Обръщение от учителите

Препечатвам едно обръщение, пуснато в Мрежата от Валери Станков:

ОБРЪЩЕНИЕ
от името на учителската колегия на Първа ЕГ и Четвърта ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри” - Варна

Уважаеми родители,

Стачката на българските учители е краен жест, принудено действие, с което искаме най-сетне да се чуят тревогите ни, които години наред управляващите отпращат в графата „и други”:
- Българското образование е в улица без изход. Т. нар. „реформи” са недообмислени и без перспектива, пропиляват време и обществена енергия, унищожават добрите традиции на българското образование. В промяната трябва да участва цялата българска наука – специалисти по съответните научни области, психолози, социолози, медици, но и науката е оставена на фотосинтеза. Пред очите ни се случва културен упадък, който бъдещето няма да ни прости.
- Посланията, които управляващите изпращат към обществеността, се стремят да изградят образа на българския учител като човек, който не желае да «направи» реформа в образованието. Тази реформа е във властта на избраниците на нацията, които говорят за промени, но без ясна визия и действия за реализирането им.
- Грижите на държавата за младите хора в България украсяват само предизборни партийни платформи. Хаосът и непрофесионализмът в управлението на образователната сфера прогониха децата ни!
- Българското образование е в задръстване – финансово, морално, научно, без ясни стратегии за развитие, оставено на режим „оцеляване”.
- Професията „учител” отдавна вече е социално непрестижна, тя не привлича мотивирани млади хора и ефектът от това е непредсказуем за бъдещето на образованието ни.
- Държавата не контролира качеството на следдипломните квалификации и специализации на учителите, за които те инвестират големи лични средства без възвращаемост.
- Държавата не контролира връзката между средното и висшето образование - вузовете заявяват автономност и по отношение на оценката от матурата (отказ тази оценка да бъде вход за университета), което обезсмисля труда на ученици и учители в средното училище; провеждат курсове и предварителни кандидатстудентски изпити в работно за средното училище време, което дезорганизира учебния процес; залагат в изпитните конспекти материал, който не се изучава в средното училище.
- Ние си плащаме, за да работим. Плащат и родителите, защото системата не осигурява дори елементарни консумативи като копирна хартия.
- Доказателство за европейското качество на образованието в нашата гимназия е блестящата реализация на учениците ни. Наше право е да искаме адекватно заплащане. Предложените критерии за диференцирано заплащане не са гаранция за обективна оценка на труда ни. Всеки, който се запознае с тях, е наясно, че те не оразличават «добрите» и «лошите» учители, за които говорят управляващите и заблуждават обществеността.
На учителите винаги е бил вменяван дългът да бъдат „социално мислещи”, да се въздържат от протести, което ни направи социални аутсайдери, без обществен авторитет. Ние искаме достойна материална отплата – това би било знак за истинската загриженост на държавата за бъдещето на нацията.
Нашият протест е срещу бездействието и несправянето на държавните институции, които са отговорни за „напълването”, а защо не и за „изпразването” на хазната.
В българското училище няма двойно счетоводство! Ние не перем пари и не точим ДДС!
Българските учители не крадат и не лъжат!
Българските учители нямат време за политически интриги и партийни игри! Единствената ни власт е знанието.
Българските учители не пожелават заплатата на ближния си, както манипулативно се аргументират висши държавници, за да откажат удовлетворяване на исканията ни.
Трудът ни в училище е специфичен – емоционално напрежение, шум, стрес. Учителят е ангажиран с много други дейности, вън от длъжностната му характеристика. Този труд е нераглементиран и естествено (???) незаплатен. Резултатите от труда на учителя не са от днес за утре, няма мерни единици за емоционалната енергия, любовта, страстта, ангажиментите на душата и сърцето, които ежедневно и ежечасно се отдават в една кръвопреливаща система, в която единствен донор е българският учител.
Инвестициите в образованието по друг начин се връщат – те не са нито автомагистрала, нито хотел. Образованието не е туризъм, за да си внасяме кадри отвън. Нашите предци са пестили, за да образоват децата си. Държавата днес пести от образованието на децата ни. Тази безотговорност ще плащат скъпо внуците ни.
Уважаеми родители,
Отглеждането, възпитанието и образованието на поколението е наш общ ангажимент – човешки и професионален.
Ние не искаме конфронтация с обществото, но мислим, че заявявайки ясно своята позиция, даваме урок на нашите ученици по човешко достойнство.
Призоваваме ви да бъдете активни и да подкрепите стачката ни като граждански натиск върху институциите и заедно да извоюваме не само на думи приоритетната позиция на образованието.
Нашият общ съдник са децата ни, отговорността ни е пред тях!