петък, 5 август 2011 г.

Прокурорско синче е шофирало БМВ –то, което участва в катастрофата на бул ”България”

Детето на прокурора от Софийска градска прокуратура Венцислав Андреев- Бисер е управлявало автомобила, който помете двама души на спирката до пл. Ручей.

"Всички сме в шок. Синът ми е бил участник в ПТП-то снощи. Много съжалявам за станалото. Не го пожелавам на никой родител. Синът ми е голям човек и ще понесе своята отговорност.

А каква ще бъде тя, ще разберем от разследването. Искам да поднеса своите най-искрени съболезнования на близките на загиналите", се казва в изявлението на прокурор Венцислав Андреев.

Двамата шофьори, които тази нощ убиха при катастрофа двама души на бул. „България”, все още не са задържани.

Водачите не са употребили алкохол, но засега няма да бъдат арестувани, посочиха от полицията. Причината затова е, че все още не е готова техническата експертиза, която трябва да изясни причините за инцидента, уточниха от СДВР. Полицията работи и по версията и за нелегална гонка.

Вече няма чудно, че няма задържани, няма повдигнати обвинения...

Миризлива като партенка милиционерщина

Автор: Евгений Дайнов   

Проблемът на правителството не е онази полицейщина, която фигурираше в мотивите към вота за недоверие. За да страдаш от полицейщина – трябва да си дораснал до определено ниво. Ако не си, оставаш на равнището на елементарната милиционерщина. Което личи не само от отношението на властта към политически мотивираното бомбаджийство, но и към убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.
Отначало – малко дефиниции. Полицията има за цел да защитава гражданите и осигурява тяхната безопасност. Защото полиция има там, където се знае, че индивидът е по-важен от държавата – че само той, но не и държавата, има права и свободи. В примитивни страни, в които са убедени, че държавата е по-важна от индивида – там има народна милиция. Нейната задача е да пази държавата, ако трябва – от самите нейни граждани. Затова милицията е силова (насилническа) структура на примитивните държави, докато в развитите страни полицията е орган за поддържане на обществения ред в полза на гражданите.
В крайна сметка милицията няма за задача да разкрива престъпления срещу гражданите и затова положението в България по отношение на престъпността е това, което е.
А за да не си дава труда да разкрива престъпления, милицията си има трикове. Основният от тях е престъплението да бъде неглижирано, за да излезе, че или не е важно, или – че потърпевшият не е важен; или че сам си го е търсил.
Още преди бомбите пред офисите на РЗС и ДСБ, МВР ни демонстрира точно такова милиционерско поведение по повод смъртта на Яна. Отначало МВР си затрая, за да не се разчуе. България обаче не е (все още) Беларус и убийството се разчу. Последва масирана акция за неглижиране на престъплението чрез убиването на репутацията на жертвата.
Докато МВР официално си траеше, от него „изтече” информация, че Яна е, последователно: клошарка; развратница; наркоманка; алкохоличка; хеви метълка. Всички тези квалификации имаха една цел: публиката да стигне до извода, че убитата не е пълноценно човешко същество и че „сама си го е търсила”. Така де, като ходиш на рок концерти, какво друго очакваш? Да си ходил на чалга-сбирки...
Седмица по-късно СДВР най-сетне направи официална пресконференция по въпроса, по време на която демонстрира най-гнусната, подла и нагла милиционерщина. За да „сложи край на слуховете” СДВР съобщи следното: Яна била „с уклон към живота на открито” и, освен това, след работа ходила с приятели по градинки, паркове, концерти и музикални фестивали.
„С уклон” е милиционерски термин. Там, където има полиция, той не съществува. Едно време държавата започваше процедурата по ликвидиране на хора с констатацията, че еди-кой имал „уклон” – буржоазен, западен, чуждопоклонски, опортюнистичен и т.н. Щом е „с уклон” – значи не е „наш” и подлежи на прочистване...
Същата тази операция повтори СДВР по повод смъртта на Яна. Съобщи ни следното: е, може да не е развратница и наркоманка, но е „с уклон”. Не е като вас. Следователно, нейното убийство не ви касае.
Затова МВР продължава да е убедено, че центърът на София е напълно безопасен. Ако не си маргинал – ако не си с уклон към природата – няма кой да те убие.
Така милицията прокарва бразда между хората – посочва кой има правото да живее и кой няма. Така съобщава и важен политически принцип: ако имаш поведението, което ние искаме от теб – ако не се влачиш по природа и рок-концерти – ще си в безопасност. Освен това, накрая, МВР съобщава на потенциалните убийци нещо много важно: ако ви се убива, гледайте да убивате хора, които обичат природата и рок музиката. Тогава няма да ви закачаме.
Същото, напълно идентично послание отправя и Бойко Борисов по повод политическото бомбаджийство. И след бомбата пред вестник „Галерия”, и след бомбите пред РЗС и ДСБ, неговата реакция е една и съща: ние правим магистрали, а тия си гърмят бомбички, за да ни изложат пред чужденците.
Затова няма – и няма как да има – резултати в търсенето на бомбаджиите от „Галерия”, макар да мина половин година. Няма как да има и разкриване на бомбите пред РЗС и ДСБ. Нещо повече: за всеки бомбаджия, който има уши да слуша премиера, посланието е кристално ясно – ако толкова ти се гърми, гледай да гърмиш вестници и политически партии. Защото тогава няма да те закачаме – е, стига да правиш бомбите по-малки, да няма убити. Затова Борисов изрично благодари на бомбаджията на „Галерия”, че е боравил със слаб взрив и не е убил никого.
Нарочно ли властта прави всичко това? Едва ли. Просто така си знаят – така си карат: „Ние, държавата, имаме важна работа – строим! Не ни занимавайте с убийства на клошари или с гърмежи по крайно подозрителни партии...”
Живеем, драги, в миризлива като партенка милиционерщина. Ако някой ден стигнем до полицейщина – тогава ще знаем, че най-сетне живеем в нещо като нормална страна...

* Тази статия не бе допусната в нито един столичен ежедневник.

четвъртък, 4 август 2011 г.

По метода на ГЕРБ

Полицаят от дирекция "Престъпления по пътищата" Константин Иванов, който разкри, че автомобилите на фирми, дарители на МВР, се „пропускат“ при проверки, е бил принуден да напусне системата след натиск.

В края на май той разказа пред bTV как в столична караулка има странен неофициален списък с модели и номера на коли, както и с инструкция те да не бъдат спирани.

Причината е, че принадлежат на фирми, които правят дарения на полицията.

След осветляването на скандала обаче срещу него започват дисциплинарни производства.

"Аз подадох сигнал на 3 май, но до излъчването на репортажа министерството не направи абсолютно нищо. Трябваше да дойдат да видят нашите автомобили, защото списъците бяха вътре в колите, бяха махнати от караулките, защото изтече информация, че вашата телевизия подготвя репортаж по този случай. Да вземат списъците от колите и тогава резултатите щяха да бъдат много по-различни", разказа пред bTV вече бившият полицай Константин Иванов.

В действителност проверката протекла, като събират 150 полицаи от групата и ги карат да напишат какво знаят по изнесената информация.

Само Константин Иванов и още един полицай потвърждават и разказват детайлите. Колегите му мълчат.

"Аз останах сам не просто срещу 150 човека, аз останах сам срещу държавата. Не трябваше да ме оставят сам. Искам да ги попитам сутрин, когато станат, какво виждат в огледалото? Достойни мъже ли виждат, или нещо съвсем друго? Със страх се управлява в цялата система на МВР.  И това нещо си даде плодовете", смята той.

Константин Иванов е човекът, който разказва на комисията, проверяваща случая, откъде, как, кога и защо е получил списък с колите на спонсорите на полицията.

"Аз никога не съм се крил, че ще го изкарам този случай наяве. Има сериозно засегнати обществени интереси и като служител на МВР основната ми функция е да защитавам тези обществени интереси. Аз не забравям откъде идва моята заплата. Заплатата идва от българските граждани. Това, което съм свършил, смятам, че ми е задължение по служба", категоричен е бившият полицай.

Той напуска след 20 години работа в МВР. Казва, че не е имал особен избор, защото след репортажа е бил подложен на натиск.

Дисциплинарните производства срещу него са 5, след като става ясно, че той е човекът, извадил на показ даренията в МВР. Наказан е само за едно нарушение – с година порицание. Причините са различни.

"За това, че не са ме намерили на автомагистрала "Люлин", а всъщност не са ме търсили. Направиха ми и една проверка юни месец, че в 13,30 не са ми били чисти обувките", заяви бившият полицай.

До този момент от пресцентъра на МВР мълчат по въпроса колко и какви са сигналите срещу полицая.

Той признава, че е осъден на 100 лева глоба заради това, че през 2001 г. по време на работа е нанесъл лека телесна повреда на пиян шофьор след преследване.

Очаква атаки срещу себе си. Въпреки това е убеден, че отново би подал сигнала за даренията, дори и да знае крайния резултат за себе си.

"Полицаят не трябва да забравя, че е на улицата, за да защитава обществения интерес. Трябва да знае също, че страхът не означава нищо. Защото заради страха може да не се прибереш вкъщи", категоричен е Константин Иванов.

Браво в цялата държава, само 2-ма полицаи знаят каква им е работата и вече единия не е полицай. Срамота... Бойко и Цецо срещу какво казаха, че се борят.. че май съм позабравил... Съществува „октопод” в държавната администрация. Този октопод разпростира пипалата си във всички структури и звена на държавата и служители работещи там повече време, нямат никакъв проблем да повлияят на решенията на един или друг орган, когато тези решения могат да бъдат в ущърб на някой от същият този октопод. Те взаимно се пазят, за да не лъсне пълната им некомпетентност, корумпираност, мърлячество и произвол при осъществяването на нерегламенрирани действия или бездействия.