четвъртък, 23 август 2007 г.

Писна ми да бъда толерантен!

Писна ми да бъда толерантен. Преди бях повече. Бях по отворен спрямо циганите, бях по склонен на евентуално уважение. Сега не съм и има защо. За да те уважават другите трябва сам да се уважаваш, а те на това не са способни. За тях няма авторитети, за тях всичко е позволено, те могат само да искат и никога да дават. На тях всички са им длъжни, всички са им виновни. Нещо като Топлофикация - излишно бреме. България не им харесва. Българите не им харесват. Ами да си ходят в Индия. Ние ще им платим билетите. Не че няма изключения, но те са само това изключения които мога да третирам като българи.

Разказвали са ми как е било по комунизъм - патрулки в циганските махали, всяка вечер, профилактичен бой на по отявлените, вечерен час. Някой ще ми каже че съм фашист, антихуманист. Не, просто искам нещо което работи. Малко по твърда ръка за да разберат и те, че на тоя свят няма безплатен обяд, че всичко трябва първо да си го изработят и после да го получат. Само с искане не може. Никакъв не съм им че да им плащам тока, да им строя къщи, да им давам помощи и за благодарност да ме мразят. В Италия са ги подредили подобаващо - без право на глас, без местожителство; щом не плащаш данъци нямаш права.

За България към горното предлагам и химическа кастрация: ако през последните n години, след първото дете не си плащал данъци - кастрация - щом не можеш да си гледаш децата няма да ги правиш. Това че 4 броя щъкат голи и боси и уж нямало какво да ядат не е мой проблем. Ако беше 1 а не 4 се щеше да се намери за него. Не съм длъжен да гледам чужди деца които като порастнат от благодарност да ми създават проблеми, пак повтарям.

Искам държава за всички и закони, които важат еднакво за всички. Не може да убиваш, да не ходиш на работа, да твърдиш, че си гладен... и да изнасилваш (може би защото си гладен?!). Искам както аз, така и те накрая на месеца да си плащат тока и водата. Искам както аз, така и те да не могат да строят незаконно. Искам ако не могат деца, да не ги правят... Скъса ми се сърцето за двумесечното бебе, което умряло от глад!!! Цяла вечер милото изкарало с отворени очички, защото нямало сили за да ги затвори! Е какви родители са тези? Не уважават собствените си деца!

Няма коментари: