вторник, 2 юни 2009 г.

Отвлякоха Николета

Невероятно! Българският съд постанови на два пъти съвсем справедливо и бързо решение, след което рускиня в полска кола, с помощта на полицията отвлякоха едно българско дете. Отвлякоха Николета. Викът на детето "Помощ" остана без отзив от българската държава...
Модерните еничари я отвлякоха съвсем законно... Както се отвличаха съвсем законно български деца през турското робство.
Мога да напиша много неща... Но в гърдите ми тежи... Браво на Томислав Русев. Ето го:

http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=79097

Този зов за помощ е на всички нас. Той остана нечут. Защото нищо не можеш да направиш... Защото си сам. Срещу държавата. И нейния закон... Който не е твой.

Ако бях на мястото на бащата (не дай Боже, и аз съм баща на две деца), без кръв нямаше да мине. Некой пазвантин щеше да опита от жилото на Глок-а. А да видим за колко проститутките в съда щяха да ме оправдаят (невменяем, защо не?), пък ако взема и да се разболея, на полския посланик ще му прилошее. Сещам се за една от първите книги на Гришам - "Време да убиваш". Абсолютно никакви скрупули нямам, ако трябва да защитя детето си, та дори от майка му, полския посланик и тъпоумната министърка. Съвестта ми свършва до детето ми, оттам започва ада за мен и когото докопам. А на конвенции съм пикал. Бащата, извинявайте, ама има предимство пред разни чекиджии с конвенции и закончета. Така смятам аз, пък нека съм крив. Не държа да си остана цял живот с чисто досие, ако за това трябва да платя с мръсна съвест. И в затвора е за хора в крайна сметка.

Зад думите, че има съд, че има закон, че законът трябва да се спазва и т.н. - думи, които няма как да бъдат оспорени, се крият фактите, че "на място", пред камерите са нарушени всички други закони, които забраняват човешкото същество да бъде малтретирано, насилвано, докарвано до ръба на протест и отчаяние, опасни и мъчителни за него.

Няма коментари: