събота, 20 юни 2009 г.

Оценка на правителството

Ето и моята скромна оценка. Провокиран съм от пространните хвалби на всезнаещия и всеможещ хамстер, който дори не се сеща, че първите му четири години трудов стаж бяха като премиер (на 43 години!), но пък се изказва подготвен по всичко. Та какво направиха презизминалите четири години?

Поради късогледа политика управляващите не съумяха да положат основите на силен реален сектор с високи технологии на икономиката (за експорт). И през това управление продължи увличането по инвестиции в услуги с ниска добавена стойност и волатилно бъдеще (масов туризъм) и към спекулативните балони (имоти).

Вместо да създават условия за инвестиции в изграждането на предприятия, които да произвеждат както за вътрешно потребление, така и за износ, те се погрижиха само за масови средно- и нискокачествени недвижими имоти. Вместо да се постави акцент върху високите технологии, което след години да даде резултат, се строяха хотели в Банско. Които ще бъдат рушени от булдозери на по-късен етап. Пари, изтекли като пясък между пръстите.

Вместо да работи за изграждането на административен капацитет за усвояването на т.нар. еврофондове (както по трите предприсъединителни, така и по оперативните програми), правителството трябваше да стане пасивен свидетел на санкции от страна на ЕК, изразяващи се в загуби за милиони дори за милиарди.

В енергетиката също не е розово. Правителството разчиташе прекалено много на добрата воля на Русия и получи шамар. Сега искаме комисар по енергетиката, но със същия успех можем да претендираме и за комисар по регионалното развитие...
С пътната инфраструктура положението е повече от незадоволително. Дано до края на века все пак имаме поне една завършена магистрала...

Престъпността, корупцията, трафика...все области, по които нищо съществено не беше направено през последните 4 години. Даже се говори за предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред. Което може да се нарече по един начин - провал.
Външната политика на кабинета бе по-скоро претенция за придържане към позициите на ЕС и НАТО, но всъщност тя говори само за едно - че и ние не сме били наясно какво искаме. Още по-малко как да го постигнем. И за по-сигурно като мижатурки сме вървяли с колектива - което е все пак по-добре, отколкото да вървиш срещу течението. По-добре да мълчиш, отколкото да се изкажеш неподготвен. Да, но в един момент мълчанието става банално...

Въпреки сравнително доброто макроикономическо представяне до момента, бързото харчене на няколко милиарда от бюджетния излишък в края на миналата година не говори за това, че правителството напълно съзнава какво е положението. Тук не трябва да се забравя и щраусовото заравяне на главата в пясъка, когато се говореше, че кризатане ни засягала.

На фона на всичко пропуснато, шоуто с боклука е черешката на тортата.

Четири пропуснати години - никой не може да ни върне изгубеното. Но все още не е късно да се опитаме да наваксаме това, което сме пропуснали. Ако не можем да върнем цялото, поне част от него. И най-вече да положим основите за едно успешно бъдещо развитие.
Защото опасността няма да ни дойде от удар отвън, а от това, че няма да съумеем да се развиваме така както трабва. При все че имаме условия за това и най-вече: ЕС, в който членуват богати държави, които са склонни да финансират рабвитието на по-бедните си и неспособни събратя.

Но те финансират развитие, а не дават даром пари за консумация. Това още нашите "мутри" не са го осъзнали. Нашите освен това не са разбрали и че са на състезание и с други държави като нас.

вторник, 2 юни 2009 г.

Отвлякоха Николета

Невероятно! Българският съд постанови на два пъти съвсем справедливо и бързо решение, след което рускиня в полска кола, с помощта на полицията отвлякоха едно българско дете. Отвлякоха Николета. Викът на детето "Помощ" остана без отзив от българската държава...
Модерните еничари я отвлякоха съвсем законно... Както се отвличаха съвсем законно български деца през турското робство.
Мога да напиша много неща... Но в гърдите ми тежи... Браво на Томислав Русев. Ето го:

http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=79097

Този зов за помощ е на всички нас. Той остана нечут. Защото нищо не можеш да направиш... Защото си сам. Срещу държавата. И нейния закон... Който не е твой.

Ако бях на мястото на бащата (не дай Боже, и аз съм баща на две деца), без кръв нямаше да мине. Некой пазвантин щеше да опита от жилото на Глок-а. А да видим за колко проститутките в съда щяха да ме оправдаят (невменяем, защо не?), пък ако взема и да се разболея, на полския посланик ще му прилошее. Сещам се за една от първите книги на Гришам - "Време да убиваш". Абсолютно никакви скрупули нямам, ако трябва да защитя детето си, та дори от майка му, полския посланик и тъпоумната министърка. Съвестта ми свършва до детето ми, оттам започва ада за мен и когото докопам. А на конвенции съм пикал. Бащата, извинявайте, ама има предимство пред разни чекиджии с конвенции и закончета. Така смятам аз, пък нека съм крив. Не държа да си остана цял живот с чисто досие, ако за това трябва да платя с мръсна съвест. И в затвора е за хора в крайна сметка.

Зад думите, че има съд, че има закон, че законът трябва да се спазва и т.н. - думи, които няма как да бъдат оспорени, се крият фактите, че "на място", пред камерите са нарушени всички други закони, които забраняват човешкото същество да бъде малтретирано, насилвано, докарвано до ръба на протест и отчаяние, опасни и мъчителни за него.

петък, 29 май 2009 г.

Парламентът обезсмисли референдумите

Парламентът гласува строги ограничения за референдумите

В България, както обикновено, всичко е с краката на горе. Истината е: за избори за народно събрание, където избора е между повече от 4ри партии ако участието е под 67% изборите трябва да са невалидни. При народно допитване (референдум) и 1% (един процент) е валиден.
Това което се премълчава е че човек (избирателя) по даден въпрос може да има следните мнения: ДА, НЕ и НЕЗНАМ. При референдум избирателя има възможност да упражни и трите възможности: може да гласува с ДА, може да гласува с НЕ и може и да не гласува - НЕЗНАМ. Ето защо при референдум дори и 1% е валиден. Този един процент има мнение (ДА или НЕ) и го изразява. Останалите 99% са НЕЗНАМ и дори и да гласуват те ще са с това си мнение. Тоест изборите са валидни.
Съвсем друга е картината при избори за народно събрание или при мажоритарни избори за президент. При този вид избори избирателят може да упражни единствено и само мнението си ако е ДА. Останалите избиратели които имат мнение НЕ или НЕЗНАМ могат да го упражнат единствено и само ако не гласуват. В този случай избирателната активоност трябва да е такава че да бие онези избиратели които са с мнение НЕ и го упражняват по единствено възможния начин - като не гласуват.
Ето защо ако се избира само един кандидат изборната активност трябва да е над 33% за да са валдни изборите. 100 избирателя - 33 са ДА, 33 са НЕ и 33 са НЕЗНАМ.
Ако се избира между двама кандидата или две партии - изборната активност трябва да е 50% за да са валидни изборите - от 100 избиратели 25 са ДА за едната партия, други 25 са другата, 25 избиратели са НЕ и останалите 25 са НЕЗНАМ. Тоест 25 НЕ трябва да са бити от 25 ДА или 50 участвали.
Ако се избира между 3 партии то избирателната активност трябва да е 60% - от 100 избирателя - 20 са ДА за едната - 20 за втората и 20 за третата и те трябва да са повече от потенциалните 20 НЕ.
При 4 и повече партии/кандидати избирателната активност трябва да е най-малко 67%
Такава е истианата, която усилено се прикрива от всички политически играчи. По този начин те плюят на нашия глас, който в множестовото си е НЕ. Но те като признават избори с невалдно участие си осигуряват властта. При положение че имаме БСП, СДС, ГЕРБ, ДПС и АТАКА и само 50% активност то теоритично 25% са НЕ, 25% са НЕЗНАМ и останалите 50% се разпределят между 5 партии. Да кажем че БСП е с 10%, СДС с 10% ГЕРБ с 15% ДПС с 5% и Атака с 10%. Вижда се че нито една партия не може да бие 25% на НЕто, които не са гласували. Тоест предлагания ни (на нас избирателите) избор е отхвърлен, но това се премълчава и избора се приема. Тоест те не се вслушват в нашия глас който им казва такива каквито сте НЕ ви искаме, променете се. Те си я карат както на тях им изнася и ни лъжат че има валидни изобори че има демокрация.

четвъртък, 21 май 2009 г.

Един истински министър-председател!

Министър-премиерът на Австралия Джон Хауард
На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната. Цитат: „ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика! Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните – мъже и жени – въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища. Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура. Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“

петък, 17 април 2009 г.

Този Див Див Запад...

Случи се и при нас... Върнахме се назад до времената на Дивият запад. Вчера отвлекли "бизнесмен", днес извършиоли грабеж над дилижанс, пардон микробус, утре?!...

Днес май пак са отвлекли още един... Скоро по медиите ще се публикуват новини за това кой известен бизнесмен не е отвлечен все още. В отговор на зачестилите отвличания министър Миков пък предприе допълнителни съкращения на работещи структури в своето министерство. Тактиката "спасявай се по единично" май вече не работи. Тия дето си мислеха, че в България е достатъчно да имаш много кинти и животът е супер малко ще се стреснат. Да си купиш джип, за да не те притесняват дупките, да си купиш вила във Витоша, за да не дишаш гадния въздух на София, висок дувар и охранителни системи, за да не зависиш от полицията, черни стъкла, да не забелязвш мизерията и обратното и т.н. вече не е достатъчно.
Дали на българина ще му уври главата, че трябва друг похват? Дали пък на т.нар. интелигенция и бизнес елит няма да им уври главата, да вземат да попроменят тая бандитско-просташка ценностна система и тия херои дето сами подкрепяха? Съмнявам се. А и си мисля, че вече е твърде късно.

В началото на 1990 година наистина имаше и обикновени, но и предприемчиви хора, които направиха частни фирми и бързо започнаха да натрупват капитал. Тогава това беше лесно, защото примерно в търговията имаше дефицит на стоки, нямаше такава голяма конкуренция, а и хората имаха посъбрани по бай Тошово време пари. Една стока се продаваше с 200-300% надценка и така за кратко време можеше да удвоиш,утроиш и т.н. капитала си... Да ама, ако го имаш, а тогава рядко имаше хора, които могат да извадят 100 000 лв ,а и да имаше те не ги рискуваха, защото времената бяха несигурни! Точно тогава се появиха "партийните" пари станали печално известни като "парите раздавани в куфарчета"! Така на избрани (послушни !) хора бяха раздадени различни суми, но напълно достатъчни да направиш "летящ старт" в бизнеса и бързо да задминеш тези, които са се мъчили да натрупат някакъв първоначален капитал... Още повече, че въпросните новоизлюпени "бизнесмени" получаваха освен наготово първия си милион и доста протекции и привилегии... Така постепенно нормално прохождащите в бизнеса хора бяха изместени и принудени да фалират за сметка на тези с "партийните куфарчета". Така на практика започна и унищожението на средната класа у нас! А защо всичко това се случи за наша сметка? Ами защото парите от "партийните куфарчета" това бяха народните пари събирани десетилетия в пенсионни, здравни, социални и др. фондове от Партията - държава! Това са пари заработени с много труд от нашите майки, бащи, дядовци и баби, които така и никога не достигнаха до тях... Затова сега баба ми получава 160 лв пенсия, а е работила и съответно и е удържано при 40 години трудов стаж! Да не говорим за влоговете в ДСК, където хората внасяха на деца и внуци с десетилетия, а за една нощ събраните от тях пари се оказаха вместо 20 000 например 20 лева!

Мисля си, че донякъде сами са виновни бизнесмените, защото точно тези богатите бизнесмени спонсорират кампанията на политици, които ни управляват некадърно. Един вид си направиха автоголове, като искаха и получиха слаба държава и калпави и корумпирани политици...

Какво стана с електронното правителство?!

Как мислите тече "електронизирането" на държавната администрация?
Някаква агенция решава да прави информационна система(за вътрешно ползване или с публичен достъп). За целта се обявява търг с предварително известни резултати. Купуват се някви сървъри и др. техника/обикновено батковската фирма гледа да пробута каквото може в повече независимо дали наистина има нужда от него/ по него от сътветната партийна или батковска фирма. Сървърите се набутват в някое мазе/бивш склад или бивша тоалетна. Назначава се ИТ персонал. ДА естествено не може да си позволи заплатите които дават в частния сектор и не е трудно да се досетите какво е текучеството и качеството на наетия ИТ персонал.
Междувременно някое и друго протеже отива на екскурзия в чужбина маскирана като обмяна/проучване на опит или "анализ на бизнес процеса".
Това нещо се точи поне 1-2 години написва се някакъв софтуер но се оказва че междувременно или са се сменили някакви критерии и законови изисквания, или сме влезли в ЕС поради което трябва да синхронизираме с техни изисквания или неясно каква друга боза се е случила и системата трябва да се обновява(абе по-точно е да се каже че се появяват едни пари в бюджета за обновяване на системата пък и без това мрънкат я от ЕС я някой друг за такава система - що да не си ги лапнеме).
Появява се необходимост да има връзка и обмяна на данни между системата на тази агенция и някоя друга. Да ама те не са мислени за това правени са от някой друг по съвсем други критерии, стандарти и технологии.
Едната агенция/министерство/служб

а токущо е завършила своята система, другата тъкмо обмисля план за разширяване на настоящата.....
Абе весело е....
В същото време тиквата Ники Василев истерично напира да налее няколко десетки милиона в касата на Майкрософт и некои български комисионери.

А можеше нещата да изглеждат къде къде по-смислено.

Държавата наема/построява/заделя достатъчно голяма сграда която да изпълнява технологичните стандарти за дейта център. Закупуват се необходимото количество сървъри и софтуер - какъв е смисълът агенцията А и службата Б да имат 2 отделни машини в две отделни помещения на които има две различни е СУБД(Система за Управление на Бази Данни - примерно едната е Oracle, а другата MSSQL) с различни лицензи ака базата им и без това не е повече от 10GB (да не говорим че има клъстери които обслужват бази от порядъка на 1-2ТB)?
За какво са им няколко системни и ДБ администратори като сървърът ще може да бъде поддържан и от един? А пък ако взима заплатата на 2-ма със сигурност ще е по заинтересован да остане. Единственото което ще е необходимо на министерството или агенцията е да има достатъчно сигурна мрежова(може и vpn/интернет а не директна) връзка с дейтацентъра където са разположени сървърите му. Въпросният дейта център ще може да организира по този начин 24 часова поддръжка на машините и софтуера, а защо не и собствено звено за разработване на нови приложения според нуждите на ДА. Възможно е/а и обикновено така правят/ да има дори 2 нива - 1-во ниво - хелп деск - едно звено което да помага/по телефона, а ако се налага и на място/ на секретарка или министър който е забравил как да си включи лаптопа, и 2-ро ниво - системни, мрежови администратори, програмисти които се включват в случай че има по-сериозен проблем.
Тъй като сървърите на агенциите ще бъдат едва ли не в едно помещение проблемът за връзката между данните на отделните агенции/министерства се превръща в въпрос на съгласуване на стандартите им и програмиране - в много случаи това е доста по-лесно отколкото изглежда. Като минимум ползата от това ще бъде Така бездарното, въздухарско протеже на черепа, Орешарски няма да има повод да бръщолеви врели некипели по дебати, че не можело виждаш ли да бъдат свързани. И няма да има почти никакво значение каква операционна система използва секретарката на долнопробния шмекер Н. Василев тъй като всички важни информационни системи ще са уеб базирани(т.е. на администраторката ще и трябва само съвместим браузер за да може да ги ползва) и ще използват достъпни за всякакви ОС стандарти, като pdf, rtf ит.н.

За да бъдат спазени стандартите за "disaster recovery" може да бъде направен втори по-малък дейта-център на минимум 40 км от София - в Пловдив или Варна.
Оптичната мрежа в страната е достатъчно развита като дори държавни предприятия като Булгаргаз имат такава така че разстоянието няма да проблем за скоростта на репликиране/буквално - създаване на копие на данните/ на данните. Това между впрочем важи и за всички локални поделения на ДА - ще им е необходим достатъчно стабилна и добра интернет връзка - и браузер. Въпросният център ще поема част от натоварването в пикови моменти или ако недай си боже софийският бъде унищожен от земетресение, пожар, нападение на терористи или извънземни.

Но уви - време е да се върнем в реалността - живеем в България във времето в което тиквеника Станишев смята че саботирането на политическия противник е много по важно от чистотата на София - в добрите традиции на шибаната му дебилска партия още от времето на Луканов, Ананиева, Лилов и прочие лаладжии.

сряда, 4 февруари 2009 г.

За еуфорията покрай сиренето и млякото

Прокуратурата рови в млякото и сиренето

До колкото ми е известно, преди две години в България останаха да работят само отговарящите на европеските стандарти. Всички останали бяха затворени. И какво? Пак некачествена продукция. Или това е поредната кампания за да бъдат увеличени цените на млечните прдукти? А дали пък не се прави в интерес на вносителите от ЕС и дали вносните млечни продукти са с по добро качество? Дали пък не ни заливат с внос, който поради неспазени стандарти не може да се пласира у тях? Кой ни гарантира на нас в България, че вносното е по-качествено? А кой ще ни гарантира, че като се увеличат цените на нашите, пак няма да се произвеждат от същите боклуци? Нали и боклуците са вносни?!

На практика в страната няма институция, която реално да гарантира годността за консумация на стока, която ние плащаме скъпо и прескъпо. Според мен контролът трябва да е на изхода на предприятието, а не маса чиновници да стоят и да чакат някой да им подаде сигнал. ОК, ако се натровиш ще подадеш примерно, но ако няма никакви очевидни последици от изяждането на дадения продукт и ние реално не знаем какво слагаме в стомасите си, тогава какво правим?

Най-новата идея на нашите умни глави, е да бъде изработена инструкция, в която ще бъде разписано какъв трябва да е процентът на мазнините, на протеините, на калориите, калция, колко време трябва да зрее продуктът и т.н. Инструкцията няма как да бъде задължителна в условията на свободен и конкурентен пазар, но производителите, които спазват технологията, ще получат правото да поставят на продукцията си специален стикер.Стикерът ще позволи и на потребителите да се ориентират по-лесно в търговските обекти. Така в магазина купувачът ще различава истинското сирене от сиренето с растителни добавки. Това на теория.

На практика ще имаме два щанда, на които ще има едно и също сирене. Само, че това без стикер ще е два пъти по-евтино от другото, което ще е със заветния стикер.


И нито дума за това кой ще следи, че наистина се прави от такова нещо. Какво пречи на една фирма да направи за известен период сирене, за да се сдобие със стикери и после да прави бълвочи. Май наистина ще се окаже вярно, че българските стоки са мит.

Хората ще си купуват евтини химии на ниски цени, а гъзарите евтини химии в готина опаковка и на високи цени.