петък, 5 август 2011 г.

Прокурорско синче е шофирало БМВ –то, което участва в катастрофата на бул ”България”

Детето на прокурора от Софийска градска прокуратура Венцислав Андреев- Бисер е управлявало автомобила, който помете двама души на спирката до пл. Ручей.

"Всички сме в шок. Синът ми е бил участник в ПТП-то снощи. Много съжалявам за станалото. Не го пожелавам на никой родител. Синът ми е голям човек и ще понесе своята отговорност.

А каква ще бъде тя, ще разберем от разследването. Искам да поднеса своите най-искрени съболезнования на близките на загиналите", се казва в изявлението на прокурор Венцислав Андреев.

Двамата шофьори, които тази нощ убиха при катастрофа двама души на бул. „България”, все още не са задържани.

Водачите не са употребили алкохол, но засега няма да бъдат арестувани, посочиха от полицията. Причината затова е, че все още не е готова техническата експертиза, която трябва да изясни причините за инцидента, уточниха от СДВР. Полицията работи и по версията и за нелегална гонка.

Вече няма чудно, че няма задържани, няма повдигнати обвинения...

Миризлива като партенка милиционерщина

Автор: Евгений Дайнов   

Проблемът на правителството не е онази полицейщина, която фигурираше в мотивите към вота за недоверие. За да страдаш от полицейщина – трябва да си дораснал до определено ниво. Ако не си, оставаш на равнището на елементарната милиционерщина. Което личи не само от отношението на властта към политически мотивираното бомбаджийство, но и към убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина.
Отначало – малко дефиниции. Полицията има за цел да защитава гражданите и осигурява тяхната безопасност. Защото полиция има там, където се знае, че индивидът е по-важен от държавата – че само той, но не и държавата, има права и свободи. В примитивни страни, в които са убедени, че държавата е по-важна от индивида – там има народна милиция. Нейната задача е да пази държавата, ако трябва – от самите нейни граждани. Затова милицията е силова (насилническа) структура на примитивните държави, докато в развитите страни полицията е орган за поддържане на обществения ред в полза на гражданите.
В крайна сметка милицията няма за задача да разкрива престъпления срещу гражданите и затова положението в България по отношение на престъпността е това, което е.
А за да не си дава труда да разкрива престъпления, милицията си има трикове. Основният от тях е престъплението да бъде неглижирано, за да излезе, че или не е важно, или – че потърпевшият не е важен; или че сам си го е търсил.
Още преди бомбите пред офисите на РЗС и ДСБ, МВР ни демонстрира точно такова милиционерско поведение по повод смъртта на Яна. Отначало МВР си затрая, за да не се разчуе. България обаче не е (все още) Беларус и убийството се разчу. Последва масирана акция за неглижиране на престъплението чрез убиването на репутацията на жертвата.
Докато МВР официално си траеше, от него „изтече” информация, че Яна е, последователно: клошарка; развратница; наркоманка; алкохоличка; хеви метълка. Всички тези квалификации имаха една цел: публиката да стигне до извода, че убитата не е пълноценно човешко същество и че „сама си го е търсила”. Така де, като ходиш на рок концерти, какво друго очакваш? Да си ходил на чалга-сбирки...
Седмица по-късно СДВР най-сетне направи официална пресконференция по въпроса, по време на която демонстрира най-гнусната, подла и нагла милиционерщина. За да „сложи край на слуховете” СДВР съобщи следното: Яна била „с уклон към живота на открито” и, освен това, след работа ходила с приятели по градинки, паркове, концерти и музикални фестивали.
„С уклон” е милиционерски термин. Там, където има полиция, той не съществува. Едно време държавата започваше процедурата по ликвидиране на хора с констатацията, че еди-кой имал „уклон” – буржоазен, западен, чуждопоклонски, опортюнистичен и т.н. Щом е „с уклон” – значи не е „наш” и подлежи на прочистване...
Същата тази операция повтори СДВР по повод смъртта на Яна. Съобщи ни следното: е, може да не е развратница и наркоманка, но е „с уклон”. Не е като вас. Следователно, нейното убийство не ви касае.
Затова МВР продължава да е убедено, че центърът на София е напълно безопасен. Ако не си маргинал – ако не си с уклон към природата – няма кой да те убие.
Така милицията прокарва бразда между хората – посочва кой има правото да живее и кой няма. Така съобщава и важен политически принцип: ако имаш поведението, което ние искаме от теб – ако не се влачиш по природа и рок-концерти – ще си в безопасност. Освен това, накрая, МВР съобщава на потенциалните убийци нещо много важно: ако ви се убива, гледайте да убивате хора, които обичат природата и рок музиката. Тогава няма да ви закачаме.
Същото, напълно идентично послание отправя и Бойко Борисов по повод политическото бомбаджийство. И след бомбата пред вестник „Галерия”, и след бомбите пред РЗС и ДСБ, неговата реакция е една и съща: ние правим магистрали, а тия си гърмят бомбички, за да ни изложат пред чужденците.
Затова няма – и няма как да има – резултати в търсенето на бомбаджиите от „Галерия”, макар да мина половин година. Няма как да има и разкриване на бомбите пред РЗС и ДСБ. Нещо повече: за всеки бомбаджия, който има уши да слуша премиера, посланието е кристално ясно – ако толкова ти се гърми, гледай да гърмиш вестници и политически партии. Защото тогава няма да те закачаме – е, стига да правиш бомбите по-малки, да няма убити. Затова Борисов изрично благодари на бомбаджията на „Галерия”, че е боравил със слаб взрив и не е убил никого.
Нарочно ли властта прави всичко това? Едва ли. Просто така си знаят – така си карат: „Ние, държавата, имаме важна работа – строим! Не ни занимавайте с убийства на клошари или с гърмежи по крайно подозрителни партии...”
Живеем, драги, в миризлива като партенка милиционерщина. Ако някой ден стигнем до полицейщина – тогава ще знаем, че най-сетне живеем в нещо като нормална страна...

* Тази статия не бе допусната в нито един столичен ежедневник.

четвъртък, 4 август 2011 г.

По метода на ГЕРБ

Полицаят от дирекция "Престъпления по пътищата" Константин Иванов, който разкри, че автомобилите на фирми, дарители на МВР, се „пропускат“ при проверки, е бил принуден да напусне системата след натиск.

В края на май той разказа пред bTV как в столична караулка има странен неофициален списък с модели и номера на коли, както и с инструкция те да не бъдат спирани.

Причината е, че принадлежат на фирми, които правят дарения на полицията.

След осветляването на скандала обаче срещу него започват дисциплинарни производства.

"Аз подадох сигнал на 3 май, но до излъчването на репортажа министерството не направи абсолютно нищо. Трябваше да дойдат да видят нашите автомобили, защото списъците бяха вътре в колите, бяха махнати от караулките, защото изтече информация, че вашата телевизия подготвя репортаж по този случай. Да вземат списъците от колите и тогава резултатите щяха да бъдат много по-различни", разказа пред bTV вече бившият полицай Константин Иванов.

В действителност проверката протекла, като събират 150 полицаи от групата и ги карат да напишат какво знаят по изнесената информация.

Само Константин Иванов и още един полицай потвърждават и разказват детайлите. Колегите му мълчат.

"Аз останах сам не просто срещу 150 човека, аз останах сам срещу държавата. Не трябваше да ме оставят сам. Искам да ги попитам сутрин, когато станат, какво виждат в огледалото? Достойни мъже ли виждат, или нещо съвсем друго? Със страх се управлява в цялата система на МВР.  И това нещо си даде плодовете", смята той.

Константин Иванов е човекът, който разказва на комисията, проверяваща случая, откъде, как, кога и защо е получил списък с колите на спонсорите на полицията.

"Аз никога не съм се крил, че ще го изкарам този случай наяве. Има сериозно засегнати обществени интереси и като служител на МВР основната ми функция е да защитавам тези обществени интереси. Аз не забравям откъде идва моята заплата. Заплатата идва от българските граждани. Това, което съм свършил, смятам, че ми е задължение по служба", категоричен е бившият полицай.

Той напуска след 20 години работа в МВР. Казва, че не е имал особен избор, защото след репортажа е бил подложен на натиск.

Дисциплинарните производства срещу него са 5, след като става ясно, че той е човекът, извадил на показ даренията в МВР. Наказан е само за едно нарушение – с година порицание. Причините са различни.

"За това, че не са ме намерили на автомагистрала "Люлин", а всъщност не са ме търсили. Направиха ми и една проверка юни месец, че в 13,30 не са ми били чисти обувките", заяви бившият полицай.

До този момент от пресцентъра на МВР мълчат по въпроса колко и какви са сигналите срещу полицая.

Той признава, че е осъден на 100 лева глоба заради това, че през 2001 г. по време на работа е нанесъл лека телесна повреда на пиян шофьор след преследване.

Очаква атаки срещу себе си. Въпреки това е убеден, че отново би подал сигнала за даренията, дори и да знае крайния резултат за себе си.

"Полицаят не трябва да забравя, че е на улицата, за да защитава обществения интерес. Трябва да знае също, че страхът не означава нищо. Защото заради страха може да не се прибереш вкъщи", категоричен е Константин Иванов.

Браво в цялата държава, само 2-ма полицаи знаят каква им е работата и вече единия не е полицай. Срамота... Бойко и Цецо срещу какво казаха, че се борят.. че май съм позабравил... Съществува „октопод” в държавната администрация. Този октопод разпростира пипалата си във всички структури и звена на държавата и служители работещи там повече време, нямат никакъв проблем да повлияят на решенията на един или друг орган, когато тези решения могат да бъдат в ущърб на някой от същият този октопод. Те взаимно се пазят, за да не лъсне пълната им некомпетентност, корумпираност, мърлячество и произвол при осъществяването на нерегламенрирани действия или бездействия.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Случаят с Яна - резюме

Този случай се разви по следния начин:
1. Полицията действа рутинно и първосигнално - "Умряло момиче в парка - трябва да е циганка или наркоманка - няма какво да се напрягаме."
2.Вдига се патардия - "Следовател Георгиев - току що ми звъня министъра. Навикаме като новобранец за тая дето пишат вестниците за нея. Зарязваш всичко и хващаш тоя случай че ще падат глави - знаеш идва вот на недоверие ..."
3. Няколко дни по-късно: "Г-на началник, има развитие - явно става дума за секс. Има двама заподозряни - с единия са пили по заведенията цяла нощ, има бутилка намерена до тялото с негов отпечатък. Другия е някакъв клошар - спрял да ходи в парка след инцидента, има и косъм дето прилича на негов"
4. "Г-н Министър - хванахме ги!!! Имаме отпечатъци и косми - двама са ама не ги знаем още къде са ..."
5. В парламента : "Имаме необорими доказателства ..."
6. В прокуратурата: "Ама тоя е някакъв известен - познава се с ония от телевизията, ще стане голяма патардия ... Напили са се наебали са се и той си е тръгнал така каза... Сигурно тогава тоя клошара трябва да е... Ама пък то и за него има само 1 косъм, ни ДНК ни чудо ... Абе дай да го пуснем тоя че приятелите му в телевизията нали ги знаеш - ще крякнат права-мрава незнам си кво ..."
7. Бойко : "Абе Цветанов кво стаа бе? Нали ги бяхме гепили тия ?"
8. Цветанов : "Абе шефе нали знаеш как е - ние ги хващаме пък те ги пускат..."

сряда, 27 юли 2011 г.

Цирк

Агенция „Митници“ отне лиценза на лицензирания складодържател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, за управление на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал "Росенец". Решението е било подписано вчера от шефа на агенцията Ваньо Танов, който заяви, че това на практика означава, че "Лукойл" спира да работи. Пред БНТ Танов обясни, че действията срещу „Лукойл“ са били предприети заради неспазеното от компанията изискване да бъдат монтирани измервателни уреди в складовете.

Отнемането на лиценцза означава, че компанията вече няма право нито да преработва, нито да търгува с горива на територията на страната.

Шефът на митниците успокои потребителите, че санкцията няма да доведе до проблем, нито до недостиг на горива на пазара. Той обясни, че в условията на пазарна икономика горива могат да се внасят от цял свят и не вижда проблем в отнетите лицензи на "Лукойл".

Отнемането на лиценза се случва дни след като стана ясно, че „Лукойл“ не са изпълнили изискванията на държавата да монтират уреди, които да показват количествата гориво, които излизат от компанията. По този начин финансовото министерство иска да ограничи контрабандата с горива. От влизането в сила на  на мярката, за изпълнението й следят служители на агенция "Митници".

Ваньо Танов обясни, че повече от 15 дни в "Лукойл" тече мониторинг и през този период заради липсата на измервателни уреди поодчинените му са вписвали данните и ръчно са ги предавали в информационната база на агенцията. От вчера те следят и да не се допуска влизането на транспортни средства в складовете, както и да бъде запечатана тръбата, която подава гориво от "Нефтохим" към страната, тъй като компанията вече не е данъчен склад.

Всичко това звучи прекалено хубаво за да е вярно. Защото:
1. Златев държи като кукла на конци Боко Рапона, и подобно действие няма как да бъде допуснато без Вальо Нафтата да се обади.
2. ЛУКОЙЛ притежава не два, а четири данъчни склада. От съобщението хич не става ясно какво става с тях.
3. В интервю по ТВ7 наскоро министър-председателят посочи, че ако през лятото рафинерията излезе за четири месеца в планов ремонт, на което има право по закон, това ще намали приходите в бюджета с 2 млрд. лева и финансовият министър няма да може да изпълни плановете си.
Което навява на мисълта, че сме участнници в най-новия цирк на Боко Рапона. ОТ една страна уж демонстрира твърдост и отрича всякакви връзки със Златев, а от друга Златев необезпокоявано си извършва плановия ремонт. 
И не на последно място - Фирмата на Вальо Златев е Лукойл България, а не Лукой Нефтохим и както става ясно на никой и през ум не му минава да пипне лиценза на Лукойл България, така че Вальо Златев ще продължи да си е монополиста, просто горивата, които купуваме от него вече няма да са произведени в България. 
Имам няколко въпроса:
- Защо чак сега отнемат лиценза, след като съгласно Закона за акцизите и данъчните складове крайният срок да имат измервателни уредби е 20 октомври 2010?
- Кое наложи 9 месеца да мълчат и сега изведнъж да се разтърчат?
- Кой от Агенция Митници и Министерство на финансите е наказан за това, че 9 месеца са си затваряли очите при очевидно закононарушение?
- Защо не е отнет на дистрибуторската компания Лукойл- България, а само на производствената част? Те имат ли измервателни уреди?
Всичко това ме навежда на мисълта, че ни разиграват цирк.
Премиерът ще се изтъпани и ще даде „две седмици отсрочка, за да се приведат в порядък“. И ще демонстрира колко е твърд.
Лукойл ще се изтъпани и ще вдигне цените, защото ще трябва да запълва дупката от непроизведен в България бензин с внос от рафинерията им в Румъния. 
Народе?

Update в 17:30 същия ден:

"Утре в 10 ч. ... ще бъде дадена последна възможност за евентуален график, за да може в следващите два месеца рафинерията да изпълни изискванията на закона." - заяви Борисов следобед, верен на принципа, че позицията сутринта трябва да се обърне на 180 градуса следобяд.
Той обаче добавя: "Законът е еднакъв за всички, каза още Борисов и допълни, че рафинерията е предупредена още преди месец да постави необходимите измервателни уреди според изискванията."

Рапона обаче явно не знае какво говори (обичайното му състояние), понеже::
1) съгласно Наредба за данъчните складове срокът за монтиране на измервателни съоръжения изтече през септември миналата година.
2) без такива съоръжения лицензът на митнически склад съгласно същата наредба се отнема.
3) "Лукойл" можел да получи отсрочка, каквато по Наредбата не се предвижда.
4) всички били равни пред закона.

Едновременната даденост на всички обстоятелства по 1-4 е невъзможна. Или няма лиценз, или някои са "по-равни" през закона.
В крайна сметка всички страни си имат рафинерии, но само в България, рафинерията си има държава!

неделя, 24 юли 2011 г.

Как убитите се оказват все лоши

Във връзка с горната статия, препечатвам едно мнение, което достатъчно красноречиво показва, че нищо не се е променило в МВР до момента. А Цецо Ушите е само един събирателен образ, една еманация на милиционерското нискочелие, некомпетентност и откровена наглост.

"Тиражна вестникарска новина: „Труп на 28-годишна клошарка е намерен в Борисовата градина в София в отсечката между конната база и стадион “Българска армия”. На безжизненото тяло на Яна Я. К. в неделя по обед се натъкнал случаен минувач, който търсел спасение от летните жеги по сенките. Той се обадил в полицията и в парка дошли полицаи от Първо РПУ. По шията, ръцете и краката на жената имало морави следи от притискане. Смята се, че жената е удушена 3 дни преди да бъде намерена. “Има такава версия, но още не можем да я потвърдим категорично”, казаха снощи от МВР. Проверява се дали жената не е била изнасилена и дали е местена след убийството. Чантата й не е открадната и затова се смята, че не става дума за грабеж.”

Новини точно като тази се правят въз основа на служебна информация от полицейски бюлетин. Журналистите ограничават новината до поднесеното в бюлетина , когато няма време да разберат нещо повече. Журналист, който е работил дълги години с полицейски бюлетини, никак не би се изненадал да види в съобщението, че убитата жена е клошарка. И в същото време би бил абсолютно сигурен, че тя не е клошарка.

Друго, по-назад във времето, съобщение от печата: „При стрелба на двама полицаи в гора рикоширал куршум е убил клошар.” В България, когато убиецът е полицай, когато престъплението застрашава публичното спокойствие и когато трябва да се манипулира общественото мнение, жертвата трябва да изглежда незначителна. Жертвата трябва да е някой, който не си е струвало да живее. Защото е живял така, че няма значение дали е жив или не. Някой, който си е търсил убийството. Улеснил е престъплението. И не си струва чак толкова шума.

Класиката в това отношение беше при убийството на Станиела Бугова. 16-годишното момиче беше застреляно от упор с автомат „Калашников” при полицейска проверка на пътен възел „Петолъчката” от сержант Здравко Петков през 1998 година. Запомнете годината, тя може да ви изглежда отдалечена, но нищо до този момент не е по-различно, отколкото през 1998 година. Прессъобщението на полицията по случая „Станиела Бугова” трябва да бъде намерено, за да влезе буква по буква в учебниците по лицемерие. Не съвсем буква по буква (защото цитирам по памет) то звучеше така: „Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г., тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.”

Така и толкова.

Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщение? 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ в софийска кола на пътен възел „Петолъчката”, който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова…
На първата пресконференция по този повод полицията нищо „не знаеше”. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението.

На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и да отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била със софийска регистрация, защото е била наскоро купена от брата на Станиела. Той е и шофирал. В колата са били майката на Станиела и братовчед й. Пътували са към село Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. Станиела беше ученичка, танцьорка във фолклорен състав. Сержант Здравко Петков получи 2 години и шест месеца затвор. Министерството на вътрешните работи използва случая да разчисти някои неудобни кадри, други да размести. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Все едно, че не се беше случило нищо. Нищичко.

А убитата – пак от полицай – Елеонора? Тя също се намираше по време и на място, на което момичета, които не си търсят белята, не се намират. Както и сестрите Белнейски – твърде късен час за пиене на кафе, както бе казано. После се оказа, че оня клошар в гората край Велинград не бил клошар, а баща на три деца, който берял гъби. И че не било рикошет. А на „Петолъчката” колата е била пълна със семейство, а не със сутеньори и проститутки. И Яна не е била клошарка, а млад човек с много приятели, интереси и планове за бъдещето. После всичко става ясно. Винаги става ясно. И всеки следващ път полицията пробва рецидива да очерни жертвата, да я направи незначителна. Да представи едно дете като проститутка. Да внуши, че един човек с три деца, дом и семейство, е клошар. Че една кандидат-студентка е клошарка, наркоманка. Че Чората е така или иначе „поръчана” мутра, какво значение има кога и кой ще го убие.

Държавата е изцяло в тон с вътрешното си министерство. Помните ли студента Стоян Балтов, убит в навечерието на студентския празник? И той беше в неподходящо време на дискотека с неподходящо име. Държавните мъже не се принизиха до такъв дребен детайл като смъртта на един студент. Не посветиха светлите си умове на такава тъмна тема като заведенията за пиянство, смъркане, разврат и падение в Студентския град. Студентите бяха поздравени, като че ли нищо такова не се е случило. Майката на Стоян очаквала министърът до спомене детето й в поздравлението си за студентския празник – и заради това, че Стоян е студент, и заради това, че тя е учителка. Напразно очакване...." .


вторник, 19 юли 2011 г.

Поредните взривове

Кой има полза от днешните взривове? В телефонно интервю тази сутрин за ТВ7 премиерът Бойко Борисов намекна, че зад взривовете може да стоят хора от двете партии. "За да се шуми около тези партии, те правят интриги, правят си взривчета, докато ние откриваме магистрали", коментира той. Така не бива да говори никой уважаващ поне себе си държавник, а още по-малко един премиер.
Но точно ГЕРБ има най-голяма полза от този взрив. Понеже пред света повече от това не могат да се осерат, кой знае какви негативи в международен план няма да има.
А във вътрешен - на принципа "Кому е изгодно" ще внушат, че това е работа на враговете на правителството, които искат да компрометират неговата неуморна борба с организираната престъпност.
Ще има внушения и от сорта: "Ако имаше повече осъдени, сега нямаше свободно да се разхождат и да слагат взривове" , така че и съдебната система ще го отнесе.
Само не разбрах едно - кой трябва да търси извършителите и поръчителите ? И да събере доказателствата ?
Или ще се обяснява типично по герберски, че взривовете са нещо нормално в една демократична държава, че парковете са опасно място и че когато видите добре облечени бизнесмени да влизат в заведение, най-здравословно е да напуснете заведението веднага ?