сряда, 17 септември 2008 г.

За смелостта на зайците

Знаете ли какво се случи вчера между небето и земята в местността на име Бодрост в Рила - на същото място, където преди седмица изгоря още един къс красива България. Ще кажете, че сте наясно, защото вкупомсе интригувахме във време, по-дълго от 10 пъти по три минути, с увисналия в нищото министър-председател. Впрочем проблемът с висенето му съвсем не бива да бъде третиран като колективна грижа и проблем на българите. Тъкмо обратното – увисването на един политик в планината настоявам да се калкулира като драма на гардовете му, PR специалистите му, домакините му, инвеститорите на спорното съоръжение и целия му обичаен антураж, който е зает с това да превръща един обикновен политик в истински държавник.Онези не три, а 30 минути, в които един политик има лошия късмет да виси над пропастта, бяха достатъчно време, за да демонстрира един от многото министър-председатели в историята ни, липса на качества на държавник. Хубаво е, че младият ни премиер - ерген е жив и е сред нас, чудесно е, че половинката му от понеделник ще танцува и по телевизията, прекрасно е, че тук, както кметът на Благоевград каза“министър-председателят ни не е страхлив като заек, а е смел не знам като какво…“. Докато вися със страшна сила премиерът ни дори се смя и разказа на шефа на пожарникарите нов, много смешен виц . Великолепно. Но това не отговаря на дузината въпроси, който отварят пропаст, по-голяма от бездната под него, между мен и Сергей Станишев. Аз питам защо държавник се качва на съоръжение, за което държавна служба твърди, че е незаконно, а природозащитници са категорични, че преди да се качи на него е бил сигнализиран, че заради изграждането му е била поразена останала неизгорена от пожари българска гора. Демонстрация на какво е жестът на министър-председателя, който игнорира мнението на служители на държавата, че не просто не трябва да прави почетни обиколки на съоръжението, а то не трябва да бъде пускано в експлоатация изобщо.Смелост ли – това прилича повече на глупост, но може би и да съм аз заек. Откриването на лифта трябвало да се състои тържествено другата седмица и ще се запитам какво наложи героичния експеримент сега? Не искам да си мисля, че причина са социолозите и политическите рейтинги. Ако е така смелиятвсъщност е плашлив повече и от забавния, но не смел Бъгс Бъни. Да не пропусна да задам и друг въпрос, катализатор на процеси по отваряне на пропасти между гражданите и управляващите ги. Кой вися в пропастта – премиерът ли ? Съвсем не – в гравитационния експеримент участваха и други. И те съвсем не бяха така скоростно спасени, както българският гражданин на име Дмитриевич.Гражданите - журналисти, които премиерът харесва много и качва в самолет винаги, когато трябва да го снимат как се снима с Буш, бяха оставени в опасното за премиера съоръжение цял час да продължат почетно експерименталната обиколка. Точно както се случва с зайците, когато учените правят опити с неясен край. Простете, но ако е опасно за един, какъвто и да е той понастоящем защо трябва да е безопасно за още 30, защото не са министър- председатели понастоящем ли? И не е ли работа на държавника да осигури безопасността на другите преди да сложи гардовете си под кабинката, за да очакват смело евентуалното му свободно, но да не забравя също и смело падане.Сергей вчера слезе от лифта точно както един домоуправител в моя блок прави, когато заседне асансьорът и той се окаже там заедно с други пасажери- недомоуправители. Слиза спешно и след като е в безопасност, домоуправителят в моя блок тръгваше да събира от недомоуправителите месечната им такса за асансьор. Домоуправителят в моя блок е вече бивш – промяната в закона позволи да го избираме всички ние- недомоуправителите, което значи, че да имаме право да кажем, когато не искаме парите ни за асансьор да събира този, който пръв бяга от авариралия асансьор. А небеше ли, Станишев, не прост домоуправител а премиер. Беше и още е, защото, както е добре известно само известните провокират нездравото любопитство в медиите. И понеже е известен и от него се интересуват всички, журналистите поискаха да го заснемат вчера – смел, разказващ вицове в критична ситуация. Да, обаче, не. В критична ситуация не бива- в такива ситуации, различни от манифестации и снимачните устройства се отнемат, защото предварителният PR план не е разписал дали пък премиерът няма да се стресне , да се уплаши като заек и да изглежда глупаво като всички обикновени хора – непремиери, който изпитват страх, когато бива страшно. И понеже той не е като нас щом може да слезе пръв, а ние да останем, той има право да вземе фотоапаратите ни, да изтрие снимките в тях , за да отвори път това да разказа на г-н Паскалев, че той е смел и не е заек като нас .Не знам как се чувства премиерът ни днес в самолета докато лети към Сочи - само смел или само спасен, но знам една българска поговорка, която казва, че“заекът няма големи нокти, за да се бие, но има големи уши, за да слуша“. Заекът Диана Найденова чу с ушите си как вчера премиерът е избягал пръв.

DarikNews - 18 Септември 12:30

Няма коментари: