Поведението на премиера ме кара винаги да се замисля върху една евентуална аналогия с работата в голяма международна корпорация на мениджърска позиция.
Да кажем, търси се мениджър на звено, в което напоследък резултатите са особено лоши. Подготвяш концепция и кандидатстваш с обещанието, че знаеш как да оправиш нещата. Вземат те и ти дават карт бланш да си събереш екип. Ти се обграждаш с хора с фалшиви дипломи или с такива, с които си се запознал на някое кръстовище. Шефовете ти повдигат вежди и те питат защо цифрите не показват дори и минимално подобрение. Оправдаваш се с тежките времена и с това, че си се заел с неблагодарна задача. Често вземаш противоречиви решения - един път казваш, че в криза не се правят реформи, друг път - че е криза и че именно затова трябва да се правят реформи. Всяка новина за взетите от теб мениджърски решения е предпоследна, няма никаква стабилност или следвана линия. Единственото стабилно е дежурното ти оправдание, че за всичко са виновни предишните. Често това, което правиш, няма нищо общо с първоначално обявената концепция, заради която те избраха шефовете. В хода на работата се оказва, че трудно разбираш чужди езици и смисълът на казаното от партньорите остава неясен, освен откриващите протоколни реплики като Congratulations. Резултатите стават все по-лоши и шефовете ти отправят остра забележка. Ти още по-остро им отговаряш, че тези забележки е трябвало да ги правят на предишните. Явно не разбираш, че искат от теб само едно - резултати - а не мрънкания колко е трудно и с каква нелека задача си се захванал. Макар че нещата са зле, продължаваш да риташ мач в работно време. Така минават повече от две години...
Две години ли казах? С подобно поведение не само че ще изхвърчиш още след първите два месеца, но и оттук нататък бъдещето ти ще бъде ограничено до възможността да бъдеш отговорник за ксерокса, разносвач на пици или пък човекът, който прави кафето на хората, които знаят как да работят и да вземат правилните решения.
Да кажем, търси се мениджър на звено, в което напоследък резултатите са особено лоши. Подготвяш концепция и кандидатстваш с обещанието, че знаеш как да оправиш нещата. Вземат те и ти дават карт бланш да си събереш екип. Ти се обграждаш с хора с фалшиви дипломи или с такива, с които си се запознал на някое кръстовище. Шефовете ти повдигат вежди и те питат защо цифрите не показват дори и минимално подобрение. Оправдаваш се с тежките времена и с това, че си се заел с неблагодарна задача. Често вземаш противоречиви решения - един път казваш, че в криза не се правят реформи, друг път - че е криза и че именно затова трябва да се правят реформи. Всяка новина за взетите от теб мениджърски решения е предпоследна, няма никаква стабилност или следвана линия. Единственото стабилно е дежурното ти оправдание, че за всичко са виновни предишните. Често това, което правиш, няма нищо общо с първоначално обявената концепция, заради която те избраха шефовете. В хода на работата се оказва, че трудно разбираш чужди езици и смисълът на казаното от партньорите остава неясен, освен откриващите протоколни реплики като Congratulations. Резултатите стават все по-лоши и шефовете ти отправят остра забележка. Ти още по-остро им отговаряш, че тези забележки е трябвало да ги правят на предишните. Явно не разбираш, че искат от теб само едно - резултати - а не мрънкания колко е трудно и с каква нелека задача си се захванал. Макар че нещата са зле, продължаваш да риташ мач в работно време. Така минават повече от две години...
Две години ли казах? С подобно поведение не само че ще изхвърчиш още след първите два месеца, но и оттук нататък бъдещето ти ще бъде ограничено до възможността да бъдеш отговорник за ксерокса, разносвач на пици или пък човекът, който прави кафето на хората, които знаят как да работят и да вземат правилните решения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар