България отново е нарушител

България е сред страните в Европейския съюз (ЕС), които през последните 5 години най-много пъти са нарушили правото на свобода и справедлив съдебен процес при наказателни дела. Това показва проучване на регистрирани в Европейския съд за правата на човека нарушения, цитирано от  британския в. "Гардиън".

Страната има 92 регистрирани нарушения в Европейския съд през изследвания петгодишен период. Най-честите от тях са свързани с необичайно дълги забавяния във фазата на досъдебно производство. На задържаните често пъти не се осигурява достатъчен достъп до адвокат и до семейството им, става ясно още от изследването.

Проучването е било извършено от лондонската организация Fair Trials International и международна юридическа фирма. То обхваща периодa  от 2007 до лятото на 2012 г.

Държавата е ограничила действията си до плащане на присъдените от съда в Страсбург обезщетения и непрестанни апели за съобразяване размера на същите със стандарта на живот в страната. В същото време не е направила почти нищо, за да отстрани порочните практики и пропуските в законите, пораждащи дисбаланс на интересите. Не се търси отговорност на прокурори, нито на полицейски служители, водили разследвания по порочен начин. Няма дори наказан магистрат за това, че необосновано дълго е отлагал дело или е постановил съдебно решение което е неправилно и необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Те остават анонимни за нас гражданите, но точно ние всички плащаме обезщетенията, присъдени на жалбоподателите в Страсбург, превръщайки се солидарно отговорни с (без)отговорността на държавата.

Парижкият арбитражен съд осъжда България, но в крайна сметка финансовия еквивалент на присъдите плащат всички български граждани. Странно защо българската държава ни прави съотговорни с нея, макар в случая с Гад Зееви, с “Вива Венчърс”, с ЧЕЗ, виновниците са идентифицируеми.

Цената на държавната (без)отговорност е впечатляваща, предвид стандарта на живот на българина. Впечатляващи са и нехайството и лекотата, с които държавата плаща обезщетения и глоби и не търси персонална вина за милионите евро, излизащи от бюджета. А такава има . И тя е идентифицируема. Аз обаче не желая повече да плащам за грешки на държавни чиновници, които не са си свършили работата качествено и в срок. Нито за техни умишлени действия или бездействия, донесли изгода на трети лица, нарушавайки съществуващи български и европейски правила и норми. Нито за калпави закони, нито за липсата на процедури, нито за свръхупотреба на сила от полицията, нито за безконтролни СРС-та.

И макар за 22 години преход, политици и всякакви структури, използвайки властта на медиите, да успяха така да ни разделят, че вече трудно намираме нещо, около което да обединим усилия, то мисля си, сякаш настъпи момента да заявим, че не искаме да носим чужда отговорност. Още повече – да я плащаме.

А всъщност проблемът се корени в милиционерския манталитет - който далеч не започва с това правителство (въпреки че именно то го разви до големи висоти), а корените му са още от комунистическо време. Според милиционерите:

1) Всеки, който е обвинен, е виновен, т.е. престъпник. Разни подробности като адвокатска защита и справедлив процес само пречат на добрите милиционери да си вършат работата

2) Всеки, който е обвинен - а както гласи първата милиционерска аксиома, той е престъпник - няма никакви човешки права. Той може да бъде тормозен психически и физически, измъчван, бит, пребиван, лишаван от достъп до адвокат, лишаван от адекватна лекарска помощ, дори убиван. Е, последното рядко им се случва на милиционерите - т.е. трябва да признаем, че дори у тях има наченки на разум.

3) Горните две аксиоми важат само за обикновените хора. За мутрите, богаташите, политиците и всичките им роднини - те не се прилагат. Не че милиционерите са такива хуманисти, но и те (както мнозина прокурори и съдии) имат слабост към финикийските знаци.

Милиционери убиха Чората - и ги оправдаха, защото той бил известен престъпник и малко получил инфаркт, докато го пребивали. Милиционери убиха Чочо - ключовият свидетел по делото за убитата Мирослава от Перник, и дори не образуваха следствие, за да се разбере как аджеба в присъствието на цяла сюрия милиционери, той успял да се шмугне до някакъв шкаф, където имал скрит пистолет, и да се самоубие - очевидно в пристъп на съвест. Милиционери биха и трошиха къщата на хора от Мировяне, защото имало подозрения, че контрабандират цигари - в резултат намериха три кутии цигари и то с бандерол. Милиционери пребиха по погрешка семейство в Кърджали, после се оказа, че не било нарочно. Също така милиционери се опитаха да изкарат Максим Савов престъпник, впрегнаха прокуратурата да прави свободни съчинения и дори намериха послушна съдийка, която да си затвори очите за нередностите. Пак милиционери, заедно с Туй, спретнаха постановка на бившия директор на РДВР Стара Загора и обвиниха него и друг офицер, че видите ли подслушвали инспектората. Някак се спести пълното оправдаване на двамата и отказа на прокуратурата да продължи търсенето на виновния. Нали много искаха да разберат кой е монтирал някаква камера и микрофон и кой кого е наблюдавал!? Мога да изпиша страници с подобни примери.
И те ще се множат, докато държавата се управлява по милиционерски.