сряда, 10 октомври 2007 г.

На лов за балами

Елегантността на нашите министри винаги е предизвиквала завист, особено когато някой кокетстват с нея. Преди неделя например, министър Николай Василев бе с "фрак - ала франга", на пъпа на Лондон, досущ като Армани. Като го гледа човек един такъв напорист, озъртащ се ехидно, не може да не му мине през ума, че прилича на Големанов, героят от пиесата на Ст. Л. Костов, изигран блестящо от Калоянчев. Но в лицето на този Големанов си имаме истински министър, който винаги стои редом до княза и отговаря и се грижи за портфейла му.
За разлика от държавния портфейл, в който нямало пари за заплати, защото текущата сметка била на минус.
Прогнозата е лоша, отрицателното салдо може би ще стигне до тревожните 20, 8 - 22%. Защо? Защото вносът изпреварва износа. Което е без значение за малкия Големанов - онзи ден министър Николай Василев купи от чужбина за 6 млн. евро книжни пликове за местните избори. Трябвали му бързо, нямал време да ги поръча у нас, все едно от вчера знае за предстоящия вот.
Ако зависи от олигархията не само ще купуваме с държавни пари вносни пощенски пликове, но дори и клечки за зъби ще си доставим от странство. Защо? Олигархията има интерес такива управленци като Василев, който скача ту в икономиката, ту в транспорта и съобщенията, ту в държавната администрация. Олигархията поръчва, а министрите изпълняват. Важно е нейното да не се губи.
Тези дни покрай бунта на учителите се забелязват странни неща. Това олигархично правителството се мъчи да баламоса всички, търсейки някакъв паритет на интереса - милионерите да запазят милионите си, а гражданите и най-вече учителите да не надничат в министерската чужда паница. И в суматохата властта така започна да прекалява с логореята си за т. нар. финансова стабилност, че изгуби елементарната си мисловна насоченост. Подобно тълкуване на "финансова стабилност" е израз на огромно неуважение към 82-94% от населението на България. Заради нея вече 10 години се прокламира търсената независимост и стабилност, която е равнозначна на все по-голяма зависимост, водеща до уникалната бедност. Правителството уж постоянно търси пари за учителите, а вече 15-16 дни не ги намира.
В същото време изпечените трафиканти се заливат от смях, когато научават от вестниците, че за последните шест месеца у нас били внесени без бандероли цигари за 160 млн. лева. По този повод четирима служителите на Румен Петков вместо вече да са в затвора, бяха дисциплинарно отведени и изпратени на заслужен отдих.
Докато на територията на страната се продава стока за милиони без акциз, докато на свобода са десетки ДДС милионери, които дължат над 2 млрд. лева, учителитеще преживяват с по 150 евро заплата.
По-голямата част от бедното ни население изобщо не разбира тази финансова стабилност, за него тя е другото име на мизерията. Играта с огъня може да докара на управляващите най-неочаквана финансова нестабилност - време е олигархията да разбере, че смутните дни идват не благодерние на нейните оценки, а въпреки тях.
От времето на Иван Костов стана традиция да нямаме цена на труда, равнопоставена с нивото на печалбата. Утвърденият подход да се реализира 100-200-300% печалба при мижави заплати не утвърждава никаква стабилност. За какво му е на гладния учител, горски стражар, общинар, пъдар или надничар финансов стабилитет, след като хлябът от време Костово бе 0, 40 лв. вече стана 1, 20 лв. Но заплатите от 200 лв. не са скочили на 600 лв., а са едва наполовина.
За коя финансова устойчиност става дума, след като цените на енергоносителите са увеличени със 168%? В малката потребителска кошница от 1999 г. до сега цените са рипнали с 214%, като само през последните 12 месеца са завишени с 30%. Кой се ползва днес от такава финансова стабилност в страната - предимно и само олигархията.
Наскоро забелязах интересен синдром у премиера - опиянението му от бръщолевенето. Станишев се мъчи да кандърдиса учителите да не клатят "лодката на правителството", тъй като държавата щяла да потъне. Той бил се държал сериозно, а не като "магаре на мост", както се изрази сам пред Цветанка Ризова по Нова телевизия. Дали и неговите министри се държат сериозно на преговорите стана видно тези дни. Станишев предпочита да бръщолеви, а не си запрята ръкавите, за да накара придворните му икономисти, оптимисти, драскачи и хвалячи да му обяснят няколко елементарни икономически хода, с които да го извадят от кризата.
Премиерът все по-плътно трябва да ползва и се учи от своята кохорта - съветници, професори, научни сътрудници, академици, за да е в час с цялата информация за държавата и управлението. Засега неговите най-близки умници предпочитат да го определят като находка сред останалите политици, който бързо ни вкара в Европа, но те сякаш не усещат, че Станишев може да ни вкара и другаде - в кризата на междуособиците, превръщайки я бързо в държавна криза.
Някой от съветниците му би следвало искрено, ясно и откровено да му обясни елементарни азбучни истини, за да е наясно премиерът със себе си. Защо Станишев да не научи например що е парична политика и паричен механизъм?
Ако премиерът схване добре кои са паричните агрегати и що е туй скорост на паричното обръщение, може съвсем да му просветне. Той трябва да е готов, дори ако го събудят от сън, да обясни какво представлява паричния агрегат М1, как влияе върху цялата му сложно изкривена олигархична финансова матрица. Ако добави към уроците си и скромния опит по формулите на Стенли Фишер, изведнъж ще му се изясни докъде е докарал България, след като изпълнява прецизно и в детайли програмата на Милен Велчев. Ако пък извика проф. Велчо Стоянов и проф. Минасян да му дообяснят как се изчислява "скоростта на парите в обръщение" и взаимовръзката между агрегатите М1, М2, М3, може би ще му се отворят очите и няма повече да се излага пред детските учителки.
Но премиерът трябва да проумее, след като понаучи някои финансово обвързани системи, какви трябва да са действията на правителството при валутен борд. В противен случай при тази матрица на доходна и парична политика се ражда само едно - революция.
Ето справката: Всички заеми на фирмите са достигнали 19 млрд. лева, като увеличението само за последната година е равно на 57, 9%. Кога тези фирми ще покрият заемите си след като 39, 4% са с взаимна задлъжнялост и са преминали на натурално стопанство и размяна? А 12% от тях работят на пазари, обслужвани с USD. Всеки курс на долара под 1, 54 лв. е пагубен и възпроизвежда двойна загуба - за фирмата, а чрез взаимната задлъжнялост към банките и за цялата икономика.
Заемите на населението за миналата година до 31 август са нараснали с цели 50, 06% и са с нива от 12, 6 млрд. лева. Кой и как ще обслужва тези заеми, след като цели отрасли започват да плащат вече с 2-3 месеца закъснение, а част от тях и с натура? Част от взетите пари са изхарчени за покупки в чужбина, а това рефлектира директно към отрицателната текуща сметка , която преди два месеца беше 12%, а на 31 декември - 20, 8-22% на червено.
Преките инвестиции и доходите от туризма, който трябваше да тушират тази грамадна отрицателна разлика, са далеч от очакваното ниво. В туристическия бранш при този курс на долара за хотелиерите е по-добре да пуснат кепенците, отколкото да възпроизвеждат загуби. Един пакет туристическа услуга, конкурентоспособна пред Турция с калкулирана 7% печалба при старите цени на храните, успяваше. Днес цената на сиренето от 5, 70 лв. е 10, 60 лв., цената на хляба от 0, 80 на 1, 80 лв., пържолата от 7, 80 лв. е вече 12, 40 лв. Тази 7% -това печалба при днешните цени на храната и при същата цена на пакета убива отрасъла. Следователно: разменени са пропорциите на парично предлагане, на парично равновесие и икономическа ефективност. Няма стабилност, индексиран и изпреварващ цикъл на антиинфлационния базис на доходите, а има бръщолевене на премиера.
Няма доходи - няма потребление, няма икономика - няма мир. Тези азбучни истини не научи ли премиерът, ще гладуваме барабар с него и то яко. Министър-председателят Станишев трябва да реши какво ще прави с няколко основни фактора.
Какво ще прави с олигархията? Ще позволи ли на свиневъда Гергов да се разпорежда със 17 млн. лева доходи от мострения панаир, реализирани от последните 15 дни или той ще ги управлява? Панаирът в Пловдив е 100-годишен, държавен, а доходите ги разпределя Гергов. Ало, коя държава сме?
Какво ще прави с Живковото си обкръжение? Преди пет месеца на летище Варна граничните полицаи задържаха младеж на видима възраст 24-25 години, с руски паспорт. Младежът пренасял пълен куфар с 600 хил. евро на банкноти за брата на депутата Милен Велчев. При разпита той уточнил, че това му идване е 10-то или 11-то поред и все по толкова пари носел за фамилията. След 2-3 дни престой във Велчевите хотели на Златни младежът бе освободен. Къде е полицията, прокуратурата, следствието - бързото производство? Къде са г-н премиера? И вие искате да управлявате! Велчеви си внасят по 6-7 милиона евро на банкноти, обличат фрака в Лондон и са на снимка до княза. А българският учител - стачкува! В Америка при такава находка ФБР навързва един по един всички по веригата, барабар с швейцарския или австрийския банкер, към зандана с не по-малко от 10 години - нужни за осмисляне на арогантния и крадлив преход.
Какво ще прави с ромите? Броят им нараства на около милион. Геноцидът към ромите от годините на промяната води до огромни проблеми за държавата. Защо? Защото всички правителства до сега загърбват ромското образование, култура и здравеопазване за сметка на всички нас. Липсата на грижи и целенасочено обучение на ромите ражда апартейд без прогнозна цена, омразата, кражбите и безконтролността, гарантиращи свободни и хаотични заселвания, тепърва ще доведат до остри и непреодолими сблъсъци по места.
Какво ще прави с министрите? Напоследък част от тях са нетърпими. Не само това, но и нагли. Такъв им е характерът. Лошо няма. Но лошото остава за България и е толкова много, че трудно се приема. Министрите на Станишев са като него. Хем им се иска да знаят, хем толкова правят. Няма сектор в държавата, който да не е пропит от корупция, зависимости и загуби, правейки ни от бедни по-бедни. Никога ограбената ни държава не е имала толкова многобройна орда от министри, заместници, областни управители и всякаква некадърна и партийна администрация. Никога досега България не е имала толкова разплуто по брой правителство, което не е в състояние да използва изпълнителната власт за каузата на държавата.
Какво ще прави с партията? На Станишев на 28 октомври, вечерта, ще му стане ясно едно - подкрепата му от 12-13% е сериозна политическа загуба. И то лична! Тогава - оставка? Ако не я даде, на извънредните парламентарни избори подкрепата за него вече ще е 7, 5-8%. Ще или не ще Станишев води партията към доказаната загуба за българите. Нагласите за поддръжка на БСП спадат до абсолютните минимуми и резултатът като възможност не би бил повече от този, както в началото на утвърждаването на идеята от 1942-1944 г. Антилогичните политически ангажименти към псевдокоалиционните партньори вменяват дълг и особена отговорност за Сергей Станишев към състоянието на БСП и ръководената от него държава.
Какво ще прави с клакьорите? Всъщност всички сега се интересуваме от едно. В състояние ли е Станишев днес да направи разлика между Кънчо Стойчев с публикациите си напоследък в "Труд" и задълбочените мисли на Милко Балев, отразени в "Работническо дело" през 1989 г. На мен ми се струва, че и двамата автори искат да кажат нещо, но не казват нищо. И двамата мразят интелигенцията, защото тя иска друго, но наред с това и пари. Първият от тях днес има много пари, вторият навремето имаше много власт. Но и двамата така еднакво обичат и са обичали и стария, и младия Станишев, само заради едно - заради техните пари и тяхната власт.
Време е и Кънчо Стойчев да разбере и знае, че Милко Балев си отиде заради небрежност към слагачеството си, а той по всяка вероятност ще закъса заради небрежност към парите си. Защитавайки Станишев елементарно, той става небрежен и към високата трибуна на "Труд", и към онова, което заработи доста усърдно за прелома в България.
И тогава Бойко им бил виновен? За какво? Че ги плашел! Да! Кога? Сега! Нека накрая някой да ги уплаши! За да чуят, че и другите имат глас, и то силен! И ясен! И точен! Хайде, оставяйте България и отивайте в историята. Толкова можахте, толкова направихте! Ако беше жив уникалният проф. Балабанов, щеше да ви допълни - "Щение имахте, но възможности нямахте".
И накрая, не е ли време да се запитате заради вас - де е България!? Последна на Дунава, Балканите и Европа.
Кольо Парамов

Няма коментари: