А сега накъде?

Стачката доведе до няколко неща. Първо - прозрението, че за българина образованието вече не е възрожденска и жизнена необходимост, а просто начин за занимавка на децата. Второ - обществото е страхотно социално дезинтегрирано. И всяка коза- за свой крак. Което радва вълците. Трето - в образованието все повече намаляват специалистите за сметка на работещите. Но едно е да си специалист в една дейност, друго е да изпълняваш определени задължения. Учителите и по 16 часа да си седят в стаята и да изпълняват вменяваните им задължения, полза никаква. Защото липсва "искрата Божия", липсва онова, което ще запали и детето да се учи. Четвърто - училището е отражение на живота. И нежеланието на децата да учат е рефлексия от поведението на възрастните. Няма да говорим за ценности и промяна на ценностната система. Ще подчертая - според уж пазарната ни икономика, всичко струва пари и се оценява посредством пари. Щом един даскал получава ниска заплата - значи трудът му не е нужен на обществото. Ерго, за толкова пари толкова дават. И за толкова работа - толкова пари. Обаче, второто отдавна го няма - не останаха /или са малцина/ съвестно работещи. Остатъчни кадри.
Пето - властта се крие зад демографската криза, за да решава свои проблеми. Примерно - приватизационни. Да се закриват училища...А какво става сега с детските градини? Закриваха, продаваха, раздаваха - сега няма място за желаещите. След няколко години къде ще учат сегашните деца от градините?
Шесто - властта не търси решение на проблемите и кризите в държавата, а изчаква по системата на Саймън. Или по стратегията на Кутузов - добре позната, изглежда, на специалиста по униформите в Червената армия. Изтегляне, изгорена земя, изчакване, изтощаване на противника...Въпроси: Учителството противник ли е? Кой ще работи и учи на "изгорената земя"? Какво печелим като общество, когато губим цяла ценностна система?
Седмо - премиер и министри се показаха под знака на трите Н. Невежи, некадърни, неадекватни. Без познания по работата си /Орешарски доведе инфлацията до 13, 1% - най-голяма след приемането на борда, но успя да уреди бонуси за господаря си Черепа/, без опит и в някаква професия /Станишев е доказателство какво става, когато се постави някой на работа само, защото гледал как работи касапина/, без житейски опит /абе, той една жена не могъл да оправи, та получил втора употреба от Ники Кънчев, вие държава очаквате да оправя!/, изключително неадекватни - абсолютно погрешно поведение, предизвикващо нови кризи.

Има и осмо, има девето, има десето...Проблемът за нас, дето не сме учители, е - НИЕ КАКВО РАЗБРАХМЕ? И по-важното - а сега? Има каквод а се мисли. Ако не сме забравили.