Петролът поевтинява – време е и за бензина

Цената на петрола в четвъртък се понижи под 122 долара за барел. Един барел (159 литра) суров петрол от марката WTI доставка юли вече струва 121,75 долара. Това е с 55 цента по-малко от приключването на търговията предходния ден.

Предвид спадащата цена на нефта на световните пазари, някои политици и представители на автомобилното лоби критикуват неспирнотo вдигане на цените на бензина и искат от производителите - мултинационални компании чувствителни понижения в цените на горивото за потребителите.

Президентът на Автомобилни клубове Европа (ACE) Волфганг Розе е заявил: „Качва ли се цената на петрола, дни по-късно шофьорите го разбират по квитанцията на бензиностанцията - пада ли цената на петрола, не става нищичко. Това, което правят петролните мултинационалки, е подло. Те трябва да предадат до бензиноколонките поевтиняването на петрола".

Друг специалист по логистика твърди: „Цените на бензина не бива да се поддържат изкуствено високи, те трябва да паднат". Германски политик критикува: „Нагоре се върви винаги по-бързо, отколкото надолу. Петролните концерни трябва да понижат цените и най-накрая да покажат солидарност с автомобилистите".

Вчерашният ден ще се запомни в Европа с погромите, които рибари причиниха в Брюксел, разгневени от липсата на съпричастност сред политиците заради нетърпимо високите цени на горивата. Близо 200 рибари от Франция, Испания, Италия и Португалия палиха огньове, обръщаха коли и се биха с полицията, в шлемове, наредена пред офисите на европейските институции.

У нас никой не спря автомобила си, а само тегли по няколко майни на "ония" и на "другите".
В България цената на горивата се формира от цената на Лукойл Нефтохим, + акциза+ДДС. Тези три стойности определят цената на едро на горивата, на която се зареждат бензиностанциите. След това собствениците на бензиностанции добавят процент за продажба на цена на дребно и така се формира цената за крайните потребители.
Неправилното формиране на цената се изразява в това, че ДДС се налага върху сумата от цената на Лукойл и акциза. Така се получава, че се налага ДДС върху акциза, нещо, което е недопустимо. Акцизът е данък, който не създава добавена стойност и следователно не би трябвало да се облага с ДДС.
Излиза, че ената на бензините е неправомерно завишена със 137 за 1000 литра, а цената на дизелното гориво е завишено със 120 лв за 1000 литра.
Средното неправомерното завишение на цената заради облагане на акциза с ДДС е 128.5лв

Консумацията на гориво в България надхвърля 4 милиона тона годишно, което от своя страна надхвърля 5.5 милиарда литра. Това означава, че Държавата краде от гражданите само от горивата използвани в транспорта над 650 милиона лева!!!

Допълнително към този вид кражба трябва да се добавят и парите за маслата, котелно гориво и другите производни на нефта.

Твърде вероятно е кражбата да надхвърли един милиард лева годишно!!!

Фалитът на ПИБ или силата на слуховете

Ако ПИБ фалира, в което се съмнявам, то това ще бъде първият банков фалит заради софтуерни грешки. А истинската история е следната:

ПИБ внедриха нова система на системния си софтуер - както вътрешното им управление, така и електронното банкиране на клиентите. Новата им софтуерна система се казва FLEXCUBE и представлява софтуерен продукт, писан от индийци и приспособен от Сирма (онези с детските градини). Не е ясно как работи вътрешнобанковата част, но поне модулите, отговарящи за електронното банкиране на клиентите са под всякаква критика.

Всъщност проблемът ПИБ изригна от негативните коментари на клиентите им, ползващи електронно банкиране. Неудобният и неясен интерфейс е достатъчен повод за човек, привикнал на ел.банкиране да смени банката си, но голямата беда дойде от погрешно изчисляваните сметки, в резултат на което много хора се събудиха длъжници с по 13 милиона лева на минус в сметките си и съответно подпалиха форумите с изразено крайно недоволство. Други пък препредаваха слуховете, а кой е по-чувствителен към несигтурност от бъдещите и настоящи майки в бг-мамма?! Дори в СетКом форума се заговори да калпавият им софтуер и как можеш ад изтеглиш милион долара от сметакта си! Но PR-ите на банката го проспаха тоя момент, вестниците пък упорито мълчаха сякаш както винаги чакаха някой да им го сдъвче и да им го изплюе притоплено и наготово.

Оттам нататък кой разбрал, кой не разбрал, а слухът за проблеми на ПИБ се разрастна главоломно и предизвика поредица от неадекватни реакции както на ръководството на банката, така и на медиите, като вълната от идиотизъм просто нямаше начин да не хване при любимият ни премиер, който както винаги се изказа неподготвен.

Дружно беше измислен враг, който се опитва да дискредитира банката, извиха се опашки за теглене на влогове, в мислите на хората се върна спомена за едни опашки отпреди 10 години. Но както се казва - крушката си има опашка. ПИБ обективно няма проблемите, които й се приписват от слуховете, проблемът е общонационален - незапомнената от Виденов насам инфлация, скъпото гориво, явно неадекватното управление генерират обществено напрежение, което сега съвкупно се канализира през проблемът с ПИБ.

Министър Димитров се разсърди на българската неблагодарност

"Потресен съм от направеното наскоро проучване, според което 68% от запитаните българи едва свързват двата края и очакват икономическа катастрофа". Това са думи на министъра на икономиката и енергетиката на България Петър Димитров, изречени по време на научен форум по повод 88 г. от създаването на Икономически университет във Варна, предава ги варненският "Народно дело".

Министърът, дългогодишен преподавател в ИУ Варна, не е "потресен" от лошите икономически условия в страната, най-бедната държава в Европейския съюз и не само. Министърът професор се сърди на икономическите нагласи и очаквания на българското население, тъй като те не отговарят на реалността. Според Димитров, в България инфлацията всеки месец спада с по 0,2% и цените плавно се понижават. Тази тенденция се обяснявала с очакваната добра реколта. Инфлацията от януари е била 1,4%, а през април е намаляла до 0,7%.

Министърът изглежда е премълчал, че тези 0.7% са поскъпване в рамките само на един месец, като за година цените у нас са се увеличили с повече от 14%, което е рекорд за Европейския сюз и надали има смисъл да се представя като добро постижение на макроикономическото управление.

В родния си университет Димитров също така е изтъкнал, че борсовите цени на пшеницата, ечемика и царевицата са паднали. Всяка седмица изкупната цена на млякото отстъпва с 4 ст.

Тези данни обаче могат да се изтълкуват също и в посока, че прекупвачите натискат производителите и разширяват собствените печалби.

Според министъра, основания за гражданско недоволство от икономиката няма никакви. България отстъпва само на Дания по благоприятни бизнес условия. "България може да се похвали с най-ниските цени на храните, тока и газа в Европа, но пък с челна позиция по чужди инвестиции". Индустрията у нас се развива с бързи темпове от 14%, вижда Петър Димитров.

Въпреки всички подобрения, които стават в българската икономика, българинът не отговаря с подобаващо старание на работното място. Министърът е посочил накрая, че производителността на труда на българина не отговаря на ръста на производството. Вероятно това е и причината БВП на глава от населението да е едва 38% по сравнение със средностатистическия европеец.

Преди си мислех, че за да те курдисат олигарсите за министър в България е необходимо да си осъзнат некадърник, гьонсурат и подлец. Обаче очевидно за някои от позициите горните условия са "Необходимо, но недостатъчно условие". За тези позиции трябва да си и ИДИОТ.

Хитро е да се правиш на ударен и да създаваш легенди за прословутата българска икономика, когато ти е насран задникът, и се правиш, че някой друг мирише, ама аджеба цяла Европа осмърдяхме, хората навсякъде ни се смеят вече! Как искате да се оправим, като не гледаме сериозно сами на себе си? Май наистина е най-добре за такива смешници по едно публично порицание или линчуване, та поне да се научат малко на смирение и да не ни се подиграват като селски даскали, та дори да ги наричат професори !

И бяха празници

И бяха празници! Шест почивни дни...
Стоичков наби журналист и псува бременната му съпруга. Нищо ново - колко много му се кефеха на "Камата" когато псуваше съдии, футболисти и кой ли не... Дори "пИчелиш и не пИчелиш" научи със зор, но то момчето си ни е такова - знае само да псува, а дали може да рита... Не знам. Сред слепците и едноокия е цар.

Дениславчо от "Мюзик Айдъл" пък се взе насериозно и наби журналистка. Така де, щом Ицо може, защо и до вчера никому неизвестния хлапак да не се напИне?!

Охраната от НСО на Доган пък наби журналисти от СКАТ. Щото Доган отдавна се взема насериозно, но пък при тая смешна прокуратура защо да не?!

При пожар едва не загина цяло четиричленно семейство. Бащата и майката успели да спасят децата си, но самите те фатално пострадали при падането. Майката фатално, бащата бере душа. Но затова пък вместо да помагат, десетки... снимаха. Така де! Защо да не? Екшън на живо... Пожарната пък не пристигнала навреме заради задръстена от паркирани коли улица. И блокирала от другата страна, а през това време хората са изживявали последните си минути живот, борейки се да спасят поне децата си. "Потресаващи кадри" обявиха от новините. Така е - потресаващо е наблизо да умират хора, а ти спокойно да снимаш. Както при оня пожар във влака.

О, да. Станишев заяви: "МВР да респектира мафията дори да няма доказателства".
Др. Станишев, попитайте др. Корнезов или другаря вътрешен миснистър (те поне са юристи), какви санкции са предвидени за длъжностните лица, изполващи правомощията си, за да "респектират" без правно основание.
Точно доказателствата и защитата на обвинителните актпве в съда са средствата, с които може да се окаже натиск върху организираната престъпност. Призивите за друго отношение издават безсилие, тотално непознаване на закона и сигурни дела в Страсбург, ако "респектиращите мерки" бъдат приложени в действителност.
Защото не може да нарушаваш закона с мотива, че някой е престъпник и тъй като си безсилен да го докажеш да си служиш със средставата на процесуалната принуда, за да го наказваш.


Та бяха празници...

Държавата на абсурдните тайни, или абсурдните тайни на държавата.

В кое време живеем, че да се "успокояват" гражданите с тайни? И за какво ще бъдат по-спокойни гражданите - за това, че има мъдри и знаещи тайните хора, които ги управляват и знаят кое е "добро" за тях, преди още гражданите да са помислили? Или за това, че вечният враг, който "не спи," ще бъде държан далеч благодарение на тайните.

До 1990г. гражданите само бяха чували, че съществува държавна тайна, а можеха да прочетат единствено за наказателната отговорност, която се носи за разгласяването й. Нямаше регламент за това какво е държавна тайна и беше неизвестно защо се заявява в една или друга ситуация, че гражданите нямат достъп до тази или онази информация. Абсурдът стигаше до крайността, че не беше лесно и за тези, които са длъжни да пазят държавната тайна, да разберат какво точно трябва да пазят - и днес в поделенията на Българската армия се подписват декларации за пазене на държавната тайна. Сходен е и проблемът с т.н. "служебна тайна," която и в ден днешен не е изброена в списък като държавната.

При създаването на Конституцията от 1991г. в чл.41, ал.2 изрично се записа, че държавната и служебната тайна могат да бъдат предвидени само в закон. В решение № 7 по к.д. № 1 от 1996г. Конституционният съд установи правилото, че такива тайни имат право на съществуване само доколкото осигуряват защитата на посочените в Конституцията права и интереси.

В една демократична държава закон, който да регламентира тайните, е необходим. Това се налага не с цел по-добрата им защита, както е записано в чл.1 от приетия на първо четене проектозакон, а с цел гарантиране на правото на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация. Иначе тайните се пазят най-добре в условия на пълен произвол на изпълнителната власт, в пространство на вакуум и от само себе си разбиращо се мълчание. Създаването на процедури и правила на засекретяването на информация има за единствена цел гарантирането на правата на гражданите чрез ясното очертаване на границите и условията, в които държавата може да въвежда тайна.

Неразбирането на това основно положение пронизва целия текст на проектозакона. Определението "класифицирана" за ограничената за достъп информация е напълно лишено от съдържание и е синоним на "секретна." Всъщност това определение би трябвало да означава, че достъпът до информация може да бъде ограничен само когато тя подредена в предварително и тясно определени категории.

Процедурата по класифициране предполага още няколко неща -

1. засекретяването да се извършва само от изрично определени в закона лица, които са на високи длъжности и носят политическа отговорност за действията си,

2. засекретяването да става само по силата на нарочна заповед,

3. да се засекретява конкретно даден документ или материал, при това само в частта, в която съдържа информация, чието разгласяване би създало опасност за националната сигурност,

4. Да се засекретява само в някои конкретни области на управлението на страната, например отбраната и външната политика.

А сега да видим как отговаря приетият на първо четене законопроект на тези изисквания на правото на Съвета на Европа, формулирани в Европейска конвенция за защита на правата на човека, практиката на Европейския съд за правата на човека, други документи на Съвета на Европа и най-сетне, Конституцията на Република България, както я тълкува Конституционният съд:

1. засекретяване не се извършва. Всеки, който сметне, че работи с държавна тайна, като се консултира с обширния списък приложен към закона, спокойно може да поставя грифове, все едно дали е министър или чистач, или пък работи във фирма,

2. засекретяването просто така си съществува още щом документът или материалът се създаде. За всеки случай издателят на документа може да постави и гриф,

3. засекретяват се не само отделни документи, но и сборове от документи, а може да се чете и по обратному - не само сборове от документи, но когато се прецени - даже и отделни документи,

4. засекретява се във всички възможни области, стига да се прецени, че информацията попада в списъка приложение, който съдържа "само" 91 категории (само за сведение - сегашният списък е от 38)

Към горното може да се добави единствено, че за разлика от времето на социализма сега ще има срок на трайност на засекретяването, но какво значение ще има това, ако гражданите не могат да прегледат в нарочен регистър колко документи са засекретени и кога изтича срокът на тяхната секретност. Как обществото ще очаква изтичането на срока на секретност на важна за него информация, ако не е могло чрез правото на частичен достъп да разбере, че "тук се крие нещо важно."

Към броя на категориите в списъка приложение може да се добавят още някои негови специфики. Някои категории са широко определени, с възможности за попълване по усмотрение на изпълнителната власт /прословутата фраза " и други"/. Засекретяват се цялостно службите за сигурност към МВР и отбраната, като дори щатното им разписание е обявено за тайна. Местонахождението на обектите за гражданска отбрана е тайна - по-важното е явно да не ги узнае врагът, отколкото да ги знаят гражданите. Много от тези категории са рудимент от времето на студената война и са проявление на една маниакално изострена представа за "врага." Достатъчно е да споменем присъствието на цял раздел с категории информация, свързани с "икономическата сигурност на страната." Каква е тази икономическа сигурност в условията на пазарна икономика и отворено към света стопанство при зададени цели за интеграция с Европейските общности, остава неясно.

Вместо да се полагат усилия за разрешаването на всички посочени проблеми при изготвянето на промени в текста на законопроекта преди за ново четене в Народното събрание, дебатът се замества със създаването на нови проблеми. Най-важният за решаване с този закон проблем се оказа отмяната на закона, известен като Закон за досиетата, с преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Без да се коментира тук правната техника или противоречието с т.7 от Препоръка на събранието на Съвета на Европа от 1996г., следва да се отбележи, че подобна промяна е свидетелство за изключително бедна представа за понятието "прозрачност на управлението." Може би тя е продиктувана от убеждението на съответния носител, че в нашето общество не могат да бъдат намерени други достойни да управляват хора освен потенциално попадащите в обсега на Закона за досиетата.

Връщайки се към темата за класифицираната информация, трябва да констатираме няколко неща: По начало е проблем за една демократична държава да има широки области, в които никой освен малцина "просветени" не знае какво се върши. Морален проблем е да се утвърждава с фалшив патриотичен фалцет, че е нормално да се шпионират и разузнават други народи, защото са винаги една потенциална заплаха. Възгледът, че държавите са винаги в състояние на война на всеки срещу всеки, е безвъзвратно остарял и отстъпва на гледището, че държавата, като произведение, предназначено за доброто на човека, трябва да утвърждава човешките ценности не само вътре в себе си, но и навън, в отношенията с други държави, които са други произведения със същото предназначение.

Най-сетне, цинизъм е в едно общество като нашето, в което хората чувстват сигурността на личността и дома си застрашена, тяхното безпокойство да бъде използвано за утвърждаването на лъжата, че имат нужда от тайни. Истинският път за решаването на проблема "сигурност" е прекратяването на дългото бездействие на държавните институции и стриктното гарантиране на човешките права, която комбинация е напълно възможна в едно демократично общество.

Инфлацията в България достигна рекордните 14.2%

Според финансовия министър на България Пламен Орешарски, повишението на работните заплати в страната за 2007 г. е 22%, тоест то значително е изпреварило поскъпването на живота. Според министъра, инфлацията е белег, че икономиката на България се развива бързо и отлично.

Бием инфлацията с доходи
04 април 2008 / News.dir.bg
Доходите в България през последните две години се увеличават по-бързо от инфлацията, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в Монтана.

Калфин: Живеем най-успешните години
07 април 2008 / News.dir.bg
Близо трите години на управление на тристранната коалиция са най-ползотворни и успешни през демократичния преход.

Напредъкът се чувствал в джоба на българите
06 април 2008 / News.dir.bg
Всички имаме интерес да гледаме по-скоро как ще изпълни още един мандат на едно правителство, а не да се надяваме, че ще падне. от Симеончо

От много догонване явно сме се запотили и изпускаме въздух. Смениха шефа на НСИ и пак не могат да я оправят тази инфлация. Аха, аха да я изпреварим и тя пак ще ни догони.

Време е за предсрочни избори защото тези дебили докато бият инфлацията с доходите СИ сметката ще я плащаме ние с една до две години закъснение под формата на безконтролна и неудържима инфлация. Ще има да плащат и пет поколения българи за напред.

Типичен унгарски сценарий се разиграва тук , но той ще има по-тежки последици за страната ни заради кредитната оргия, имотния балон, грандиозните фирмени дългове и съвпадането на нашите проблеми със световната финансова криза. С това управление скоро и тук ще има умиращи от глад пенсионери и бунтове.

Дали е държавна или частна собствеността другарите си я управляват както си знаят. Резултатите винаги и без изключение са еднозначни - грабеж на всичко в държавата в полза на една шепа престъпници с власт.

Става очевидно, че или ни управляват пълни идиоти или се работи преднамерено за сриване на валутния борд чрез раздуване на задлъжнялостта и предизвикване на дълбока икономическа криза. Ще ги познаете по големите кредити в лева като се сдуха положението.

Румен Петков подаде оставка

Румен Йорданов Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Женен, баща на двама сина.
Учи в Математическата гимназия в града. Висшето си образование завършва във факултет “Математика” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Специализира в Икономическия институт в Свищов.
Занимава се активно с политика от 1991 г. В периода 1995-1999 г. е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията, от 2005 г. - министър на вътрешните работи.
Румен Петков е председател на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат в 39-то и 40-то Народно събрание.
В периода 1995 - 1999 година той е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията. Председател e на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат в 39-oто Народно събрание. На парламентарните избори през 2005 г. се явява като кандидат на “ Коалиция България” за 15-и избирателен район – Плевен. Влиза в състава на 40-о НС. От август 2005 г. е избран за Министър на вътрешните работи.
На 10 ноември 1997 година Плевен Румен Петков е отстранен от длъжност в продължение на четири дни от окръжния прокурор Евелина Попова, заради обвинение в престъпление по служба. Окръжната прокуратура в Плевен образува четири дела срещу Румен Петков – две от делата срещу министъра са стопански престъпления и две за криминални.
Първото дело е образувано по чл. 282 затова, че като кмет на Плевен раздава незаконно петдесет и шест общински жилища без да спази съответния законов ред. Делото се води в Ловешкия районен съд, защото като кмет Петков може да окаже натиск на плевенския съд. Делото е прекратено поради липса на престъпление. Няколко месеца по-късно прекратяването на делото е потвърдено и от ВКП.
Второто дело е през 1997 година и е за причиняване на екологични щети. Румен Петков дава разрешение за построяването на мотописта в защитената местност “Кайлъка” в Плевен. При строежа били унищожени 8 дка ценна растителност. На четвъртия ден – 14 ноември, прокурорът от Главна прокуратура Михаил Дойчев взема следствените дела в Главна прокуратура и сваля обвиненията срещу Петков.
Третото дело срещу вътрешния министър също е образувано през 1997 година и е за самия строеж на мотопистата. През 1999 година делото е прекратено с постановление на прокурор от Ловешката районна прокуратура, отново поради липса на престъпление. През 2001 година постановлението на ловешката районна прокуратура е потвърдено и от ВКП.
Четвъртото дело срещу Румен Петков е образувано през 1999 година по обвинение за хулиганство и възпрепятстване на полицейска проверка във вилата на мотоциклетиста Богдан Николов във фондация “Кайлъка”. Тогава Петков взима ключовете от полицейската кола, дошла да претърси мястото и пречи на акцията. Николов е арестуван за трафик на крадени коли. При обиски на жилищата и автосервиза му са открити автомобили, за които се подозира, че са крадени, както и машина за пренабиване на номера. Делото обаче е прекратено. Делото срещу Румен Петков пък е прекратено след като става народен представител и се сдобива с депутатски имунитет.
След кметския мандат на Румен Петков е съставен ревизионен акт и е глобен с 60 минимални работни заплати за продажба на общински имоти на занижени цени и без търг.

С тази биография и за хигиенист не биха ме взели.