Как ни виждат гърците

„Директна извадка от гръцкия вестник „Симера“: „Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по обедняване на българския народ се ръководи чрез различни уж европейски… директиви.

Забележете, въпреки, че българите са признато най-бедни, голяма част… от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат въобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма. И ние като гръцки граждани свикнали да търсим и отстояваме правата си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговорът е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване.

Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надницата си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни.

Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда. Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така забележете привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето.

Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави. В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен.

Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.“

Половинката на Плевнелиев

Защо Росен Плевнелиев така упорито и в разрез с протокола и политическия пиар крие жена си, не спряха да се питат всички по време на предизборната кампания. 

Според близки до бъдещия президент една от причините за това е банална - огромната ревност, която Плевнелиев изпитва към 11 години по-младата си съпруга. Самият той отговаря уклончиво на въпроса защо бъдещата Първа дама не беше до него по време на предизборната му кампания:

"Не съм видял да има избор на първа дама или първи съпруг. Ако бъда избран за президент, и съпругата ми, и аз искаме децата ни да имат нормално семейство и нормален живот. Така че няма да видите жена ми да бъде спонсор на модни ревюта или да организира благотворителни чайове за скучаещи съпруги", заяви неотдавна Росен Плевнелиев.

Зад тези му думи мнозина негови познати от Благоевград пък разчетоха лютата му македонска ревност към младата му и красива съпруга, която обожавал и заради която се развел с първата си жена. Конспирацията около Юлияна стигна дотам, че тя не само не гласува заедно с мъжа си, но дори даде вота си на различно място от Плевнелиев. Новият президент пък не уточни защо половинката му отсъства.

Според близки на новия президент той имал още една сериозна причина да дължи Юлияна далеч от светлините на прожекторите - не искал да се коментира близостта му с фалиралия бизнесмен Иво Прокопиев, който сега живее в Сингапур. Известно е, че Плевнелиев е човек на кръга „Капитал", но от две години той всячески се опитва да се дистанцира от този факт и демонстрира преданост към премиера Борисов.

Съпругата му обаче нито се е разграничила от „капиталци", нито иска да го направи. Юлияна Плевнелиева от повече от 7 години е на заплата в „Икономедиа", а най-добрата й приятелка е съпругата на Прокопиев - Галя, която до миналата година оглавяваше икономическия седмичник „Капитал".

Въпреки че семейство Прокопиеви изнесоха бизнеса си от България и заживяха в Сингапур през 2010 г., връзката между двете не е прекъснала и за миг. Свързва ги общата им съдба на многодетни майки - Юлияна има три деца, а Галя - четири, и страстта им по пътешествията и пътеписите. През април тази година Юлияна и Галя си организирали туристическа обиколка на Далечния Изток, като специално внимание отделили на Камбоджа.

Двете дори публикуваха сърцераздирателен репортаж в „Капитал", в който разказват за просещите камбоджански деца в Плаващото село. Докато се разхождали с лодка по реката, отвсякъде ги атакували малчугани в легени с питони около вратовете. Просели и продавали кока-кола.

Не само тъга обаче видели в Камбоджа майките героини. Албумът й със снимки във flickr.com показва, че двете доста са се забавлявали по женски.

Юлияна Плевнелиева е родена на 28 януари 1975 г. Завършила е Втора английска гимназия в София през 1994 г., а през 2000 г. - право в Нов български университет. Тогава се жени за 11 години по-възрастния от нея Росен Плевнелиев. Тя е плътно до него и по време на тържествената първа копка на Бизнес парка в „Младост 4", който го прави милионер.

На следващата година Юлияна ражда първото си дете Филип и остава вкъщи цели две години. От август 2003 до септември 2004 е координатор на Българската ИДЛО Алумни Асоциация, а през 2004 г. Росен Плевнелиев убеждава приятеля си Иво Прокопиев да я назначи в интернет отдела на „Икономедиа", където бъдещата Първа дама работи и до ден днешен. Междувременно ефектната брюнетка успява да специализира финанси в Сити Юнивърсити Сиатъл във Вашингтон и да роди още две деца.

В интернет отдела на „Икономедиа" всички я наричат просто Ю и я определят най-общо като "пич". Журналистите в „Капитал" и „Дневник" обаче си имат едно наум за нея и не й се доверяват на 100 %. От една страна, заради близостта й с шефовете, а от друга - защото й се носи "славата" на разбивачка на семейства.

В медийната гилдия се говори, че именно тя е причината за развода на Росен с ученическата му любов Вероника. В Благоевград са категорични, че баща й - авторитетният д-р Кавраков, и самата Вероника са хората с най-голям принос за кариерата на Плевнелиев. „Вероника е изключително интелигентна и образована жена. Без връзките на фамилия Кавракови Росен щеше да е най-обикновен инженер", твърдят техни съседи в Благоевград.

Вероника и Росен се женят през 1990 г. Тогава той току-що е уволнен от Института по микропроцесорна техника в БАН и се е върнал в Благоевград. С най-близкия си приятел Иван Тодоров (изба "Тодорофф") основава строителната фирма "Ирис Интернешънъл", започва да издава дори седмичен вестник и да прави... хороскопи.

Бизнесът обаче е пълен провал,а на Плевнелиев му се налага да живее на гърба на жена си, одумват го местните. Точно тогава в живота му се намесва Емилия Масларова и бизнесът му тръгва нагоре. По споразумение между България и Германия социалната министърка на Луканов получава правото да раздава квоти за български гастарбайтери.

С такива се уреждат и Росен и Иван. Въпреки че е спец в областта на електрониката, а не на строителството, а пък ортакът му е специализирал гъдулка в училището в Широка лъка, бизнесът потръгва. Скоро след това двамата се разделят.

Иван Тодоров се връща в България, а Росен Плевнелиев остава и явно показва завидни качества, защото успява да се хареса на шефовете на германската компания "Линднер", която му поверява ръководството на гигантски проект - най-големия частен строителен обект в България - "Бизнес парк София". Плевнелиев се връща в България през 1998 г. и тогава в живота му влиза Юлияна. Как точно новият президент щял да разкаже, когато му дойде времето...

След развода Вероника запазва фамилията на мъжа си „по сантиментални причини". „Пък и не ми се занимаваше с разни административни процедури. Реших да запазя името, защото в противен случай трябваше да извадя всичките си документи отново, да губя време и нерви", казва тя.

Вероника обаче явно все още е наранена от предателството на Росен, защото от години не поддържа никаква връзка с него и отказва да коментира пред медиите възхода на бившия си съпруг.

Вероника Плевнелиева е завършила т.нар. Солунска гимназия в Благоевград и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Тя е работила като сътрудник на президента на Американския университет в България. Сега е шеф „Човешки ресурси" в Емпорики банк в София. Работното й място е на метри от жилището от 94 кв. м в нова кооперация, което съдът й присъжда след развода с Росен. Тя обаче го продава набързо, защото не иска да има никакви спомени от 10-годишното си съжителство с новия президент.

Колко голяма е обидата на Вероника показва и фактът, че когато в края на 2010 г. баща й д-р Кавраков е арестуван по обвинение в поставяне на невярна диагноза на заподозрян обирджия, тя пак не е потърсила бившия си съпруг за помощ. Д-р Любен Кавраков е известен неврохирург в Благоевград, но въпреки отличната си репутация е изпратен за три денонощия в ареста на националното следствие. По същото време вътрешното министерство прави поредица от показни акции срещу лекари из цялата страна.

Екстъстът на Плевнелиев е окован с белезници и хвърлен в килиите на националното следствие на бул. „Г.М. Димитров", редом с тежки криминални престъпници, наркопласьори и контрабандисти. Унижение, което той едва ли ще забрави някога, категорични са негови познати от Благоевград. През май 2011 г. абсурдните обвинения срещу него падат, но той за дълго време се усамотява във вилата си край Банско. Никой от МВР не му се е извинил и досега, допълват те.

След развода с Плевнелиев Вероника се разделя и с фирмата си „Певеда", която се занимава с посредническа дейност при информиране и наемане на работа в страната и чужбина. В нея тя е била съдружничка със съпругата на бившия ортак на бившия си мъж Иван Тодоров.

Защо Росен Плевнелиев е загърбил дружбата си с Иван Тодоров също е енигма като запознанството му със сегашната му съпруга, но е факт, че точно Тодоров е човекът, който вкарва Плевнелиев в кръга „Капитал"

Когато тръгвали за Германия, Иван си продал колата, за да съберат първоначалния капитал на инвестицията, твърдят съгражданите им от Благоевград. За първите 25 работници, които завели в Хамбург, Тодоров и Плевнелиев изхарчили всичките си 15 000 марки. След това половин година двамата спали в кола на един от паркингите в града. Малко по-късно бизнесът им потръгва и те откриват офиси дори във Франкфурт.

Близки до семейството на Плевнелиев обаче твърдят, че внезапният разцвет на бизнеса им се дължи на приятелската помощ на бившия син депутат Илиян Попов, с когото Росен учил заедно в местната математическа гимназия и са приятели оттогава.

Именно политикът, който по онова време е председател на общинския съвет в Благоевград, а кмет на града е любимката на Иван Костов - Елиана Масева, ходатайствал пред Масларова за тях, за да вземат квоти за износ на работници.

После Илиян Попов става депутат, председател на парламентарната комисия по регионално развитие и строителство и член на кръга „Агнешки главички". Прословутият кръг, който днес е позабравен, има претенциите да дърпа конците в България през част от силните години на СДС.

„Агнешките главички" се ръководят от Никола Николов - по това време също син депутат от Разград и шеф на винаро-лозарската камара. Групата има силно лоби в „Икономедиа" в лицето на Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. Любопитна подробност е, че Харманджиев и Росен и Юлияна Плевнелиеви имат съседни вили, имоти и земи в разложкото село Баня.

Съпругата на президента Юлияна Плевнелиева притежава 7 къщи и 12 млн. лв. по сметката си. Още след като влезе в политиката, Росен прехвърля голяма част от фирмите си на името на жена си. Една от семейните компании дори сменя името си от „Плевнелиев консулт" на „Ателадиа консулт", като Юлияна става и управител, и собственик.

В момента семейство Плевнелиеви се ширят в луксозна къща в тузарския комплекс „Резиденшъл парк" до Околовръстното шосе, която купуват през 2010 г. Те разполагат и с вили в разложкото село Баня, в Черноморец и дори в Халкидики.

Според декларацията до Сметната палата семейство Росен и Юлияна Плевнелиеви притежават имоти, на които могат да завидят голяма част от родните богаташи. От петте им къщи 2 са в София, а другите в Разлог, Созопол и Гърция. Гръцката вила се намира на остров Алумини на входа на Атон, където цената на сградите не пада под 1300 евро на квадрат.

Без коментар!

По-малкото зло

Аз не разбирам тези, които призовават да се гласува за Плевнелиев, за да не се допускат комунистите до властта. Защо се смята, че той е нещо по-различно от креатура на червените, каквато е и цялата партия Герб? Между другото, толкова много членове на БКП, партийни секретари и хора с досиета от ДС май не е имало в нито една партия досега. Такава безпринципна подкрепа на бивши кметове на БСП, също не е имало! Какво можем да очакваме от “десния” Плевнелиев, който всъщност не е нито ляв, нито десен, а подизпълнител на тартора си? И който продължава да сипе наизустени нелепици от типа, че щял да бъде “президент на регионалното развитие и магистралите” и който мълчи като бито дете, когато “началникът” му се кара публично на пресконференция. Е, това ли е политическата личност, която ще ме представлява пред Европа?

Някои хора наивно се самозаблуждават, че Плевнелиев щял да се еманципира от Борисов някой ден – приказка за наивници. Колкото до Попова – не мисля, че се ползва с добра репутация на юрист сред колегите си – даже обратното, считат я за некомпетентна и кариеристка. За репутацията й в Европа също не съм убедена – всъщност единственото, което сме чували е оценката на Венецианската комисия за нелепия й закон за гражданската конфискация, който беше критикуван от много европейски организации, а самата комисия призна, че ще ни използва за опитни зайчета, за да видят как ще работи такова нещо. Много от новите промени в законодателството излизат точно от правосъдното министерство и не бих казала, че екипът й работи добре – пълен хаос навсякъде, на един закон се правят по десетки промени, заради недомислици и т.н.. Тя самата призна, че се домогва до поста главен прокурор и вероятно ще подаде оставка като вице (ако спечели) след две години. Мотивите й са съвсем лични и изобщо не смятам, че някой я е отстранил от правителството, напротив – смятат я за удобна и послушна. Както и да е – дори и двамата да са много готини като хора, въпросът е принципен – доближаваме се до абсолютната власт на една партия във всички власти. Нещо като дежавю. Остава да върнем член 1 и да отменим изборите.

Преди пет години аз, който по принцип не гласувам от години, отидох да гласувам на балотажа между Първанов и Сидеров. И двамата ми бяха неприятни, но избрах по-малкото зло в контекста на “международно представителство”. Сега случаят е сходен – и двамата са ми неприятни, но пред вероятността да бъде избрана послушна марионетка в лицето на Росен Плевнелиев и предоставяне на цялата власт в нашата държава на един единствен човек в лицето на Бойко Борисов ме ужасява. Не помня вече, на възраст съм, кога съм учил в часовете по история за абсолютизма, за абсолютната власт. Не съм си представял, че ще доживея да съм не само свидетел, но и участник в придобиването на такава власт. Та – избирам по-малкото зло в лицето на Калфин, за да има все пак някаква надежда, че не сме се запътили към безвремие.

До БорисOFF

Публикувам писмо на студенти до премиера Бойко Борисов.

Борисов!

Ние, младите хора на България не започваме писмото си с „уважаеми“. Искахме, но ще те излъжем, а лъжата я владееш ти.

Когато ти повярвахме преди време се надявахме да си различен. Уви ! Ти се оказа като лявата химера, като дясната утопия и като царската измама т.е. лъжец. Надявахме се, че знаеш колко е невъзможно да живееш с българските пенсии и заплати, които препоръчваш на европейците. Само пурите ти за два дни струват повече.

Ти Борисов, ни нарече „лош човешки материал“. Забрави обаче, че този „лош материал“ те изпрати там, където ти се самозабрави.

Ти Борисов, приемаше с радостна усмивка нашите усилия да те превърнем в Избрания. А сега ни съветваш да станем овчари. Пробвахме, но в бюрата по труда няма свободни места за овчари. Може би под твоето „вещо“ ръководство и стада не са останали.

Пак по внушението ти свише се пробвахме и на картофената нива, но твоите бивши колеги – рекетьори са станали изкупвачи и предлагат бой вместо пари. Други патили хора ни препоръчаха да не се захващаме с череши, гъби, билки или малини, защото там се разпореждали пак твоите хора.

Ти Борисов, ни накара да сведем от срам доскоро гордо вдигнатите си глави, след като чухме безумията, които ръсиш по широкия свят. То и Алековият бай Ганьо би се почуствал неудобно от теб. Да се радваш на подигравката на Берлускони, който ти мери плешките, да разправяш как колегата ти Цветанов „с един багер копае и вади трупове“, да правиш обидни квалификации за Ангела Меркел и за Саркози ...

