Живи изгоряха осем българи

Няколко факта, които са публична тайна::

1. Почти всички прозорци в спалните вагони не се отварят. Нарочно са "законтрени", за да се пестят скъпоценни въглища, щот недобросъвестни граждани може да отворят и да проветрят.

2. Редовно въглищата стоят разсипание в коридора. Само да ви напомня, че въглищата горят много по-бързо от керосина, а Брус Уилис взриви самолет само по течащия от него керосин.

3. Отворена е само едната врата на вагона, другата е законтрена яко, често с вериги.

Та какво можеш да направиш, ако се събудиш обвит в отровен дим в тази ситуация? Дори аз сега, седейки удобно пред компютъра и имайки се за находчив не мога да измисля.
-Да отвориш/счупиш прозереца и да избягаш? Не става! Много са здрави! Смятам се за корав, ама едва ли ще успея дори и без дим/пушек и паника наоколо.
- Да тръгнеш да излизаш по коридора? Добре, но кушетите са винаги пълни, просто няма място за всички! А и как ще тръгнеш в правилната посока? Сбъркаш ли, тръгваш към заключената врата. Нея и бат Арни не може да я изкърти!
И какво излиза, ако пожарът започне в купе номер 2, а ти си в купе номер 5, СИ ОБРЕЧЕН! Пътя назад е задънен, напред не може щото вагона там гори. Стоиш си и чакаш бавно да изгориш. За твое щастие ще умреш от задушаване, защото дори не може да си отвориш прозореца!
Тука вече няма "случайности на природата". Всички тия фактори, които изброих, НЕ СА СЛУЧАЙНИ ! Т.е някой умишлено или поради немърливост предизвикал смъртта на тези хора!
Не знам колко некадърен прокурор трябва да си, за да не успееш да направиш убедителен обвинителен акт за виновните! И не знам какъв съдия трябва да си, за да се оправдаеш със запетайки.

Вотът на недоверие - умряла работа

Падението на българската политическа класа е лавинообразно. Дори да се абстрахираме от досегашните безумства на правителството, примерите от последната седмица са достатъчни, за да няма и следа от съмнение. Веднага искам да направя едно уточнение. Настоящите редове нямат за цел нито да обидят някого, нито да го критикуват. Мисля, че те са вече израз на последната фаза на отчаянието: на спокойно, умозрително и примирено безразличие. То е като да биеш човек до припадък, да го изтезаваш до момент, в който вече не усеща нищо; това е мигът в който дори няма болка, не се усеща страдание. Сили за надежда не са останали, но някакво далечно усещане за смърт са приятният повей на радост и предстоящо облекчение.
Изказванията и поведението на управляващите като цяло са непремерени, обидни, арогантни. Някои са глупави и абсурдни, плод на абортни мисли. Становища за допустими и недопустими убийства без съд, безмозъчни текстове, за «законно възмездие» и куп недомислици. Наглост и безочие, това е поведение, което никой нормален гласоподавател не може да приеме. И тук изобщо не искаме да влизаме в детайли и да коментираме лъжовната, маниполативна същност на посланията, отправяни от управляващите. Какво означава твърдението на министър Петков, например, че за 2007 година има 102 осъдени за подкуп? При условие, че на ден се извършват по 1002 подкупа!? А никой не може да изчисли подкупите, под различни форми, на министри и шефове на агенции. Или опитът на министър председателят Станишев да бъде духовит с построяването на бъдещото правителство? Това показва несериозност, липса на професионализъм и презрително отношение към хората, които са гласували за това правителство. Такова поведение е безотговорно и невъзпитано. То дори не е смешно. Смешното е естетическа категория, а нямаме право да вмъкваме и следа от естетически нюанс в случващото се. Смешното е форма на комичното, а то произтича от конфликта с действителността, от несъответствието между идеал и реалност. И съвсем не искам да се връщаме към Аристотел, Хегел, Бергсон, или Фройд, защото тук минаваме към друга категория, категорията на низкото, въплъщение на уродливото и пошлостта. Това е цирк без смях, то е плач без сълзи, защото те отдавна са изплакани, а очите сухи, това е вик без глас.
У кого всъщност е останала надежда, че нещата могат да се оправят в близко време? Опозицията обвинява управляващите в корупция. Правителството на свой ред отвръща, че корупцията се е ширила, когато част от опозицията е била на власт. Кръгът се затваря: управляващите са променлива величина, корупцията е константа. Ситуацията показва и нещо друго: че главният прокурор, г-н Борис Велчев е явно вдъхновен от филма на Стенли Кубрик « Широко затворени очи». Корупцията в съдебната система е опустошителна, няма незасегнато звено в нея. Прокурори, съдии, дознатели, повече от половината отдавна са вече отвъд закона. Де факто и де юре. Обикновените хора знаят и тарифите за услугите, както и сумите, гарантиращи назначаването на определена позиция и пост в съдебната система. Знаем, че е трудно, но някакъв резултат досега трябваше има. Ако правосъдната система започне да работи нормално ситуацията в много сектори на българския икономически и политически живот ще се промени.
Винаги съм бил оптимист. Настоящото правителство и поведението на опозицията обаче ме карат да не очаквам никаква положителна промяна. Поне в близко бъдеще.

Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.

3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща

5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.

10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.

11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.

12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.1

13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

Защо медиите скриха тричасовия дебат за 9-ти?

БСП си вкарва автогол с опитите си да чисти имиджа на датата 9 септември 1944 г., като придаде "приемливост" на избиването на хора. Особено ако евентуален шум около цялата тази шашма накара и аполитичните да се заинтригуват от "екшъна" на историческите събития. Затова е дала команда за затъмнение, с което пък е дала и повод за интерес...

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица.

Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите.

Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: “Дръжте врага” и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник.

Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на “народния враг?, конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство.

Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги.

Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството,лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол.

Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си .

Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.

Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума “другари” със “съучастници”. През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.

Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет.

И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек.

Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.

А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят.

И още ни управляват.

Откриха трупа на Божидар

Откриха тялото на 2 годишният Божидар, който изчезна в неделя, след като майка му съобщила в полицията, че бащата забравил сина си на нивата, докато пасял стадо овце. Трупът на детето е намерен на 2 км. от къщата, в която е живеел и на около 5 км. от мястото, където баща му твърди, че го е забравил.
Предполага се, че детето е вървяло до мястото, където е открито.

А сега си представете малкото детенце как е вървяло само и в тъмнината, при рязкото застудяване и е плакало за мама и тате... И ако от тази представа не ви се свие душата, значи не сте хора.
Не са хора и тези т.нар. "майка и баща", които са го забравили като ненужен парцал. Божидар има седем братя и сестри. Семейството живее в изключителна мизерия в ромския квартал „Лагера”. Едва вчера някакви от някакви социални служби са посетили семейството на детето... Питам се къде бляха до сега? Не може ли най-накрая да се предприемат драстични мерки спрямо тези животни, които раждат деца на конвейр и ги захвърлят, пребиват, оставят да умрат от студ и глад?! Какво говоря?! Няма животно, което ще остави малкото си!!!

Никое дете не заслужава подобна съдба! Трябва социалното да се заеме и да провери състоянието на живот на децата сред малцинствата. Ако не са добри да се погрижат, а за родителите стерилизация за да не поставят в подобни условия следващо дете.

Смъртта на това детенце тежи на съвестта на Цветелин Кънчев и на Масларова. И на всичси подобни на тях, които стимулират циганската раждаемост, за да има кой да ги храни и слага на министерските постове. Позор на Масларова! Да стимулира най-неграмотната и асоциална група от населението да се размножава като хлебарки, да изземва доходите на нормалните работещи граждани и да хрантути паразити. Затова нормалните хора вече емигрират даже в Румъния!!! Скоро ще започнем да емигрираме и в Уганда и Бурунди!!! Българите ще работят за други икономики, ще раждат деца на други държави. Днес един професор правилно каза по радиото - нация, която не иска да живее, няма право да живее. И това не са мангалите, а ние, дето търпим Масларова и сие да ни оправя социалната политика.

За тези хора социална политика няма ли? Къде е ”закрилата на детето”, защо тези деца не са иззети от тези пещерни родители?! За кучетата искате 10 кв.м., а за децата колко искате ? Вижте ги на снимката - боси. Какво - пак ли ние да пускаме SMS-си? Като за Могилино и за онази ШЕСТОРКА дето зее - след дъжд качулка. Къде са разследващите журналисти? Или вече са ” изчезнал вид”? Такава клоунада само у нас може да има.

В случая тук стои въпросът докога в тази държава всичко ще върви на самотек, защо не се създаде държавна политика относно безконтролното размножаване на тези твари? Какво ще стане когато вече ще бъдем много по-малко от тях и няма да можем да им плащаме, за да се множат?

Тези същества са вредни най-напред за самите себе си. Въпросът беше от кой момент това детенце, щеше да стане също такъв аутсайдер като баща си майка си. Както се казва - не му е било писано да доживее този момент. Тези същества не живеят в Могилино, но ако ги видят от ВВС, сигурно ще станем свидетели на нов шедьовър. Ние изобщо сме държава уникат. ”Родом са от Симеоновград, но не живеят непрекъснато в града. Нямат лични документи. Не са регистрирани в полицията.”- искам само да попитам изобщо има ли такива същества, които са се появили на тези снимки. Явно държавата дори не ги брои за хора щом никъде не са записани и нямат никакви документи. Те са само един мултипликатор на мизерия, която поради липсата на документи дори не се отчита.

Българските медици... ай сиктир бе!

Българските медици в Либия бяха брутално третирани и те трябва да получат обезщетение за начина, по който са третирани през тези девет години.

Това каза Томас Хамарберг- комисар по правата на човека на Съвета на Европа, съобщава Дарик радио.

Освен всичките си предимства, българина има и една друга великолепна черта. Тя най-добре се характеризира с поговорката: "Подай му пръст, за да ти отхапе ръката". Хайде сега тези който преди време толкова си ги искаха, да си им плащат масрафите. И все още не съм убеден, че са невинни. За мен са едни небрежни мърлячи, които наистина имат вина (не умишлена, но от немарливост) за заразяването и трябваше да си седят в Либия. Оставям настрана всеизвестният факт, че освен варенето на ракия, бяха и проститутки между другото.

За какво да ги компенсират? Решението на съда не е оборено и те де юре са виновни. Трябва да са благодарни, че България се нагърби да ги освободи, погазвайки международното право.

Защо никой не говори за шофьорите на тирове, които бяха заложници и обезглавени? Какво направи държавата за тях? Даде ли пари и апартаменти на семействата, обезщети ли ги с нещо? Или пък за войничетата изпратени от нашата държава, които ги върнаха в ковчези? Какво направиха за техните семейства? С какво ги обезщетиха и какво им дадоха??? И още много други... А тези медици се прибраха живи и здрави и дори не сме сигурни колко са невинни...

МВР отчете рекордна антипиратска операция

За първи път антимафиотите атакуват доставчик на телевизионни и радиопрограми в интернет

С рекордна по мащабите си акция срещу пиратството в интернет се похвалиха вчера от МВР. В Добрич са обискирани офиси на местния интернет доставчик "Бергон" ЕООД. Операцията в сряда е била ръководена лично от шефа на отдел "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев. Нахлулите в офиса полицаи са били маскирани. Екшънът се е разиграл посред бял ден в хотел "България" насред Добрич. Конфискувани са 12 сървъра с 25 терабайта музика, филми и софтуер, които според полицаите се разпространявали нелегално от доставчика.

Не стана ясно кога Явор Колев успя да прегледа 25 терабайта филми, да изготви преписката, да я внесе в съда и съда да се произнесе, че се касае за квалифицирани нелегално съдържание !?
Той дори не осъзнава, че действията, които върши са самоуправство, което е престъпление и е наказуемо по НК.
Нещата, обаче са ясни. Отново злоупотреба (вероятно не даром) със служебното положение в полза на конкретни частни търговски интереси - сигналът е дошъл от кабелните оператори, които загубили голяма част от клиентите си заради интернет услугите на обискираната фирма.

Да бяха положили и малка част от тези усилия и напъни да установят огромните кражби от държавата и еврофондовете, е да ама не. А така е по лесно, месния кабелен феодал ще се обади, че му бъркат бизнеса, който не се знае и той колко е напълно законен и хоп "смелите" родни полицаи се хвърлят в люта битка в случая с лошите интернет доставчици.Остава някой да бъде награден и да си закачат по някой медал.

Такова лицемерие, такава пародия на законност и правосъдие, такъв фарс надали има някъде другаде по света.
Целият иначе търпелив и толерантен до оглупяване ЕС ни крещи в лицето, че трябва да се справим с корупцията и с истинската, организираната престъпност, a те не се спряха зорлем да правят обикновенните хора "престъпници".

Това ми е коментара за всички поръчкови акции като тази! Никой не се заблуждава чии интереси защитават те!