Без коментар!

По-малкото зло

Аз не разбирам тези, които призовават да се гласува за Плевнелиев, за да не се допускат комунистите до властта. Защо се смята, че той е нещо по-различно от креатура на червените, каквато е и цялата партия Герб? Между другото, толкова много членове на БКП, партийни секретари и хора с досиета от ДС май не е имало в нито една партия досега. Такава безпринципна подкрепа на бивши кметове на БСП, също не е имало! Какво можем да очакваме от “десния” Плевнелиев, който всъщност не е нито ляв, нито десен, а подизпълнител на тартора си? И който продължава да сипе наизустени нелепици от типа, че щял да бъде “президент на регионалното развитие и магистралите” и който мълчи като бито дете, когато “началникът” му се кара публично на пресконференция. Е, това ли е политическата личност, която ще ме представлява пред Европа?

Някои хора наивно се самозаблуждават, че Плевнелиев щял да се еманципира от Борисов някой ден – приказка за наивници. Колкото до Попова – не мисля, че се ползва с добра репутация на юрист сред колегите си – даже обратното, считат я за некомпетентна и кариеристка. За репутацията й в Европа също не съм убедена – всъщност единственото, което сме чували е оценката на Венецианската комисия за нелепия й закон за гражданската конфискация, който беше критикуван от много европейски организации, а самата комисия призна, че ще ни използва за опитни зайчета, за да видят как ще работи такова нещо. Много от новите промени в законодателството излизат точно от правосъдното министерство и не бих казала, че екипът й работи добре – пълен хаос навсякъде, на един закон се правят по десетки промени, заради недомислици и т.н.. Тя самата призна, че се домогва до поста главен прокурор и вероятно ще подаде оставка като вице (ако спечели) след две години. Мотивите й са съвсем лични и изобщо не смятам, че някой я е отстранил от правителството, напротив – смятат я за удобна и послушна. Както и да е – дори и двамата да са много готини като хора, въпросът е принципен – доближаваме се до абсолютната власт на една партия във всички власти. Нещо като дежавю. Остава да върнем член 1 и да отменим изборите.

Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.

До БорисOFF

Публикувам писмо на студенти до премиера Бойко Борисов.

Борисов!

Ние, младите хора на България не започваме писмото си с „уважаеми“. Искахме, но ще те излъжем, а лъжата я владееш ти.

Когато ти повярвахме преди време се надявахме да си различен. Уви ! Ти се оказа като лявата химера, като дясната утопия и като царската измама т.е. лъжец. Надявахме се, че знаеш колко е невъзможно да живееш с българските пенсии и заплати, които препоръчваш на европейците. Само пурите ти за два дни струват повече.

Ти Борисов, ни нарече „лош човешки материал“. Забрави обаче, че този „лош материал“ те изпрати там, където ти се самозабрави.

Ти Борисов, приемаше с радостна усмивка нашите усилия да те превърнем в Избрания. А сега ни съветваш да станем овчари. Пробвахме, но в бюрата по труда няма свободни места за овчари. Може би под твоето „вещо“ ръководство и стада не са останали.

Пак по внушението ти свише се пробвахме и на картофената нива, но твоите бивши колеги – рекетьори са станали изкупвачи и предлагат бой вместо пари. Други патили хора ни препоръчаха да не се захващаме с череши, гъби, билки или малини, защото там се разпореждали пак твоите хора.

Ти Борисов, ни накара да сведем от срам доскоро гордо вдигнатите си глави, след като чухме безумията, които ръсиш по широкия свят. То и Алековият бай Ганьо би се почуствал неудобно от теб. Да се радваш на подигравката на Берлускони, който ти мери плешките, да разправяш как колегата ти Цветанов „с един багер копае и вади трупове“, да правиш обидни квалификации за Ангела Меркел и за Саркози ...

Ти Борисов, заля услужливите радиа и телевизии, както и страниците на купените от теб вестници, но единствената файда от това са прерязаните от теб ленти на свършеното от други хора.

Ти Борисов, забрави или просто не знаеш, че пътищата се правят за хората, а не хората съществуват заради магистралите ти. Или още по-точно – заради магистралните ти комисиони.

Ти Борисов, позволяваш на чуждите банки да ни колонизират, а на една уж българска - откровенно да ни открадне парите и в същото време се правиш на патриот и народен защитник.

Ти Борисов, се пъчеше, че разбиваш контрабандните канали, а всъщност ги събра в един – твоят собствен. И вечер приспиваш гузната си съвест с тихото шумолене на банкнотите.

Ти Борисов, се уплаши от обичта ни и се скри зад безличния Росен. Уплаши се от топлите ни чувства или от падането на единственото признато от теб национално богатство – твоят рейтинг.

Та, ние – неосъществените овчари, рекетираните картофопроизводители, берачи на гъби и въобще – некачественият според теб човешки материал, вече не ти вярваме.

ДНЕС ИМАМЕ СИЛАТА И ВОЛЯТА ДА ТЕ ПРИЗЕМИМ!

Да, точно така – да те приземим, както казваше онзи на когото разтриваше ушите в предишната си роля.

Борисов, махни се от мястото, което позориш и от работата, която не можеш да вършиш. Ако за теб няма живот извън политиката, както казваш ти самият, то знай, че докато ти си в политиката, то няма живот за нас българите. И тъй като знаем какъв е твоят избор, то ние заявяваме, че оттук нататък ще избираме НИЕ и започваме на 23 октомври.

Цар Киро vol.1

 Къщите на Рашкови бяха изпразнени предварително, бяха свалени дори климатиците!
Тези дни българският народ се надигна. Недоволството, напрежението и протестите растат с всеки изминал ден, снощи ще стигна и до сблъсъци с полицията и арести на протестиращи.

Това което е важно да се каже, че протестите не са или поне, не трябва да са срещу ромската или турската общност, а срещу хора като Кирил Рашков, които се чувстват безнаказани и недосегаеми и срещу тези, които им позволяват да се чувстват така.

Колкото и да не трябва да се спекулира с темата, не може да не се спомене, че размириците се случват веднага след старта на предизборната кампания. Колкото и да не ни се иска трябва да си зададем страшния въпрос: Планирано ли е предварително убийството в Катуница, за да предизвика размирици?

До този въпрос се стига след няколко факта, които само ще споменем, изводите ще оставим на вас, и дано да грешим, иначе ще е страшно!

- Опустошените къщи на Рашкови, бяха старателно "оглозгани", очевидно много преди размириците. За този факт говорят, както липсата на мебели, техника и скъпоценности в тях (имаше няколко, оставени за фон на палежите), така и факта, че дори климатиците на опустошените къщи са демонтирани (вижте снимката). Едва ли са успели да го сторят в часовете между убийството (вечерта в петък) и часа на кадрите (сутринта в събота). Освен това къщите са палени, макар и в по-малки размери, от местните още часове след убийството, но вече са били "подготвени".

- Никой не разбра как и кога Рашкови са напуснали Катуница! Дали не са го направили още преди размириците?

- Не е ли странно, че първоначално шофьорът-убиец напуска страната, след това някой го убеждава, да се върне, за да бъде арестуван и съден?

И нещо, което страшно много ми хареса:

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.

Как ни манипулират

Енергийният регулатор предлага газът да поскъпне с 8.6% от октомври. И този път изиграха водевила. Булгаргаз искаше 20%, а после смъкна на 14%, но ДКВЕР ще позволи само 8.6%. А за летния сезон ще смъкнат с 2-3%. Този сценарий се поизтърка, да си сменят сценаристите. 

Как правителствената БТВ поднесе новината? Ето как: "Природната газ ще поскъпне с по-малко от 10%". Правилния анонс трябваше да е: "Природната газ ще поскъпне с повече от 8%". Има разлика, нали?

Прокурорско синче е шофирало БМВ –то, което участва в катастрофата на бул ”България”

Детето на прокурора от Софийска градска прокуратура Венцислав Андреев- Бисер е управлявало автомобила, който помете двама души на спирката до пл. Ручей.

"Всички сме в шок. Синът ми е бил участник в ПТП-то снощи. Много съжалявам за станалото. Не го пожелавам на никой родител. Синът ми е голям човек и ще понесе своята отговорност.

А каква ще бъде тя, ще разберем от разследването. Искам да поднеса своите най-искрени съболезнования на близките на загиналите", се казва в изявлението на прокурор Венцислав Андреев.

Двамата шофьори, които тази нощ убиха при катастрофа двама души на бул. „България”, все още не са задържани.

Водачите не са употребили алкохол, но засега няма да бъдат арестувани, посочиха от полицията. Причината затова е, че все още не е готова техническата експертиза, която трябва да изясни причините за инцидента, уточниха от СДВР. Полицията работи и по версията и за нелегална гонка.

Вече няма чудно, че няма задържани, няма повдигнати обвинения...

Миризлива като партенка милиционерщина

Автор: Евгений Дайнов   

Проблемът на правителството не е онази полицейщина, която фигурираше в мотивите към вота за недоверие. За да страдаш от полицейщина – трябва да си дораснал до определено ниво. Ако не си, оставаш на равнището на елементарната милиционерщина. Което личи не само от отношението на властта към политически мотивираното бомбаджийство, но и към убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.

Отначало – малко дефиниции. Полицията има за цел да защитава гражданите и осигурява тяхната безопасност. Защото полиция има там, където се знае, че индивидът е по-важен от държавата – че само той, но не и държавата, има права и свободи. В примитивни страни, в които са убедени, че държавата е по-важна от индивида – там има народна милиция. Нейната задача е да пази държавата, ако трябва – от самите нейни граждани. Затова милицията е силова (насилническа) структура на примитивните държави, докато в развитите страни полицията е орган за поддържане на обществения ред в полза на гражданите.

В крайна сметка милицията няма за задача да разкрива престъпления срещу гражданите и затова положението в България по отношение на престъпността е това, което е.

А за да не си дава труда да разкрива престъпления, милицията си има трикове. Основният от тях е престъплението да бъде неглижирано, за да излезе, че или не е важно, или – че потърпевшият не е важен; или че сам си го е търсил.

Още преди бомбите пред офисите на РЗС и ДСБ, МВР ни демонстрира точно такова милиционерско поведение по повод смъртта на Яна. Отначало МВР си затрая, за да не се разчуе. България обаче не е (все още) Беларус и убийството се разчу. Последва масирана акция за неглижиране на престъплението чрез убиването на репутацията на жертвата.

Докато МВР официално си траеше, от него „изтече” информация, че Яна е, последователно: клошарка; развратница; наркоманка; алкохоличка; хеви метълка. Всички тези квалификации имаха една цел: публиката да стигне до извода, че убитата не е пълноценно човешко същество и че „сама си го е търсила”. Така де, като ходиш на рок концерти, какво друго очакваш? Да си ходил на чалга-сбирки...
Седмица по-късно СДВР най-сетне направи официална пресконференция по въпроса, по време на която демонстрира най-гнусната, подла и нагла милиционерщина. За да „сложи край на слуховете” СДВР съобщи следното: Яна била „с уклон към живота на открито” и, освен това, след работа ходила с приятели по градинки, паркове, концерти и музикални фестивали.

„С уклон” е милиционерски термин. Там, където има полиция, той не съществува. Едно време държавата започваше процедурата по ликвидиране на хора с констатацията, че еди-кой имал „уклон” – буржоазен, западен, чуждопоклонски, опортюнистичен и т.н. Щом е „с уклон” – значи не е „наш” и подлежи на прочистване...

Същата тази операция повтори СДВР по повод смъртта на Яна. Съобщи ни следното: е, може да не е развратница и наркоманка, но е „с уклон”. Не е като вас. Следователно, нейното убийство не ви касае.

Затова МВР продължава да е убедено, че центърът на София е напълно безопасен. Ако не си маргинал – ако не си с уклон към природата – няма кой да те убие.

Така милицията прокарва бразда между хората – посочва кой има правото да живее и кой няма. Така съобщава и важен политически принцип: ако имаш поведението, което ние искаме от теб – ако не се влачиш по природа и рок-концерти – ще си в безопасност. Освен това, накрая, МВР съобщава на потенциалните убийци нещо много важно: ако ви се убива, гледайте да убивате хора, които обичат природата и рок музиката. Тогава няма да ви закачаме.

Същото, напълно идентично послание отправя и Бойко Борисов по повод политическото бомбаджийство. И след бомбата пред вестник „Галерия”, и след бомбите пред РЗС и ДСБ, неговата реакция е една и съща: ние правим магистрали, а тия си гърмят бомбички, за да ни изложат пред чужденците.

Затова няма – и няма как да има – резултати в търсенето на бомбаджиите от „Галерия”, макар да мина половин година. Няма как да има и разкриване на бомбите пред РЗС и ДСБ. Нещо повече: за всеки бомбаджия, който има уши да слуша премиера, посланието е кристално ясно – ако толкова ти се гърми, гледай да гърмиш вестници и политически партии. Защото тогава няма да те закачаме – е, стига да правиш бомбите по-малки, да няма убити. Затова Борисов изрично благодари на бомбаджията на „Галерия”, че е боравил със слаб взрив и не е убил никого.

Нарочно ли властта прави всичко това? Едва ли. Просто така си знаят – така си карат: „Ние, държавата, имаме важна работа – строим! Не ни занимавайте с убийства на клошари или с гърмежи по крайно подозрителни партии...”

Живеем, драги, в миризлива като партенка милиционерщина. Ако някой ден стигнем до полицейщина – тогава ще знаем, че най-сетне живеем в нещо като нормална страна...

* Тази статия не бе допусната в нито един столичен ежедневник.