неделя, 30 октомври 2011 г.

По-малкото зло

Аз не разбирам тези, които призовават да се гласува за Плевнелиев, за да не се допускат комунистите до властта. Защо се смята, че той е нещо по-различно от креатура на червените, каквато е и цялата партия Герб? Между другото, толкова много членове на БКП, партийни секретари и хора с досиета от ДС май не е имало в нито една партия досега. Такава безпринципна подкрепа на бивши кметове на БСП, също не е имало! Какво можем да очакваме от “десния” Плевнелиев, който всъщност не е нито ляв, нито десен, а подизпълнител на тартора си? И който продължава да сипе наизустени нелепици от типа, че щял да бъде “президент на регионалното развитие и магистралите” и който мълчи като бито дете, когато “началникът” му се кара публично на пресконференция. Е, това ли е политическата личност, която ще ме представлява пред Европа?

Някои хора наивно се самозаблуждават, че Плевнелиев щял да се еманципира от Борисов някой ден – приказка за наивници. Колкото до Попова – не мисля, че се ползва с добра репутация на юрист сред колегите си – даже обратното, считат я за некомпетентна и кариеристка. За репутацията й в Европа също не съм убедена – всъщност единственото, което сме чували е оценката на Венецианската комисия за нелепия й закон за гражданската конфискация, който беше критикуван от много европейски организации, а самата комисия призна, че ще ни използва за опитни зайчета, за да видят как ще работи такова нещо. Много от новите промени в законодателството излизат точно от правосъдното министерство и не бих казала, че екипът й работи добре – пълен хаос навсякъде, на един закон се правят по десетки промени, заради недомислици и т.н.. Тя самата призна, че се домогва до поста главен прокурор и вероятно ще подаде оставка като вице (ако спечели) след две години. Мотивите й са съвсем лични и изобщо не смятам, че някой я е отстранил от правителството, напротив – смятат я за удобна и послушна. Както и да е – дори и двамата да са много готини като хора, въпросът е принципен – доближаваме се до абсолютната власт на една партия във всички власти. Нещо като дежавю. Остава да върнем член 1 и да отменим изборите.

Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.

Няма коментари: