожават добрите традиции на българското образование. В промяната трябва да участва цялата българска наука – специалисти по съответните научни области, психолози, социолози, медици, но и науката е оставена на фотосинтеза. Пред очите ни се случва културен упадък, който бъдещето няма да ни прости.
- Посланията, които управляващите изпращат към обществеността, се стремят да изградят образа на българския учител като човек, който не желае да «направи» реформа в образованието. Тази реформа е във властта на избраниците на нацията, които говорят за промени, но без ясна визия и действия за реализирането им.
- Грижите на държавата за младите хора в България украсяват само предизборни партийни платформи. Хаосът и непрофесионализмът в управлението на образователната сфера прогониха децата ни!
- Българското образование е в задръстване – финансово, морално, научно, без ясни стратегии за развитие, оставено на режим „оцеляване”.
- Професията „учител” отдавна вече е социално непрестижна, тя не привлича мотивирани млади хора и ефектът от това е непредсказуем за бъдещето на образованието ни.
- Държавата не контролира качеството на следдипломните квалификации и специализации на учителите, за които те инвестират големи лични средства без възвращаемост.
- Държавата не контролира връзката между средното и висшето образование - вузовете заявяват автономност и по отношение на оценката от матурата (отказ тази оценка да бъде вход за университета), което обезсмисля труда на ученици и учители в средното училище; провеждат курсове и предварителни кандидатстудентски изпити в работно за средното училище време, което дезорганизира учебния процес; залагат в изпитните конспекти материал, който не се изучава в средното училище.
- Ние си плащаме, за да работим. Плащат и родителите, защото системата не осигурява дори елементарни консумативи като копирна хартия.
- Доказателство за европейското качество на образованието в нашата гимназия е блестящата реализация на учениците ни. Наше право е да искаме адекватно заплащане. Предложените критерии за диференцирано заплащане не са гаранция за обективна оценка на труда ни. Всеки, който се запознае с тях, е наясно, че те не оразличават «добрите» и «лошите» учители, за които говорят управляващите и заблуждават обществеността.
На учителите винаги е бил вменяван дългът да бъдат „социално мислещи”, да се въздържат от протести, което ни направи социални аутсайдери, без обществен авторитет. Ние искаме достойна материална отплата – това би било знак за истинската загриженост на държавата за бъдещето на нацията.
Нашият протест е срещу бездействието и несправянето на държавните институции, които са отговорни за „напълването”, а защо не и за „изпразването” на хазната.
В българското училище няма двойно счетоводство! Ние не перем пари и не точим ДДС!
Българските учители не крадат и не лъжат!
Българските учители нямат време за политически интриги и партийни игри! Единствената ни власт е знанието.
Българските учители не пожелават заплатата на ближния си, както манипулативно се аргументират висши държавници, за да откажат удовлетворяване на исканията ни.
Трудът ни в училище е специфичен – емоционално напрежение, шум, стрес. Учителят е ангажиран с много други дейности, вън от длъжностната му характеристика. Този труд е нераглементиран и естествено (???) незаплатен. Резултатите от труда на учителя не са от днес за утре, няма мерни единици за емоционалната енергия, любовта, страстта, ангажиментите на душата и сърцето, които ежедневно и ежечасно се отдават в една кръвопреливаща система, в която единствен донор е българският учител.
Инвестициите в образованието по друг начин се връщат – те не са нито автомагистрала, нито хотел. Образованието не е туризъм, за да си внасяме кадри отвън. Нашите предци са пестили, за да образоват децата си. Държавата днес пести от образованието на децата ни. Тази безотговорност ще плащат скъпо внуците ни.
Уважаеми родители,
Отглеждането, възпитанието и образованието на поколението е наш общ ангажимент – човешки и професионален.
Ние не искаме конфронтация с обществото, но мислим, че заявявайки ясно своята позиция, даваме урок на нашите ученици по човешко достойнство.
Призоваваме ви да бъдете активни и да подкрепите стачката ни като граждански натиск върху институциите и заедно да извоюваме не само на думи приоритетната позиция на образованието.
Нашият общ съдник са децата ни, отговорността ни е пред тях!

понеделник, 24 септември 2007 г.

Доходите у нас ще станат европейски след 32 години, да, ама не...

Доходите у нас ще станат европейски след 32 години - според доклад на Световната банка. Родните медии както винаги преразказват част от съдържанието, но им убягва аналитичната част и изводите.

Bulgaria will never match the average GDP per head of the EU 25 if productivity continues to grow by just 2 pct per year, said World Bank economist Satu Kahkonen, but the country will attain parity with the rest of the EU if it increases the annual growth rate to 5 pct.

To this end, Bulgaria must put in place modern technologies and reform its research and education sectors, the World Bank said.

Кой трябва да въведе тия модерни технологии - очевидно не работниците, а собствениците и мениджърите.
Кой трябва да извърши реформите в научния и образователния сектор - очевидно не изследователите и учителите, а техният работодател, в лицето на Министерството на образованието и науката.
Така че докладът на Световната банка всъщност за пореден път уличава собственици на предприятия, мениджъри и държавни чиновници в инертност и некадърност.
И работниците, изследователите и учителите, лекарите и т.н. не са длъжни да ги чакат да се размърдат, та чак тогава да получат модерните технологии и реформите, които да вдигнат производителността на труда, а след това, евентуално, и заплатите.
Те трябва още сега да ги притискат за заплати - натискът за заплати днес е всъщност натиск за модернизиране на производството, за по-добър мениджмънт, за реформи в социалните сектори. Апатичното чакане и примиряване е смъртоносно (за индивида и нацията) толериране на мързела, инертността и некадърността на управленците (мениджърите) и в частния, и в държавния сектор.

Аз подкрепям стачката!

Аз подкрепям стачката! Защото 260 лв заплата за УЧИТЕЛ е подигравка! 800 лева за ШОФЬОР е НАГЛОСТ! А твърдения от рода на: "Няма да вдигаме заплати под натиск" са БЕЗОЧИЕ! А на шофьорите можахте, а?
Дръжте се, БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ! Подкрепяме Ви! Трябва да изметем политическото безочие, наглост и безотговорност!
Не може 2,6% от бюджета да отива за военните! Не може да плащаме луди пари за никому ненужни мисии в чужбина! Не може да имаме 2 милиарда излишък, който декември да изхарчат за близалки, мерцедеси и джакузита! А да нямат още поне 260 лева за ВАШИТЕ ЗАСЛУЖЕНИ ЗАПЛАТИ!

четвъртък, 20 септември 2007 г.

Айде пак бакшишите!

Таксиметровите шофьори искат поне 1 лев за километър пробег - заглавие.


Според европейското законодателство нещо като Асоциацията на таксиметровите синдикати в България да иска единни цени се нарича картелиране и е много, много забранено.

Защо слушаме за цените на бензина и за размера на багажника, когато такситата карат на газ, и багажникът е зает от газовата бутилка? А да не говорим, че голяма част си джиткат на метан и така 100 км им излиза 6 лева?!

Ще се увеличи ли качеството на обслужване два пъти след поне двойното увеличение на цените? Конкретно, ще говорят ли бакшишите на вие, ще спрат ли да пушат в колите, ще научат ли улиците в София?

Не се ли научиха че вече е пазарна икономика и могат ако искат и 5 лева да сложат на километър!?

А не трябва ли услугата да включва приветлива външност и отношение от бакшиша, по-големи коли с комфортни места, никакви дърдорения които клиента не е инициирал, чист и празен багажник готов за употреба по предназначение, перфектно познаване на улиците и маршрутите, стил на шофиране, който не заплашва сигурността на пътника и другите участници в движението...и т.н.?!

Наскоро чакахме половин час за кола, в която можем да сложим детската количка в багажника, въпреки, че изрично бяхме предупредили диспечерката, че сме с дете. Багажниците или ги няма (на сапунерки тип ТИКО), или са заети от газовите бутилки. Е сори пичове, ама направо се оливате. Пазар е и слагайте каквито си цени искате. Но ако смятате пак да блокирате улиците с подобни абсурдни искания, ще настоявам полицията да излезе от ролята си на наблюдател и да покаже физически умения и върху бакшиши, а не смао срещу емпетройкаджии, екозащитници и миньори! Все пак плащам техните заплати, а не на бакшишите. Те си ги заработват сами...

понеделник, 17 септември 2007 г.

За учителите и протестите

Кратък систематизиран анализ на база мнения в Интернет

Общо взето, страхът от учителските протести е по-голям, отколкото от протестите на което и да било друго съсловие - и причината не е в тези жалки 320 милиона, които трябва да отделят годишно за тях, ако им увеличат два пъти заплатата. Нито в това, че няма да могат да ги пренебрегнат или смачкат. За абсолютни безсмислици се дават много повече. Страхът е - вече го писах, но вероятно трябва да се повтаря непрекъснато, за да пробие през тъпите глави на поддакващите, че ако образованието ни пак заеме това място, което имаше допреди 15-тина години - 5-то място от 90 наблюдавани страни, то келепирът с евтината работна ръка и лумпените, които можеш да манипулираш, за да ти осигуряват място във властта, респ. - в преразпределянето на паричните потоци, та този келепир ще отиде на кино, ако училището пак започне да произвежда достатъчно интелигентни младежи. За целта се тиражира и серията от абсолютно абсурдни митове.

Първият от тях е за реформите - училището не искало да се реформира. Каза ли някой от репликиращите тази лъжа какво точно не иска да си реформира училището? Всъщност то беше съсипано точно с непреставащите малоумни "реформи", започващи с всеки нов министър и изоставяни някъде по средата след смяната му. Всички тези реформи без изключение имаха ярко изразен деструктивен характер и донякъде бяха нескопосани PR акции, донякъде трябваше да оправдаят заплатите на министерските чиновници, донякъде бяха алиби за "кадрови промени"... Опитите на учителите да обясняват, за всяка от тях поотделно, и за всички тях заедно, че това е безумие, просто не бяха чувани...Образованието е сфера, в която се работи върху развитието на живи хора, работи се цялостно, тази система се изгражда бавно и трудно, с много мисъл, и там малоумни рецепти, които "с един удар" да направят чудо, е пагубно. Да не говорим за аргументи от типа на "така го правят комшиите". Цялата история прилича на къща, която се строи тухла по тухла, но всяка седмица пристига нов "архитект", който заявява "А сега ще променим изцяло архитектурния план, и това няма да бъде къща, а парк", респ. джамия, църква, гараж... Всичко се съсипва, а строителните работници биват приканвани за по-голям ентусиазъм в реализирането на новото безумие...

Вторият абсурден мит е, че учителите не искали никаква форма на външен контрол. Това е абсолютна лъжа - в средното училище съществува една от най-строгите системи на контрол в България. Контролира се всичко - от съдържанието на учебните програми - те се изпращат централно, през начина, по който темите в тях са разпределени по часове (разпределение) до точно направеното във всеки отделен час (материална книга). Плюс точното време на влизане и излизане от час. Същестува и институция (инспекторатите), която трябва да контролира всичко това, но там назначенията са изцяло политически. Вероятно в някои разпадащи се училища има ситуации, при която учители не идват на работа и учениците карат свободни часове, но като цяло - това е немислимо за системата, при която учителите работят. И ако се даде повече информация за подобни ситуации на пропускани часове - било в проценти, било като се опише обстановката, при която това става, целият абсурд на подобни твърдения ще лъсне като маймунския *ъз" на български политик. И всичко това при положение, че истинският контрол при работата на учителя са децата насреща му, които много бързо биха направили живота му невъзможен, ако той не е на ниво. Защото дисциплинарни мерки, с които да ги държи в подчинение, ако не умее да им бъде полезен, в българското училище отдавна не съществуват - отмениха ги още в началото на 90-те. Но трябва да се отбележи и факта, че от Илчо-Дебилчо насам май не е съществувал министър (с изключение може би на Методиев), който да има даже и бегла представа как точно функционира българското средно училище. Е, министърът е политическо лице. От него не се иска да си разбира от работа. Той трябва само да бъде съпричастен към кражбите...

Третият абсурден мит е за необходимостта от външен контрол върху продукта на учителския труд. Необходимост, която учителите не признавали. Такъв контрол съществуваше - матурите. И те бяха отменяни със заповеди на министъра, не от учителите. Имаше огромен родителски натиск - отрочето е калпаво, но "трябва да върви нагоре", учителите можеш да притиснеш да пишат по-високи оценки - било пряко, било чрез директора, било чрез "обши познати" - можеш да ги притиснеш, ако имаш съответния социален статус. Ами матурите? Издънило се "детето", няма диплома, няма чужбина... И министерството, и родители, за които китапът беше по-важен от образоваността, и манипулираната "общественост" притискаха за отмяна на матурите, за отлагане (докато завърши нашето) на повторното им въвеждане. А учениците - ами никой не обича да го изпитват .... предпочита да си знае, че знае... Но идеята за отмяна на матурите не дойде от учителите, и не са били много тези от тях, които са я поддържали. За тях те бяхха средство да осигурят сериозна работа в часовете си. Що се касае до перманентния контрол - не за всяка учебна година, а за всеки учебен срок входящите и изходните текстове винаги са били задължителни...

Четвъртият абсурден мит е за непрекъснато намаляващите ученици и непрекъснато увеличаващите се учители. Не знам как правят статистиките, но втората половина на това твърдение е откровена лъжа. Съществува си норма - минимум 18 ученика, за да се образува паралелка. Ако са 17, биват разпределяни по другите паралелки. Вярно е, че децата намаляват. Заедно с тях намаляват и часовете. Резултатъ - всяка година учители, които остават без работа и биват съкращавани. Нови хора се назначават ако някой се е пенсионирал (и то рядко - обикновено някой от учителите, останали без часове в едно училище, отива в друго - в това, в което колегата му се е пенсионирал, и то ако и там положението не е същото), или ако се въвежда нов предмет - напр. случая с "Информатика" и "компютърни технологии". Тези, които репликират тази измислица - задават ли си въпроса, какво работи учител, за когото няма часове? Ами ако часовете на един учител са с 30% по-малко, той получава 70% от заплатата си. Ако няма часове - не получава нищо и не се води на работа.
Изключение прави историята с малките населени места, където общинските власти се опитват да си задържат училището, за да спрат обезлюдяването, или по други причини. Но - това вече е друга опера.

Не мит, а агресивно внедряван в публичното пространство идиотизъм е този, за уплътняването на работното време. Тук да говориш за ергономия - че 45-те минути учителски труд изсмукват толкова енергия, колкото 4 часа в производството, че 2х45 минути вече е равно на осемчасов работен ден в повечето "отрасли на народното стопанство", та да говориш за това, както се убедих, е безсмислено. Няма смисъл и да се обяснява, че става дума (за разлика от повечето видове труд), за умора, която има кумулативен характер, т.е., натрупва се с годините - един учител носи всяка година преподаване на гърба си, и ако в началото това натоварване се понася сравнително леко - млад си, то с възрастта започва да тежи повече. Няма да срещне разбиране и опитът да се опише учителския труд - необходимостта не просто да изложиш определено количество знания пред публика, но и да държиш вниманието на двадесетина деца обикновено в трудна възраст, да внимаваш (едновременно!) за реакциите на всяко от тях, да неутрализираш специфичните за възрастта им начини, по които те се утвърждават, да мислиш, какво става в главата на всяко и каква ще е ползата за него в крайна сметка. Повечето родители не успяват да го направят (в полагащата им се част) дори с единственото си дете, след което стоварват цялата вина за провала си върху училището, което не си е свършило работата.
Не бива чувано и обяснението, че ако тази работа се върши от действително качествен, подходящ за професията си човек, то учебните часове не са дори и половината от работното му време; нито, че дори в чисто административен аспект, задълженията му далеко не се изчерпват с учебните часове.
Но ми се иска да задам въпроса: как си го представяте вие, осемчасово говорене, показване, изпитване на деца, без време дори да помислиш за това, което става в главите им - каква част от казаното е била разбрана, това ли е най-необходимото, което трябва да им се каже, какво става с всяко от тях, та не му е до учене, как да продължиш, така че да работиш с всички едновременно и всеки да извлече потребното за себе си. Защото прословутите междучасия са почивка за учениците, но не и за учителя. Какво точно ви трябва - магнетовофон, които се самовключва и самоизключва на всеки 45 минути, или човек, който да мисли върху ставащото с децата ви, да им помага да решават проблемите си, да следи и улеснява израстването им, което в ученическа възраст не е нито прост, нито самоосъществяващ се процес?
Също и за броя на учениците, с които работи един учител - ами колкото повече ученици, толкова по-малка част от вниманието му за всеки от тях, толкова по-голям риск да не разбере специфичните му проблеми и да се получи педагогически брак. Тук очевидно в дъното на съзнанието стои представата за учителя като за човек, който ви пази децата да не направят някоя беля, докато вие се занимавате с някоя сериозна работа...

