вторник, 17 юли 2012 г.

Половинчатата истина е по-опасна от лъжа

Да се върнем отново към съдия Мирослава Тодорова. И нека разгледаме фактите, които упорито се премълчават по делата, за които е наказана.

Случаят е от 1996 г. Мъж и жена са отвлечени в центъра на София и са държани 24 часа в неизвестен апартамент. Мъжът е принуден от похитителите си да подпише записи на заповед и договори за заем, с които се обвързва да плати десетки хиляди левове и долари на фирма на бизнеспартньора си.
Знаете ли кога е внесено делото в съда?
През 2003 г. Факт, който непрекъснато се премълчава. А не трябва, защото ако давността за отвличане е 15 години, то половината от отговорността за изтичането и провала на делото е на разследващите. Само че на тях не им се търси отговорност.
Съдия Тодорова излиза с присъда на 16 юни 2006 г., но написва мотивите към нея на 25 март 2011 г. През тези 4 години и 8 месеца няма данни нито прокурорът, нито адвокатите да са писали гневни писма до началника , че чакат присъда. И ако адвокатското поведение е донякъде обяснимо - двама от подсъдимите са оправдани, а третият е получил условна присъда, то прокурорското не е.
Ако обвинителят е бил толкова убеден, че те са виновни, за да накара тежката и скъпа машина на правосъдието да се върти заради тях, защо не се е позаинтересувал поне малко, че съдийката бави с години мотивите към присъдата си. И на него, дума не се отваря, да се потърси отговорност.
Тодорова -270 дела, шефката - 93
Нека пак да се върнем към сухите числа. Справка за натовареността на магистратите в Софийския градски съд показва, че миналата година Тодорова е решила най-много дела от всички - 270. Никой друг няма над 200 приключени случая. За сравнение - с най-много забавени дела след нея (според съдебния инспекторат) е шефката на съда Владимира Янева, а тя през 2011 г. е решила едва 93 процеса.
Как става така, че едни получават повече дела, а други - по-малко?
И защо и тази година Тодорова е съдията, получил най-много дела? Следващият има с 40 по-малко, а други в градския съд имат и под 100 дела. Това са въпроси, на които трябва да отговори ВСС. Защото той отговаря за управлението на системата и защото няма как да се прави, че не е наясно със ситуацията.
Същият този съвет след проверка на собствения му инспекторат научи, че разпределението на делата в градския съд е меко казано неравномерно.
Същият този съвет направи изследване на натовареността в страната и знае, че средно в градския съд на съдия се падат над 28 дела месечно, а в районния съд в София по 84. А има магистрати в страната, които имат по 5-6 случая на месец.
И ВСС не направи нищо.
Фактът, че при тази нечовешка свръхнатовареност съдия Тодорова е уволнена, просто буди недоумение. Защото не само когато съдят престъпниците съдиите трябва да вземат предвид цялата информация за тях, когато определят наказанието им. Същото трябва да е, когато бъдат съдени съдиите. Защото иначе това не е никаква справедливост. И просто няма как да не повярваме на съдия Тодорова, че свръхнатоварването се използва за поставяне на магистратите в зависимост. От мислещи, активни и интелигентни юристи тя ги превръща в стахановци, тъкачки многомашиннички, верни на партийната власт. А на тези, които отказват ролята на изнурени добичета, просто им вадят забавените дела.
За наркобоса Маникатов
Случаят с наркобоса Васил Маникатов, заради който вътрешният министър Цветан Цветанов обвини съдия Тодорова, че покровителствала организираната престъпност, също е показателен. Там съдийката бави над 2 години мотивите към 8-годишната присъда на Маникатов и според Цветанов това била причината той отново да подхване наркотрафика.
Истината се оказа съвсем друга. Докато излежавал предишна присъда от 9 години в затвора, Маникатов се ползвал от някои благинки, за които "обикновените" затворници само мечтаят. Той работил толкова усърдно, че успял да превърне деветте години в шест (два дни работа зад решетките се зачитат за три от присъдата). Излязъл на свобода и прокурорът въобще не се сетил да поиска от съдия Тодорова да му наложи арест. Защото, когато е чела новата му присъда от 8 години, тя не е трябвало да се произнесе по ареста му. Причината е, че не може да арестуваш човек, който вече е в затвора. Главният прокурор Борис Велчев призна гафа на обвинението - нарече го липса на координация, но уволнената си остава Тодорова. И отново нито дума за некоординираните прокурори.
Впрочем ето още един детайл - присъдата на Тодорова срещу Маникатов е за наркотрафик, който той организирал от затвора, и внимателният прочит показва, че срещу знаковия рецидивист е имало доста повече доказателства, отколкото е посочил прокурорът в обвинението си срещу него. Съдията има право само да ги посочи, но не и да осъди Маникатов по тях, защото прокурорът избира какво да е обвинението. Сами си правете изводите.
"Не отричам забавянето по делата, разглеждам себе си като един от проблемите на съдебната система. Но имам легитимност да говоря, защото знам как се стига до тази ситуация и мога да предложа решения", обясни Тодорова. А може би тъкмо това е опасното. Току-виж някой намерил решение.
Колко е опасно, ако се решат проблемите
Страхът, че това може да се случи, пролича и от пълната безсмисленост и празнодумие на вчерашното извънредно заседание на съдебния съвет. ВСС не просто изглеждаше идиотски (както се изрази главният прокурор Велчев), но и всеки, който чу псевдодебата за натовареността на магистратите, се почувства идиот. Защото единствената цел на сбирката беше съветът да посочи кои са светци (разбира се, че членовете му), кои грешници (много ясно - Мирослава Тодорова) и да обясни на съдиите стахановци просто да си гледат работата.

Няма коментари: