вторник, 20 юли 2010 г.

За специализираният съд

За да обоснове специалния съд, МВР трябва да каже спада ли престъпността или не. Ако има бум на престъпността и тя става в такива размери, че да заплашва държавността - ОК, да създадем Специализиран съд (въпреки, че по-лесно и адекватно би било да се намери нов министър на вътрешните работи, след като стария е допуснал такива проблеми).

Ако ли пък престъпността се е свила, както ни убеждават от МВР, кому е нужен този съд? Какво се очаква от него?

Много е важно да се подчертае, че не може да се очаква от съда да се бори с престъпността. С нея се бори прокуратурата и МВР. Съдът има за задача единствено да прецени дали събраните по делото доказателства достатъчно сигурно показват вината на едно лице. Това е сравнително лесно когато става въпрос за убийство, кражба или притежаване на наркотици и повярвайте ми, съдът осъжда за тези престъпления. Убеден съм, че ако се разгледа

статистиката ще се установи, че процентът на осъдителни присъди спрямо внесени обвинителни актове в България е много много висок. Това обаче се отнася за делата без медиен интерес.

Когато стане въпрос за другите дела, тези за които чуваме и които оформят представата ни за съдебната система нещата стават малко по - различни. Често това са тежки икономически дела. Да вземем един сключени договор при неизгодни условия от един министър.

Тук са замесени хиляди томове "скучна" и сива документация. Договорът е преминал през хиляди ръце, отдели, шефове на отдели, консултативни съвети, за да напише министъра от горе едно "Да!". Отговорността тук е така размита, така несигурна, че е практически невъзможно да кажеш къде точно по веригата е виновния. А и още нещо, дознателят и прокурорът често нямат необходимата подготовка сами да разберат документите - каква е практиката при тяхното издаване, кой трябва да се подпише и къде, кой трябва да ги вземе и на кого да ги занесе и ако тук става въпрос за един документ може и да го разберем, но представете си че става въпрос за 25 тома с по 300 страници от такива документи!
За да могат да вникнат в съдържанието, прокурорът и дознателят имат нужда от експерти. Често тези експерти не могат да бъдат намерени никъде другаде освен в самото разследвано министерство; често те трябва да застанат срещу колегите си, а дори и срещу себе си. Дава се различна и често объркана информация, в която е много трудно да се оправиш.

В същото време обаче началника иска резултат. Еди-кой-си трябва да бъде обвинен за корупция. Ще го пишем по медиите, ще дадем показно задържане. Това се прави лесно, бързо и с голям ефект, ама я хвани да четеш тези 25 тома документи - тежка, сива и неблагодарна работа. И дребния дознател и дребния прокурор се свиват: "ОК нека да повдигнем обвинение да не ни набиват канчетата шефовете пък после ще му мислим!"

Разбира се, ако питате баш прокурора дето са го дали по телевизията той винаги ще ви каже: "След като сме повдигнали обвинение значи сме събрали достатъчно доказателства!" Само дето той самия има много бегла представа от тези доказателства. При него идват дознателчето и прокурорчето и му докладват. А на шеф като този трудно се докладва, че доказателствата не излизат, повярвайте ми! Все мъчиш въртиш да му кажеш, че работата излиза. Той неща че не излиза не иска да чува.

И ето, идва един момент делото влиза в съда. Съдията получава едни разбъркани доказателства, които не доказват нищо друго освен, че в министерството което ги е издало е царяло гигантска бъркотия и че прокуратурата теглила оттук - оттам да навърже нещо, ама в тази бъркотия и на нея не й е станало ясно. Добре, ама бъркотията не е престъплението "Корупция"! Как да го осъдиш за корупция този бивш министър? А ти го виждаш, оял се е целия, ама как да го осъдиш като това дето е събрала прокуратурата не доказва защо се е оял!?

И така, съда е последното нещо, което трябва да се реформира. По природата си той не се подава на реформации. Практиката го дърпа назад. Както ми каза един приятел прокурор година и нещо след като беше влезнал новия НПК в сила: "За година и половина успяхме да докараме нещата до старото им състояние" - каквото и да напишеш в закона, съда се обляга на това, което е правил преди. И не мислете, че това е толкова лошо, в английския съд се облягат на действия то преди хиляда години!

Преди съда трябва да реформираме министерството с правилата му и администрацията му. Да персонализираме отговорността вътре там. Да е ясно кой какво прави и защо го прави и че като го прави именно той ще е човека който го прави.
Това ще помогне да се реформират МВР и прокуратура, които като разследват ще могат по-ясно да разберат какво разследват и ако обвиняват ще могат да формулират по-ясно какво обвиняват. И когато знаят какво точно обвиняват ще бъдат много по-убедителни в съда. А стане ли това, съдът сам ще се реформира бавно, чрез собствената си практика, а не чрез специални закони, които са толкова много и толкова на често се променят и "реформират", че никой не им обръща внимание.

Няма коментари: