Аз не разбирам тези, които призовават да се гласува за Плевнелиев, за да не се допускат комунистите до властта. Защо се смята, че той е нещо по-различно от креатура на червените, каквато е и цялата партия Герб? Между другото, толкова много членове на БКП, партийни секретари и хора с досиета от ДС май не е имало в нито една партия досега. Такава безпринципна подкрепа на бивши кметове на БСП, също не е имало! Какво можем да очакваме от “десния” Плевнелиев, който всъщност не е нито ляв, нито десен, а подизпълнител на тартора си? И който продължава да сипе наизустени нелепици от типа, че щял да бъде “президент на регионалното развитие и магистралите” и който мълчи като бито дете, когато “началникът” му се кара публично на пресконференция. Е, това ли е политическата личност, която ще ме представлява пред Европа?
Някои хора наивно се самозаблуждават, че Плевнелиев щял да се еманципира от Борисов някой ден – приказка за наивници. Колкото до Попова – не мисля, че се ползва с добра репутация на юрист сред колегите си – даже обратното, считат я за некомпетентна и кариеристка. За репутацията й в Европа също не съм убедена – всъщност единственото, което сме чували е оценката на Венецианската комисия за нелепия й закон за гражданската конфискация, който беше критикуван от много европейски организации, а самата комисия призна, че ще ни използва за опитни зайчета, за да видят как ще работи такова нещо. Много от новите промени в законодателството излизат точно от правосъдното министерство и не бих казала, че екипът й работи добре – пълен хаос навсякъде, на един закон се правят по десетки промени, заради недомислици и т.н.. Тя самата призна, че се домогва до поста главен прокурор и вероятно ще подаде оставка като вице (ако спечели) след две години. Мотивите й са съвсем лични и изобщо не смятам, че някой я е отстранил от правителството, напротив – смятат я за удобна и послушна. Както и да е – дори и двамата да са много готини като хора, въпросът е принципен – доближаваме се до абсолютната власт на една партия във всички власти. Нещо като дежавю. Остава да върнем член 1 и да отменим изборите.
Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.
Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар