Тия дни "стандартът" Стара планина издиша. Предварително набелязани фирми се оказаха нарочени, че слагали соя в продукцията си. Странно как сред тях не е "Тандем"... И покрай истерията със съдържанието на соя, която нито е вредна, нито отровна, нито може да ви докара болести, и която количествено няма как да бъде установена, защото нямаме подобна лаборатория, се замислих какво ли има в колбасите, освен соя?! Какво става с онези тъмнокафяви луканки по 24 лева килото, към които хората даже не поглеждат в обикновените квартални магазинчета. И защо ги кичат по витрините, след като не вървят. Ето какво ми отговори една продавачка в Стара Загора:
- Ами като им мине срока на годност, те идват и си ги прибират. Тези по-скъпите даже ни ги дават на консигнация – ако се продаде, хубаво, ако не – здраве да е. Нали трябва да имаме асортимент.
Аз не съм чувал екарисаж да изгаря скъпи луканки и филета с изтекъл срок на годност. Вие ако сте чули, обадете ми се.
Затова пък през април, миналата година, единствено в пловдивския вестник „Марица“ прочетох следното:
“ Жестока истина е, че към екарисажите в Шумен и Варна от Пловдив не заминават бракувани животни и продукти от тях. Много пъти те служат като изходна суровина за “перфектни и вкусни” месни деликатеси, които са потенциални бомби със зараза. Това заяви пред репортер на “Марица” ветеринарен лекар в подкрепа на публикуваната във вестника на 30 март статия “Пробутват ни стари храни с нови срокове на годност”. Преди години се опитах да алармирам за подобно престъпление, но бях притиснат от различни държавни органи, както и от месната мафия в България, затова моля, не ми пишете името, бе молбата на доктора. Той предостави и друга информация относно трансформирането на остарял продукт в съвършено нов, затова ще го цитираме с псевдоним д-р Иванов.
Има технологии, при които остарелите сухи колбаси се вкарват в т.нар. кутер машина, която прави твърдия колбас на пяна.
Получават се “превъзходни” кренвирши. Мине ли им срокът и те са непродадени, тутакси се нарязват, прибавя се боя, мазнина от свински смлени кожи, различни подправки и се получава някаква смес, което се предлага като кайма за печене или готвене, обясни д-р Иванов. Според него същата непродадена кайма може пак да се вкара в хранителния кръговрат под формата на кренвирши или като карначета. От старата луканка, плюс миризми и лой, някои фирми произвеждали саздърма.
Изпълнителният директор на шуменския екарисаж г-н Александров обясни, че от миналата година по силата на обществена поръчка всички отпадъчни животински продукти от няколко области, в това число и Пловдив, трябва да се приемат за изгаряне в екарисаж Варна. В никакъв случай няма да ви предоставя информация нито от кои фирми, нито какво количество, нито през какъв интервал от време получаваме продукти за обработка от Пловдив, категорично заяви г-н Стефан Капитанов директор на екарисажа във Варна. С този отказ, макар и немотивиран пред репортера ни, твърденията на д-р Иванов, че нищо от месото или мършата не се губи, безспорно се потвърждават.“
Тъй, че след вносните „дупета“, пожелавам на министър Найденов да се вгледа и в родните „задници“.
Да не се окаже, че 20 години предъвкваме специалитети от зората на демокрацията.
- Ами като им мине срока на годност, те идват и си ги прибират. Тези по-скъпите даже ни ги дават на консигнация – ако се продаде, хубаво, ако не – здраве да е. Нали трябва да имаме асортимент.
Аз не съм чувал екарисаж да изгаря скъпи луканки и филета с изтекъл срок на годност. Вие ако сте чули, обадете ми се.
Затова пък през април, миналата година, единствено в пловдивския вестник „Марица“ прочетох следното:
“ Жестока истина е, че към екарисажите в Шумен и Варна от Пловдив не заминават бракувани животни и продукти от тях. Много пъти те служат като изходна суровина за “перфектни и вкусни” месни деликатеси, които са потенциални бомби със зараза. Това заяви пред репортер на “Марица” ветеринарен лекар в подкрепа на публикуваната във вестника на 30 март статия “Пробутват ни стари храни с нови срокове на годност”. Преди години се опитах да алармирам за подобно престъпление, но бях притиснат от различни държавни органи, както и от месната мафия в България, затова моля, не ми пишете името, бе молбата на доктора. Той предостави и друга информация относно трансформирането на остарял продукт в съвършено нов, затова ще го цитираме с псевдоним д-р Иванов.
Има технологии, при които остарелите сухи колбаси се вкарват в т.нар. кутер машина, която прави твърдия колбас на пяна.
Получават се “превъзходни” кренвирши. Мине ли им срокът и те са непродадени, тутакси се нарязват, прибавя се боя, мазнина от свински смлени кожи, различни подправки и се получава някаква смес, което се предлага като кайма за печене или готвене, обясни д-р Иванов. Според него същата непродадена кайма може пак да се вкара в хранителния кръговрат под формата на кренвирши или като карначета. От старата луканка, плюс миризми и лой, някои фирми произвеждали саздърма.
Изпълнителният директор на шуменския екарисаж г-н Александров обясни, че от миналата година по силата на обществена поръчка всички отпадъчни животински продукти от няколко области, в това число и Пловдив, трябва да се приемат за изгаряне в екарисаж Варна. В никакъв случай няма да ви предоставя информация нито от кои фирми, нито какво количество, нито през какъв интервал от време получаваме продукти за обработка от Пловдив, категорично заяви г-н Стефан Капитанов директор на екарисажа във Варна. С този отказ, макар и немотивиран пред репортера ни, твърденията на д-р Иванов, че нищо от месото или мършата не се губи, безспорно се потвърждават.“
Тъй, че след вносните „дупета“, пожелавам на министър Найденов да се вгледа и в родните „задници“.
Да не се окаже, че 20 години предъвкваме специалитети от зората на демокрацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар