неделя, 5 октомври 2008 г.

За нашите деца

Две вечери по една телевизия течеше документално-филмче. Репортаж за ставащото в едно софийско училище. Материал, заснет за месец време от репортер „под прикритие”. Материал, рекламиран предварително с настойчивост, караща зрителя да предположи, че го очаква сензация, изненада, нещо ново. А излезе нещо като по-голям формат на клипчетата, дето се въртя от години по „тубата” и „бокса”. Същите нагли, безочливи, полуграмотни, но с напомпано самочувствие хлапета. За които няма авторитети, няма правила и закони, няма спирачка от каквото и да е естество – най-вече морална. И къде му е изненадата? Та за тези неща се говори свободно в средата на учениците, учителите от години предупреждават за страшната тенденция на опростачването, някои медии също откровено поставяха проблема!

Всъщност, именно затова беше най-интересна реакцията на репортера и шефовете му. Още млад човек, той не знае какво става в обществото на по-младите и малките? И е смаян от поведението им на официално място, от отношението им към официално лице, от манталитета им най-безцеремонно и чистосърдечно да газят по извечните канони на човешката цивилизация. Още по-стреснати трябва да са били шефовете му, та не само излъчват репортажа, ами му правят и целенасочена реклама в стил „Ще ви покажем нещо, което ще ви шашне!”. Да не говорим за родителите. Които обикновено са най-изненадани /но никога смутени!/ от оплакванията на училищните власти, от наказанията /колкото и условни да са/, от полицейските протоколи, че и от съдебните дела.

И тогава заваляват обвинения към учителите, че не са предупредили, че не са взели мерки, че са допуснали…Както ще стане и сега. Очаквайте лицемерните вопли на министри и чиновници, родители, социолози, политолози, психолози и всякакви други идиотолози. В които пак ще преобладават обвиненията към училището: ”Ама така ли ги учат!”.

Просто в грижата за делника – кой за оцеляване, кой за обогатяване, кой за възвисяване – българите хич и не обръщат внимание на децата и света им. Хич и не щат да видят, че малките копират именно реалността на тези възрастни, живеят по правилата на днешния ден. В който основното е – няма правила. Хич и не разбират, че децата не искат и да видят какво има зад хоризонта на мимолетното. Те са си в свой времево-пространен континиум и се интересуват само от днес и сега. Утре и другаде не са им изобщо познати. Именно затова е наглостта, като преценяват възрастните, да се гази през морала. Защото децата днес не правят сметки за утрешния ден, не планират нищо по-далечно от „тази вече” и „къде ще сме”. Лесното, лъскавото, видимото са техни приоритети. А ученето е труд, мисленето още по-тежко занимание, планирането изисква знания. В което отношение нашите деца са на нивото на първичния организъм – да оцелее, да се насити, да се размножава. Да, да – звучи цинично, но е жестока реалност.

И какво ще стане сега? Ами ще накажат директорката на онова училище, че е допуснала изнасяне на проблемите. Ще похвалят репортера като че е открил нов континент. Ще се разточат локуми от страна на всякакви министерства, комитети, комисии, ще се заизказват публичните дърдорковци, ще се запрелива от пусто в празно. За пореден път. А проблемът като ракови разсейки ще обхваща все повече децата. Нашите деца.

Няма коментари: