Не един път съм виждал скромни възрастни хора в магазина. Те не се оплакват. Те нямат нет, лаптоп, тях не ги интервюират русокоси журналистки, при тях Тотю не ходи съпроводен с камери, те са безинтересни, нищо не струват пред залите и магистралите. Те са за изхвърляне - досадни за очите ни, излишни, пречкащи се, миришат, в автобуса се блъскат в "неправилното време " сутрин, като бързаме за работа, лузъри, червени бабички и пенсионери, изпълзели на припек, вагонетки, които ни спират в порива ни напред и нагоре, дрипи кой знае защо още не преселили се в един друг свят, където отдавна им е мястото, за да направят пространство на другите, и без това едва движещи се и бъркащи в кофите, гнус някаква, жалка, загрозяваща изящното ни общество, мъкнещи се по поликлиники и пълнещи социални заведения, правещи опашки пред общински служби и каси на електродружества за плащане на вода, ток, парно - за да знаят колко стотинки ще им останат за киселото мляко и дали ще има по 0.7 кофички на ден или ще преместват запетаята, щото освен всичко са и грамотни - понякога много повече от презиращите ги около тях. Излишните - наши родители - тези, които все още не са се преселили в по-добрия свят! Тези, които направиха няколкото Българии, за да има над какво да се гаврят сегашните манерки! Поклон пред търпението им!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар