петък, 5 август 2011 г.

Миризлива като партенка милиционерщина

Автор: Евгений Дайнов   

Проблемът на правителството не е онази полицейщина, която фигурираше в мотивите към вота за недоверие. За да страдаш от полицейщина – трябва да си дораснал до определено ниво. Ако не си, оставаш на равнището на елементарната милиционерщина. Което личи не само от отношението на властта към политически мотивираното бомбаджийство, но и към убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.
Отначало – малко дефиниции. Полицията има за цел да защитава гражданите и осигурява тяхната безопасност. Защото полиция има там, където се знае, че индивидът е по-важен от държавата – че само той, но не и държавата, има права и свободи. В примитивни страни, в които са убедени, че държавата е по-важна от индивида – там има народна милиция. Нейната задача е да пази държавата, ако трябва – от самите нейни граждани. Затова милицията е силова (насилническа) структура на примитивните държави, докато в развитите страни полицията е орган за поддържане на обществения ред в полза на гражданите.
В крайна сметка милицията няма за задача да разкрива престъпления срещу гражданите и затова положението в България по отношение на престъпността е това, което е.
А за да не си дава труда да разкрива престъпления, милицията си има трикове. Основният от тях е престъплението да бъде неглижирано, за да излезе, че или не е важно, или – че потърпевшият не е важен; или че сам си го е търсил.
Още преди бомбите пред офисите на РЗС и ДСБ, МВР ни демонстрира точно такова милиционерско поведение по повод смъртта на Яна. Отначало МВР си затрая, за да не се разчуе. България обаче не е (все още) Беларус и убийството се разчу. Последва масирана акция за неглижиране на престъплението чрез убиването на репутацията на жертвата.
Докато МВР официално си траеше, от него „изтече” информация, че Яна е, последователно: клошарка; развратница; наркоманка; алкохоличка; хеви метълка. Всички тези квалификации имаха една цел: публиката да стигне до извода, че убитата не е пълноценно човешко същество и че „сама си го е търсила”. Така де, като ходиш на рок концерти, какво друго очакваш? Да си ходил на чалга-сбирки...
Седмица по-късно СДВР най-сетне направи официална пресконференция по въпроса, по време на която демонстрира най-гнусната, подла и нагла милиционерщина. За да „сложи край на слуховете” СДВР съобщи следното: Яна била „с уклон към живота на открито” и, освен това, след работа ходила с приятели по градинки, паркове, концерти и музикални фестивали.
„С уклон” е милиционерски термин. Там, където има полиция, той не съществува. Едно време държавата започваше процедурата по ликвидиране на хора с констатацията, че еди-кой имал „уклон” – буржоазен, западен, чуждопоклонски, опортюнистичен и т.н. Щом е „с уклон” – значи не е „наш” и подлежи на прочистване...
Същата тази операция повтори СДВР по повод смъртта на Яна. Съобщи ни следното: е, може да не е развратница и наркоманка, но е „с уклон”. Не е като вас. Следователно, нейното убийство не ви касае.
Затова МВР продължава да е убедено, че центърът на София е напълно безопасен. Ако не си маргинал – ако не си с уклон към природата – няма кой да те убие.
Така милицията прокарва бразда между хората – посочва кой има правото да живее и кой няма. Така съобщава и важен политически принцип: ако имаш поведението, което ние искаме от теб – ако не се влачиш по природа и рок-концерти – ще си в безопасност. Освен това, накрая, МВР съобщава на потенциалните убийци нещо много важно: ако ви се убива, гледайте да убивате хора, които обичат природата и рок музиката. Тогава няма да ви закачаме.
Същото, напълно идентично послание отправя и Бойко Борисов по повод политическото бомбаджийство. И след бомбата пред вестник „Галерия”, и след бомбите пред РЗС и ДСБ, неговата реакция е една и съща: ние правим магистрали, а тия си гърмят бомбички, за да ни изложат пред чужденците.
Затова няма – и няма как да има – резултати в търсенето на бомбаджиите от „Галерия”, макар да мина половин година. Няма как да има и разкриване на бомбите пред РЗС и ДСБ. Нещо повече: за всеки бомбаджия, който има уши да слуша премиера, посланието е кристално ясно – ако толкова ти се гърми, гледай да гърмиш вестници и политически партии. Защото тогава няма да те закачаме – е, стига да правиш бомбите по-малки, да няма убити. Затова Борисов изрично благодари на бомбаджията на „Галерия”, че е боравил със слаб взрив и не е убил никого.
Нарочно ли властта прави всичко това? Едва ли. Просто така си знаят – така си карат: „Ние, държавата, имаме важна работа – строим! Не ни занимавайте с убийства на клошари или с гърмежи по крайно подозрителни партии...”
Живеем, драги, в миризлива като партенка милиционерщина. Ако някой ден стигнем до полицейщина – тогава ще знаем, че най-сетне живеем в нещо като нормална страна...

* Тази статия не бе допусната в нито един столичен ежедневник.

Няма коментари: