Ето и моята скромна оценка. Провокиран съм от пространните хвалби на всезнаещия и всеможещ хамстер, който дори не се сеща, че първите му четири години трудов стаж бяха като премиер (на 43 години!), но пък се изказва подготвен по всичко. Та какво направиха презизминалите четири години?
Поради късогледа политика управляващите не съумяха да положат основите на силен реален сектор с високи технологии на икономиката (за експорт). И през това управление продължи увличането по инвестиции в услуги с ниска добавена стойност и волатилно бъдеще (масов туризъм) и към спекулативните балони (имоти).
Вместо да създават условия за инвестиции в изграждането на предприятия, които да произвеждат както за вътрешно потребление, така и за износ, те се погрижиха само за масови средно- и нискокачествени недвижими имоти. Вместо да се постави акцент върху високите технологии, което след години да даде резултат, се строяха хотели в Банско. Които ще бъдат рушени от булдозери на по-късен етап. Пари, изтекли като пясък между пръстите.
Вместо да работи за изграждането на административен капацитет за усвояването на т.нар. еврофондове (както по трите предприсъединителни, така и по оперативните програми), правителството трябваше да стане пасивен свидетел на санкции от страна на ЕК, изразяващи се в загуби за милиони дори за милиарди.
В енергетиката също не е розово. Правителството разчиташе прекалено много на добрата воля на Русия и получи шамар. Сега искаме комисар по енергетиката, но със същия успех можем да претендираме и за комисар по регионалното развитие...
С пътната инфраструктура положението е повече от незадоволително. Дано до края на века все пак имаме поне една завършена магистрала...
Престъпността, корупцията, трафика...все области, по които нищо съществено не беше направено през последните 4 години. Даже се говори за предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред. Което може да се нарече по един начин - провал.
Външната политика на кабинета бе по-скоро претенция за придържане към позициите на ЕС и НАТО, но всъщност тя говори само за едно - че и ние не сме били наясно какво искаме. Още по-малко как да го постигнем. И за по-сигурно като мижатурки сме вървяли с колектива - което е все пак по-добре, отколкото да вървиш срещу течението. По-добре да мълчиш, отколкото да се изкажеш неподготвен. Да, но в един момент мълчанието става банално...
Въпреки сравнително доброто макроикономическо представяне до момента, бързото харчене на няколко милиарда от бюджетния излишък в края на миналата година не говори за това, че правителството напълно съзнава какво е положението. Тук не трябва да се забравя и щраусовото заравяне на главата в пясъка, когато се говореше, че кризатане ни засягала.
На фона на всичко пропуснато, шоуто с боклука е черешката на тортата.
Четири пропуснати години - никой не може да ни върне изгубеното. Но все още не е късно да се опитаме да наваксаме това, което сме пропуснали. Ако не можем да върнем цялото, поне част от него. И най-вече да положим основите за едно успешно бъдещо развитие.
Защото опасността няма да ни дойде от удар отвън, а от това, че няма да съумеем да се развиваме така както трабва. При все че имаме условия за това и най-вече: ЕС, в който членуват богати държави, които са склонни да финансират рабвитието на по-бедните си и неспособни събратя.
Но те финансират развитие, а не дават даром пари за консумация. Това още нашите "мутри" не са го осъзнали. Нашите освен това не са разбрали и че са на състезание и с други държави като нас.
Поради късогледа политика управляващите не съумяха да положат основите на силен реален сектор с високи технологии на икономиката (за експорт). И през това управление продължи увличането по инвестиции в услуги с ниска добавена стойност и волатилно бъдеще (масов туризъм) и към спекулативните балони (имоти).
Вместо да създават условия за инвестиции в изграждането на предприятия, които да произвеждат както за вътрешно потребление, така и за износ, те се погрижиха само за масови средно- и нискокачествени недвижими имоти. Вместо да се постави акцент върху високите технологии, което след години да даде резултат, се строяха хотели в Банско. Които ще бъдат рушени от булдозери на по-късен етап. Пари, изтекли като пясък между пръстите.
Вместо да работи за изграждането на административен капацитет за усвояването на т.нар. еврофондове (както по трите предприсъединителни, така и по оперативните програми), правителството трябваше да стане пасивен свидетел на санкции от страна на ЕК, изразяващи се в загуби за милиони дори за милиарди.
В енергетиката също не е розово. Правителството разчиташе прекалено много на добрата воля на Русия и получи шамар. Сега искаме комисар по енергетиката, но със същия успех можем да претендираме и за комисар по регионалното развитие...
С пътната инфраструктура положението е повече от незадоволително. Дано до края на века все пак имаме поне една завършена магистрала...
Престъпността, корупцията, трафика...все области, по които нищо съществено не беше направено през последните 4 години. Даже се говори за предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред. Което може да се нарече по един начин - провал.
Външната политика на кабинета бе по-скоро претенция за придържане към позициите на ЕС и НАТО, но всъщност тя говори само за едно - че и ние не сме били наясно какво искаме. Още по-малко как да го постигнем. И за по-сигурно като мижатурки сме вървяли с колектива - което е все пак по-добре, отколкото да вървиш срещу течението. По-добре да мълчиш, отколкото да се изкажеш неподготвен. Да, но в един момент мълчанието става банално...
Въпреки сравнително доброто макроикономическо представяне до момента, бързото харчене на няколко милиарда от бюджетния излишък в края на миналата година не говори за това, че правителството напълно съзнава какво е положението. Тук не трябва да се забравя и щраусовото заравяне на главата в пясъка, когато се говореше, че кризатане ни засягала.
На фона на всичко пропуснато, шоуто с боклука е черешката на тортата.
Четири пропуснати години - никой не може да ни върне изгубеното. Но все още не е късно да се опитаме да наваксаме това, което сме пропуснали. Ако не можем да върнем цялото, поне част от него. И най-вече да положим основите за едно успешно бъдещо развитие.
Защото опасността няма да ни дойде от удар отвън, а от това, че няма да съумеем да се развиваме така както трабва. При все че имаме условия за това и най-вече: ЕС, в който членуват богати държави, които са склонни да финансират рабвитието на по-бедните си и неспособни събратя.
Но те финансират развитие, а не дават даром пари за консумация. Това още нашите "мутри" не са го осъзнали. Нашите освен това не са разбрали и че са на състезание и с други държави като нас.
