събота, 30 октомври 2010 г.

Има ли журналисти?!



„Нашият екип забеляза малко несъответствие в имотната декларация на вицепремиера пред Сметната палата. Макар имотът да е наследствен, Цветанов е декларирал, че притежава двор от близо 1000 квадратни метра и къща със 100 квадратни метра разгъната застроена площ. И без да се влиза вътре, е очевидно, че този имот е с пъти по-голям от това, което пише в декларацията”. Тези думи са на репортера от bTV, който отиде в селото на Цветанови, за да направи репортаж за задържането на журналист и шофьор от вестник „Галерия”, защото си позволили да снимат къщата на министъра.

Репортажът беше излъчен в новините на 26 октомври в 19 ч. и завършваше с изреченията, които цитирахме по-горе. В емисията в 22 часа този пасаж бе отрязан.

Горното според мен задължава журналистите, в интерес на гражданите и закона, да доведат докрай журналистическото си проучване на въпросния министър и при основания да предприеме действия пред властите за разследване на корупция по върховете, особено с оглед на скандалния опит репортьор на изданието да бъде сплашен с противозаконна полицейска репресия и с оглед на подготвяния за въвеждане отново по натиск на въпросния министър на комунистически конфискационен закон от 1946 г. от политическа комисия в ръцете на имащите политическата власт като избирателен инструмент за репресии и сплашване на отделни избрани политически неудобни граждани и за обикновено криминално изнудване.

Най-съществени елементи на това проучване според мен са:

1. Кога точно министърът е придобил по документни въпросния наследствен му имот.

2. Какви са били в момента на наследяването описанието и цената на въпросния имот по наследствени документи, заплащани данъци и други източници и какви са били точните строителни характеристики на имота в момента на наследяването по строителни разрешения, кадастрален план и други източници - площ на парцела, наличие на масивна ограда на парцела, наличие на трайни декоративни и плодови насаждения, брой на трайни сгради в парцела, размери на строителните им петна, етажност, разгърната застроена площ и прочие.

3. Дали, кога и какви промени на имота са извършвани от министъра след придобиването му по наследяване - строежи, достроявания, надстроявания, ремонти на сгради, строеж на масивна ограда (за които задължително се изисква предварително строително разрешение), засаждане на трайни декоративни и плодови насаждения.

4. Търсени ли са и издавани ли са евентуални строителни разрешения на министъра или евентуални строежи, достроявания, надстроявания и ремонти в имота са незаконни.

5. Ако са издавани строителни разрешения, как те евентуално са променили наследения имот по брой на сгради в него, по етажност и разгърната застроена площ, наличие на ограда, как те евентуално са повишили цената му и дали тази повишена цена е зарегистрирана в съответните данъчни власти за повишаване на съответните годишни данъци върху имота.

6. Известен ли е кой е строителят-извършител на евентуални строежи, достроявания, надстроявания и ремонти в имота.

7. Издал ли е строителят-извършител фактура за извършените строителни услуги на името на министъра, за какви точно услуги, извършени кога точно и на каква точно стойност и декларирал ли е строителят-извършител в годишната си декларация същия приход за тези строителни услуги, заплатен му от министъра.

От горните проверки ще може да бъдат направени заключения:

1. Дали министърът е подал измамна декларация за размера и стойността на имота.

2. Дали министърът е извършил евентуални подобрения, изискващи строителни разрешения или е извършил незаконно строителство, подлежащо на санкциониране и премахване.

3. Дали министърът е имал законно придобити средства за евентуалните подобрения на имота след придобиването му.

4. Дали е заплатил по законен път реални цени за евентуални извършени подобрения на имота или е заплатил нереални цени или противозаконно ги е заплатил "на черно" или ги е получил срещу негови евентуални насрещни корупционни услуги.

Вън от въпросите около въпросния имот, в изключителен интерес на гражданите е журналисти да установят дали въпросният министър е давал срещу заплащане консултации за "криминогенната обстановка в страната" или въобще каквито и да са консултации след датата на назначаването му за министър на МВР - действия, които в цивилизованата част на Европа и света безапелационно се считат за типична корупция по върховете на властта.

При установяване на данни за престъпления, те би следвало незабавно да се представят писмено с жалби в прокуратурата с копия до посланиците на ЕС в София, комисионера на Комисията на ЕС, отговарящ за корупцията и Комисията на ЕС.

Въпросът е - дали ще му осигуравят още медиен комфорт, както и дали Борисов ще позволи падащата фигура на Цветанов да завлече ГЕРБ, или най-накрая ще му бие шута?




четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Президентът пита

1. Кои политици са имали бизнес отношения с Алексей Петров и кои са техните фирми?

2. Кой, по чие предложение, с какви мотиви и кога привлече Алексей Петров в службите? Кой и защо го назначи в ДАНС? С какви функции и задачи той е бил натоварен?

3. Столичната община имала ли е бизнес отношения със застрахователната компания „Лев Инс" във времето, когато сегашният премиер беше кмет на София, а министър Цветанов - негов заместник по сигурността?

4. Алексей Петров или негови фирми финансирали ли са предизборни кампании на ГЕРБ или на някой от нейните лидери?

5. Президентът настоява да се огласят имената на всички политици, които са водили телефонни разговори с Алексей Петров.

Припомням, вътрешният министър Цветан Цветанов заяви по-рано, че е жалко, че журналисти с опит, не са разбрали досега, че Първанов е политически гръб на Алексей Петров. По думите му Първанов лично е поемал ангажименти по отношението разпределяне на таксиметровите фирми.

Не съм фен на Първанов, но в случая показва, че е класи над Цецо. Забива точно в сърцето най-тежките въпроси - имотите, финансирането от Петров на ГЕРБ с личния подпис на Цецо.
А Цецо отговаря по цецовки - с общи фрази и обвинения, без никакви доказателства, точно както и "дава на съд" организираната престъпност. А можеше да излезе от ситуацията като си признае чистосърдечно, а не да измисля как извършвал консултантски услуги или му падали пари от небето. Защото това е психологията на дребния човек - паднали му едни пари и като не видял тръгнал да си разширява селската къща и да си накупува апартаменти.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Матросов

Възхитен съм от жената от с.Шума! Видяла непознатите и по нейни думи решила, че са "килъри". По тази причина скочила с разперени ръце пред колата им... За да ги уплаши? Пропъди? Или какво?...
Цветаноооов, Цветанов. Още една съшита с бели конци история. На хоата им разграбиха къщите, тухла върху тухла не остана... Но когато снимат твоята "малка къщурка 100 квадрата", която се оказва триетажен палат с луксозно обзавеждане и мутренска ограда, то тогава веднага задействаш полицията?! Старите навици трудно умират - отиват хората да ти снимат "виличката" и хоп в районното!

петък, 22 октомври 2010 г.

Дочуто

Цветан Цветанов е давал консултации по синхронизиране на европейското и българското закотодателство. Не е ясно как учител по физкултура може да дава такива консултации, както и не е ясно като какъв ги е давал - нито е бил в правителството, нито е представлявал България. Бил е лидер на ГЕРБ по това време... А Доган го съдят, защото бил давал консултации по енергийни проекти. Открийте разликите ;)
Късно днес Цветанов уточни пред журналисти, че е давал консултации за криминогенната обстановка. Той посочи това по повод доходите си от консултантски услуги.
Относно консултациите си за синхронизиране на българското и европейското законодателство, Цветанов заяви, че е изготвил доклад за това какви са условията за чужди граждани в България и какво се предвижда в закона за техния престой в страната. Цветанов не посочи кой му е платил за тези услуги. Министърът не коментира и 50-те хиляди лева, които е декларирал като получени от стопанска дейност, тъй като въпросът е фирмена тайна.

И с горните си обяснения се оплете като пате в калчища, тъй като от в биографията му можем да научим, че е бил единствено кадровик в МВР, нито оперативен служител, нито служител в "Миграция".

Мирослав Найденов най-вероятно трябва да се навре в някоя по-дълбока дупка, защото по примера на съекипника си започна да слага тигана, докато рибата е във водата. Първите проби за наличие на соя в продукти "Стара планина" на компаниите "Кен", "Сами- М", "Лалов и Вачев" и "Унимес" са отрицателни, съобщиха от фирмите и асоциацията на месопреработвателите. Te са изследвани в лаборатория в Хамбург за сметка на самите компании.
Пробите са от същите партиди, в които са били уличените от националната ветеринаромедицинска служба продукти. По време на взимането им са присъствали инспектори от ДВСК и нотариус. Някои от дружествата бяха поканили и журналисти. В момента освен в лабораторията, контролни проби има и във всяко от дружествата, ДВСК и асоциацията на месопреработвателите.

От земеделското министерство съобщиха, че все още изчакват и резултатите от пробите, изпратени от държавния контрол също в Германия, но в друга лаборатория. По тяхна информация те ще бъдат готови в понеделник.

Иначе казано, когато професионализмът клони към нула, а некомпетентността към безкрайност, и всичко е за пиар и смърдящ на корупция лобизъм, крайния резултат е неминуем гаф.

сряда, 20 октомври 2010 г.

БТВ питат

Провокиран съм от тенденциозно поднесен репортаж на БТВ, в който репортери питат: "Как може сок от 1 литър да е по-евтин от обикновена вода?"
Да оставим настрани хигиенните нарушения в репортажа. Но един интелигентен зрител може да си направи елементарна сметка. А именно:

1. Под "обикновена вода" репортерите имат предвид минерална вода от 1,70 лв бутилката (литър и половина).
Не разбрах дали въпросния сок е обявен като такъв с минерална вода. Значи е от чешмата. А от училище знаем, че 1 куб.м вода има 1000 (хиляда) литра. Колко струва един кубик чешмяна вода? 2 лв? 2,00/1000=0,002 лв. - т.е. за една стотинка купувате 5 литра чешмяна вода. До тук себестойност на 1 л. сок е 0,002 лв.

2. Колко струвата ароматите? В репортажа се говори, че били слагали захарин. Ама то защото всички останали производители слагат крем-карамел или захар?! Айде бе! Дори най-елементарното - да купим разтворимо сокче от рода на Step и Frutty ще ни струва 0,20 лв. Като имаме предвид, че от едно пакетче се получават 2 литра сок, то за 1 литър ни трябват 0,10 лв за прахче.

3. До тук сокчето струва 0,102 лв за литър. Добавяме бутилка - 0,10 лв (толкова купувам измита бутилка за мляко или вино от 1 литър. Капачка - колко? 0,05 лв? Литър сокче стана 0,252 лв за литър. По най-скъпите тарифи. Обичайна практика е производствените разходи да се умножават по две за да се получи цена на едро. Получаваме 0,51 лв за литър сок. Произведен от чешмяна вода, с материали по цени на дребно.

Та какво странно виждате тук? Сокчето действително си струва толкова. Толкова ще ви струва и да си го направите у дома. И пак ще е по-евтино от "обиковената вода" по 1,70 лв бутилката.

Дали обаче тази "обикновена вода" не е прекалено скъпа? В репортажа дори и не се сетиха да си зададат този въпрос. Защото са тъпи ли? Едва ли. По-лесно е да съсипем нечий бизнес, отколкото да питаме защо аджеба пием толкова скъпа минерална вода. Ама там бият.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Оттук, оттам

ВАС оправда Доган за конфликт на интереси


И се почна един вой до небесата от решението на съда. Което обачи си е с писмени мотиви и съвсем на място. Трябва да се види кой кретен точно е завел делото по закон, който не е бил в сила към момента. И не е ли малоумие, да се водиш по акъла на ВИФ-аджия без грам правна култура, за да се излагаш като краставичар. А колко просто и логично щеше да бъде, ако депутатите бяха записали в Закона, че "депутатите НЯМАТ право да извършват друга ВЪЗМЕЗДНА дейност, освен депутатстването!"! Но нали е по-лесно да ревеш срещу съда?!

Всичко около апартаментите на Цветанов е законно

Дали? Вярно - декларирал ги бил, нищо че на нулеви ставки. Нищо, че с една чиновническа заплата е спестил сума и пари. Странно как е преживявал милия с толкова големи заеми и заплата от МВР? Ами по времето, когато се е водил безработен, как си е изплащал заема? И коя ли е банката, която на безработен дава заем от над 100 000 лв? И защо ли, милия, тегли кредит за апартамент, като има същата сума по сметка? Все въпроси, на които борецът за чест и правда, рицар на честността, не пожела да отговори. А колкото до твърденията му, че консултирал чужденци по българското законодателство, много ми чудно при толкова юристи, кой би наел учител по физкултура да го консултира по правни въпроси?! Още повече, че от изказванията и действията на Цветанов никак не проличава да има дори елементарна правна основа. Да не говоим за наглите лъжи... 30 години щял да изплаща кредит - правилата на банките са - годините на които си в моменто на теглене на кредита плюс срока на погасяване не трябва да надвишават пенсионната възраст, демек той е теглил кредита на 43 години плюс неговите 30 стават 73 , а допустимото е 63. Ама че банка, а?

Конфискация до доказване на противното

Нов бисер родиха депутатите. Имущество да се конфискува само на база повдигнато обвинение. Интересно какво ли ще стане, ако съдът отсъди, че не е извършено престъпление и оправдае обвиняемия?
Няма как да не бъдат поставени и няколко елементарни въпроса:
- Защо, ако съдът е толкова прогнил от корупция, му се дава толкова голяма нова власт да преразпредели незаконното богатство на 20-годишния преход?
-Ако пък не е съвсем така и авторите на проекта са се подсигурили със строги регламент и условия, от който магистратите няма да имат право да излизат, къде са тогава гаранциите за човешките права, с които беше убедена Венецианската комисия?
BTW Сега очакваме принципност - нека Кушлев отнеме имотите на Цветанов до доказване средствата за произхода им. Тогава ще говорим за морал и законност.

събота, 16 октомври 2010 г.

След вносните „дупета“, да се вгледаме и в родните задници

Тия дни "стандартът" Стара планина издиша. Предварително набелязани фирми се оказаха нарочени, че слагали соя в продукцията си. Странно как сред тях не е "Тандем"... И покрай истерията със съдържанието на соя, която нито е вредна, нито отровна, нито може да ви докара болести, и която количествено няма как да бъде установена, защото нямаме подобна лаборатория, се замислих какво ли има в колбасите, освен соя?! Какво става с онези тъмнокафяви луканки по 24 лева килото, към които хората даже не поглеждат в обикновените квартални магазинчета. И защо ги кичат по витрините, след като не вървят. Ето какво ми отговори една продавачка в Стара Загора:
- Ами като им мине срока на годност, те идват и си ги прибират. Тези по-скъпите даже ни ги дават на консигнация – ако се продаде, хубаво, ако не – здраве да е. Нали трябва да имаме асортимент.

Аз не съм чувал екарисаж да изгаря скъпи луканки и филета с изтекъл срок на годност. Вие ако сте чули, обадете ми се.
Затова пък през април, миналата година, единствено в пловдивския вестник „Марица“ прочетох следното:

“ Жестока истина е, че към екарисажите в Шумен и Варна от Пловдив не заминават бракувани животни и продукти от тях. Много пъти те служат като изходна суровина за “перфектни и вкусни” месни деликатеси, които са потенциални бомби със зараза. Това заяви пред репортер на “Марица” ветеринарен лекар в подкрепа на публикуваната във вестника на 30 март статия “Пробутват ни стари храни с нови срокове на годност”. Преди години се опитах да алармирам за подобно престъпление, но бях притиснат от различни държавни органи, както и от месната мафия в България, затова моля, не ми пишете името, бе молбата на доктора. Той предостави и друга информация относно трансформирането на остарял продукт в съвършено нов, затова ще го цитираме с псевдоним д-р Иванов.
Има технологии, при които остарелите сухи колбаси се вкарват в т.нар. кутер машина, която прави твърдия колбас на пяна.
Получават се “превъзходни” кренвирши. Мине ли им срокът и те са непродадени, тутакси се нарязват, прибавя се боя, мазнина от свински смлени кожи, различни подправки и се получава някаква смес, което се предлага като кайма за печене или готвене, обясни д-р Иванов. Според него същата непродадена кайма може пак да се вкара в хранителния кръговрат под формата на кренвирши или като карначета. От старата луканка, плюс миризми и лой, някои фирми произвеждали саздърма.
Изпълнителният директор на шуменския екарисаж г-н Александров обясни, че от миналата година по силата на обществена поръчка всички отпадъчни животински продукти от няколко области, в това число и Пловдив, трябва да се приемат за изгаряне в екарисаж Варна. В никакъв случай няма да ви предоставя информация нито от кои фирми, нито какво количество, нито през какъв интервал от време получаваме продукти за обработка от Пловдив, категорично заяви г-н Стефан Капитанов ­ директор на екарисажа във Варна. С този отказ, макар и немотивиран пред репортера ни, твърденията на д-р Иванов, че нищо от месото или мършата не се губи, безспорно се потвърждават.“

Тъй, че след вносните „дупета“, пожелавам на министър Найденов да се вгледа и в родните „задници“.
Да не се окаже, че 20 години предъвкваме специалитети от зората на демокрацията.

петък, 8 октомври 2010 г.

Лудост

Лудостта има много лица. Много причини. И много оправдания. Понякога е тежка присъда. Друг път - невинно извинение.
Последствията от решенията, действията и постъпките, предприети в онова състояние на временна неспособност за трезва преценка на реалността, често носят белезите на фатална непоправимост, алогичност, необяснимост и драматична обреченост.
Дистанцията на времето е отрезвяващ съдник за “лудостите”, които сме извършили и на които сме били свидетели.
Може и да греша, но част от събитията, описани по-долу, няма как да носят друга квалификация. Не съм политик, за да ги окачествя като “прагматизъм”, нито смятам да ги оправдавам, жонглирайки лицемерно с оневиняващи обстоятелства на неизбежност или прикривайки ги зад анонимността на институции – наши и чужди.

СЪБАРЯНЕТО НА МАВЗОЛЕЯ
През 1999 г с подписа на зам. министъра на МРРБ Чачев, одобрението на премиера И. Костов и под ентусиазирания поглед на Евгений Бакърджиев, след неколкократни опити с амонит и механична техника – мавзолеят на Г. Димитров е заличен от лицето на София. Формално – защото бил незаконен, грозен и не съществувал в градоустройствения план на града. Тези основания, макар и законосъобразни, някак не са убедителни. Нито тогава. Нито сега. В София все още има знакови незаконни строежи, които си стоят непокътнати. Що се отнася до красотата – достатъчно е да погледнем панелните комплекси или изоставените недовършени административни и промишлени сгради, започнати преди 1989 г, които са далеч от категорията на красивото.
Събарянето на мавзолея, по своята същност сякаш бе емоционален акт на отмъщение. Към всичко онова, което искахме да загърбим. Към всичко, което видимо подкрепяхме, тайно ненавиждахме, но на което нямахме сили да се противопоставим открито. Към всичко, което се опитвахме да изтръгнем от съзнанието си, сякаш никога не е било.
Заличихме сградата. Но това реши ли проблемите ни? На самите нас или поне на пространството, което тя заемаше? Едва ли! Днес, вместо сграда, с все пак, колкото и да не ни се иска да го признаваме – историческа стойност (а и конструктивна, както се оказа при разрушаването), гледаме бетонна площадка и паркинг за автомобили. Грозен. И безличен. Символът на едноличната тиранична власт го няма, но тъкмо самата авторитарна власт отново присъства в живота ни. Днес. Премахването на един паметник не можа да заличи нито раните, нито следите от пораженията, нанесени от принудително налаганите утопии, още по-малко – стереотипите и грешките. Премахването на мавзолея обаче лиши поколенията от знака на нашата слабост и от материалния израз на предупреждението да не допускат историята да се повтори.
Тъжно е, когато след години, освобождавайки се от еуфорията на “лудостта”, правим равносметка на стореното. Защото тя може и да не ни хареса. Ако имахме повече мъдрост или поне доза прагматичност, щяхме да оставим мавзолея и да го превърнем най-малко в туристическа атракция. Така, както Рим запази Колизея. Нищо, че на арената му са се простили с живота си около половин милион хора! Може би точно заради това, през 2000 г той стана символ на борбата срещу смъртното наказание по света. Така, както Германия запази крематориума от Бухенвалд, а Полша целия Майданек. Като послание към бъдещето – да не допуска грешките на миналото.

ЗАТВАРЯНЕ МАЛКИТЕ БЛОКОВЕ НА АЕЦ
През 1993 г правителството на проф. Беров сключва споразумение с ЕБВР за заем в размер на 24 млн. екю по т.нар. Сметка за ядрена безопасност за модернизиране на I – IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
За онези, които сега се чудят колко са 24 млн. екю ще уточня, че това е работата на единия от “малките” блокове за 3 месеца!!!
ЕБВР не поставя обвързващо със заема искане за затваряне, нито иска указване на срок. Българското правителство обаче лекомислено и щедро обещава да затвори блоковете през 1998 г. Когато това не се случва, следва серия от драматични преговори и безпрецедентен политически натиск.
Малките блокове са сложени в жертвения олтар на политиката. На 29.11.1999 г Н. Михайлова от името на България и Г. Ферхойген, комисар по разсширяването на ЕС, подписват Меморандум за разбирателство - блокове 1 и 2 се затварят до края на 2002, а за блокове 3 и 4 следва да се вземе решение преди 2008/2010. След изключване на 1 и 2 блок от електроенергийната ни система, ВАС отменя решението на МС за затварянето. Никой обаче не се съобразява с мнението на съда!
На 22.01.2002 г след среща с Костас Симитис, С. Сакскобурготски нео-чаквано обявява, че България ще затвори блокове 3 и 4 през 2006 г. През 2003 г и 2004 г те са обект на множество партньорски проверки. Всички се обединяват около становището, че отговарят на международните стандарти за безопасност. Блоковете ще бъдат затворени, независимо от констатациите на проверките – обявява главния преговарящ М. Кунева. Всички знаем какво следва.
Преди около месец Ангела Меркел обяви намерението на правителството си да удължи експлоатацията на 17-те немски атомни централи с 10 г до 15 г, които по план трябваше да преустановят работа до 2021 г. Един от аргументите на германската канцлерка бе, че зелената енергия все още е твърде скъпа и потребителите не могат да поемат тежестта на цените.
Какво да кажем ние - българските потребители, знаейки, че генерираната у нас електроенергия повече от 50% е от въглища, че тока от ВЕИ задължително се изкупува при това на атрактивни преференциални цени, че само след три години през 2013 големите ни горивни инсталации ще бъдат изправени пред дилемата – да плащат глоби за емисии или да бъдат затворени, поради несъответствие на еконормите на ЕС. Кой да ни защити от ценовия тайфун, който се задава?!!
Наивно е да разчитаме на политици, които ритуално самоубиха малките блокове. Поради незнание, недалновидност, неразбиране или поради невъзможност да носят отговорността и да защитават достойнството ни на ядрена държава!

“ОСВЕТЛЯВАНЕ” НА ВЪНШНОТО НИ РАЗУЗНАВАНЕ
Онова, което се случва през февруари 1992 г може да съперничи за място сред топ скандалите в най-новата ни история.И не само националната. Понеже нито една страна не си позволи “лукса”, нито допусна “лудостта” да самоунищо-жи система, която се изгражда години и със средства, които никак не са за пренебрегване.
Българското външнополитическо и военно разузнаване са “убити” с един удар, придобил публична известност като “оня списък”, съставен по искане на Стоян Ганев – тогава министър на външните работи в правителството на Филип Димитров, предаден от Ахмед Доган в посолството на Република Турция. За да е по-колоритен скандала, част от имената в списъка са огласени в частни печатни медии.
Образуваното дело по случая съдържа 13 тома материали. В хода на разследването еднозначно се доказва, че списъкът, озаглавен “Задгранични представителства” се състои от 38 страници, съдържа почти 1300 имена – на посланици, служители, оперативни работници, с принадлежността им към специалните разузнавателни служби - военно разузнаване, военно контраразузнаване, 2-ро главно управление на ДС и МВР , местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие съответно в 79 български консулства, дипломатически представителства и търговско-икономически служби. Сред осветлените са четирима оперативни работници в посолството в Анкара, по трима в Букурещ и Либия, двама в Триполи и един в Бенгази, по двама в Атина, Белград, Дамаск, Истанбул, Кайро, Лондон и Пекин, по един в Бейрут, Бон, Виена, Мадрид, Мюнхен, Никозия, Париж, Рим, Тирана, Стокхолм и Тунис. В списъка са включени и абсолютно всички служители на служба “Засекретяване на средствата за свръзка в МВР”, работещи в посолствата на България като шифровачи и радисти.
В хода на разследването е поискана оценка за достоверност от ръководите-лите на НРС, управление “Разузнаване и сигурност” при МО и от служба “Засекретяване на средствата за свръзка в МВР”. От дадените становища е направен следният извод: „Данните в списъка са верни и включени в т. 19 от списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България".
“Оня списък” е удар по националната сигурност и ликвидира на практика агентурното присъствие на България в десетки страни, от които започва “прибиране на шпионите”. Още същата година това се случва за Атина, Истанбул, Париж, Виена, Стокхолм, Женева.
Уйлям Кейси (директор на ЦРУ), коментирайки разузнаването като средство за управление, подготвящо информацията за вземане на решения, го определя като най-могъщото оръжие, което една държава може да има. Подобно е и становището на Клод Зилберман (шеф на френското разузнаване), който казва, че разузнаването снабдява политическата власт с информация – дипломатическа, военна и икономическа, позволяваща приемането на обосновани външнополитически решения.
На фона на казаното и стореното, може би е логично онова, което се случи с медицинските ни сестри в Либия и с двамата шофьори, които бяха обезглавени в Ирак.
Ако си мислите, че някои е поел отговорност за “оня списък”, поне морална – няма такъв! Ако пък се надявате, че има наказани за нанесените щети – също грешите. И такива няма. Разследването е прекратено и не стига до съда. Защо ли? Защото за пореден път политическата “целесъобразност” побеждава справедливостта. Защото властта е омайно “екстази”, което опиянява и което иска още и още, и … още. Компромиси. Унизително е обаче, когато тези компромиси са за сметка на достойнството на държавата.

ИЗБОРИТЕ НА “ШАРМАНТНИ” УПРАВЛЯВАЩИ
Едно не може да се отрече на т.нар. “преход” – във виенското на колело на властта, возещите се периодично ту слизаха, ту се качваха или просто сменяха местата си в кабинките. За разнообразие. И за радост на избирателите, чиито вот бе билет за атракциона на привилегиите. Скоростта на промените понякога така се увеличаваше, че не успявахме дори да запомним имената на височайшите пътници. За разлика от предходните тоталитарни времена, когато несменяемостта на партийната номенклатура, съперничеше с вечността на Египетските пирамиди.
През тези бурни години, в атмосфера на неотразима “лудост”, наситена с еуфория, илюзии, надежди, отмъщения, разочарования, заблуди, нови страсти и стари рефлекси, ние качвахме и сваляхме от виенския атракцион на политиката всякакви хора, често чудновати и странни - словоохотливи фокусници, благи шарлатани, откровени авантюристи, самоналагащи се спекуланти, властолюбиви специалисти по всичко – от икономически астролози до управленски алхимици . Изкачвайки стълбата на властта, те ставаха различни - все по-неузнаваеми, все по-безпогрешни, все по-безнаказани, все по-алчни, все по-отдалечени, все по-арогантни.
От телевизионните екрани и от страниците на печатните медии те бодро съветваха: “За бога братя, не купувайте!” (Д. Попов), “Не плащайте данъци” (П. Юруков), “Нахранете журналистите” (Н. Михайлова), сменете си чипа (С. Сакскобурготски). Сърдито ни обявиха за “лош материал” (Б. Борисов) и “шибан народ” (Б. Димитров). Полетът на мисълта им не знаеше предели – откриха нови държави (Нубия – В. Михайлов), нови езици (австрийски – Е. Константинова), пестиха от закуски (М .Мицев), смениха армейския поздрав “Здраве желаем господин Министър” (с “Наздраве господин Министър” А. Сталийски), дори обещаха да ни оправят за 800 дни (С.Сакскобурготски).
Ние преживяхме унизителната безпомощност на С. Ганев пред ООН, фиаското на Р. Желева в европарламента, “дипломатичният език” на Д. Стоянов, депутатстването на ахронт С. Бинев и В. Иванов – Лучано, “лудориите” на “Мистър 10 процента”, “Мистър гаф”, “Мистър постна пица”, “Дон Домат” и “Мисис Йес”, шармантното поведение на Гошо Тъпото и Н. Неев., историите с “Куйович, Муйович и …” (Р.Петков), аероскандалите на В. Сидеров и още какво ли не.
Всеки нов вот, в своята интимна същност, бе наказателен срещу онези, които не оправдаха очакванията, излъгаха надеждите, загърбиха обещаното и поругаха доверието ни. Всеки нов вот се превръщаше в нашата поредна “лудост”.

Лудостта има много лица. Много причини. И много оправдания. Лечима ли е обаче или сме обречени?