И накрая - ако ставаше дума само за даскалите - те са не на доизживяване, а на доумиране, ама това, което става с училището, си е част от бизнеса с децата на България. Бизнес много голям и много мръсен. Така че, ако сега там се води битката, всеки, който има поне малко съвест, няма право да гледа отстрани или да плещи глупости, защото му е станало скучно.

петък, 14 септември 2007 г.

Хомосексуалността да се разглежда в училище?!

”Джемини”: Хомосексуалността да се разглежда в училище

Някои от учебниците за горните класове внушават нетърпимост към хомосексуалните отношения в обществото. В това са убедени от неправителствената гей рганизация "Джемини", която направи сериозен анализ на учебниците.

Нямам нищо против обратните, обаче ако не ми досаждат. Най-вече ме дразнят тези, които парадират с хомосексуалността си. Обаче това искане е нагло. На тази логика дай да се разглежда педофилия, некрофилия и прочее сексуални отклонения. Кой каквото и да ми говори, хомосексуалността си е отклонение. Те твърдят, че било по рождение. Да, ама нали като роди една жена син, не и казват ”я какъв хубав педераст си имате”, а и казват ”я какво хубаво момче си имате”. Така че, да са живи и здрави обратните, но не бива децата да влизат в тази опасна територия. Това ще си е пропаганда на педерастлъка. Нямам нищо против лесбийките.
Ако в училище започнат да учат, че педерастията е хубаво нещо, моите деца там няма да стъпят. Изтърпях промянята на турското робство с турско присъствие и 15 смени на издателствата на учебници и каво ли още не, но тази педалка сган да няма да изтърпя.
Писна ми и от педалите. И те както и циганите са вечните онеправдани, които обаче всички толерират.
Хомосексуализма е болест както всички останали. Тя трябва да се лекува, а не да се парадира с нея. Детската психика е крехка и точно в училището няма място за педерастия!

сряда, 12 септември 2007 г.

Инфлацията разби прогнозите на кабинета

Основните хранителни стоки са поскъпнали с 24% от миналото лято лято досега - заглавие и подзаглавие в днешният брой на вестник "Сега".

От началото на годината вече се натрупа 7.5% инфлация, а от август 2006 до август 2007 г. стоките и услугите са поскъпнали с 12%, показва статистиката. Последните данни на НСИ разбиват на пух и прах прогнозата на правителството за 4.4% годишна инфлация.

Е аз пък нещо не мога да се съглася:

сирене - от 3.60 на 7.80
хляб - от 0.40 на 1 лв.
пиле - от 2.30 лв. килото до 5 лв.
захарта от левче гони 2 лв. килото
доматите от 50 ст. на 1.50 (бяха 6 лв.!)
кашкавала от 6 вече е над 10 лева
олиото от 1,40 вече е над 2,60

На фона на това, което реалният потребител вижда в магазина, статистиката на НСИ е "мижи да те лажем"... Или както някой беше отбелязал: "Ако тия така си мерят и пишките, хич няма да имат поколение..."

Чудно ми е защо няма поне един "национално отговорен бизнесмен", който да внесе стоки от първа необходимост от съседните страни - там цените са много по-ниски. Или може би "брашненият чувал" трябва още да се отупа?!