Ти Борисов, заля услужливите радиа и телевизии, както и страниците на купените от теб вестници, но единствената файда от това са прерязаните от теб ленти на свършеното от други хора.

Ти Борисов, забрави или просто не знаеш, че пътищата се правят за хората, а не хората съществуват заради магистралите ти. Или още по-точно – заради магистралните ти комисиони.

Ти Борисов, позволяваш на чуждите банки да ни колонизират, а на една уж българска - откровенно да ни открадне парите и в същото време се правиш на патриот и народен защитник.

Ти Борисов, се пъчеше, че разбиваш контрабандните канали, а всъщност ги събра в един – твоят собствен. И вечер приспиваш гузната си съвест с тихото шумолене на банкнотите.

Ти Борисов, се уплаши от обичта ни и се скри зад безличния Росен. Уплаши се от топлите ни чувства или от падането на единственото признато от теб национално богатство – твоят рейтинг.

Та, ние – неосъществените овчари, рекетираните картофопроизводители, берачи на гъби и въобще – некачественият според теб човешки материал, вече не ти вярваме.

ДНЕС ИМАМЕ СИЛАТА И ВОЛЯТА ДА ТЕ ПРИЗЕМИМ!

Да, точно така – да те приземим, както казваше онзи на когото разтриваше ушите в предишната си роля.

Борисов, махни се от мястото, което позориш и от работата, която не можеш да вършиш. Ако за теб няма живот извън политиката, както казваш ти самият, то знай, че докато ти си в политиката, то няма живот за нас българите. И тъй като знаем какъв е твоят избор, то ние заявяваме, че оттук нататък ще избираме НИЕ и започваме на 23 октомври.

Цар Киро vol.1

 Къщите на Рашкови бяха изпразнени предварително, бяха свалени дори климатиците!
Тези дни българският народ се надигна. Недоволството, напрежението и протестите растат с всеки изминал ден, снощи ще стигна и до сблъсъци с полицията и арести на протестиращи.

Това което е важно да се каже, че протестите не са или поне, не трябва да са срещу ромската или турската общност, а срещу хора като Кирил Рашков, които се чувстват безнаказани и недосегаеми и срещу тези, които им позволяват да се чувстват така.

Колкото и да не трябва да се спекулира с темата, не може да не се спомене, че размириците се случват веднага след старта на предизборната кампания. Колкото и да не ни се иска трябва да си зададем страшния въпрос: Планирано ли е предварително убийството в Катуница, за да предизвика размирици?

До този въпрос се стига след няколко факта, които само ще споменем, изводите ще оставим на вас, и дано да грешим, иначе ще е страшно!

- Опустошените къщи на Рашкови, бяха старателно "оглозгани", очевидно много преди размириците. За този факт говорят, както липсата на мебели, техника и скъпоценности в тях (имаше няколко, оставени за фон на палежите), така и факта, че дори климатиците на опустошените къщи са демонтирани (вижте снимката). Едва ли са успели да го сторят в часовете между убийството (вечерта в петък) и часа на кадрите (сутринта в събота). Освен това къщите са палени, макар и в по-малки размери, от местните още часове след убийството, но вече са били "подготвени".

- Никой не разбра как и кога Рашкови са напуснали Катуница! Дали не са го направили още преди размириците?

- Не е ли странно, че първоначално шофьорът-убиец напуска страната, след това някой го убеждава, да се върне, за да бъде арестуван и съден?

И нещо, което страшно много ми хареса:

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.

Как ни манипулират

Енергийният регулатор предлага газът да поскъпне с 8.6% от октомври. И този път изиграха водевила. Булгаргаз искаше 20%, а после смъкна на 14%, но ДКВЕР ще позволи само 8.6%. А за летния сезон ще смъкнат с 2-3%. Този сценарий се поизтърка, да си сменят сценаристите. 

Как правителствената БТВ поднесе новината? Ето как: "Природната газ ще поскъпне с по-малко от 10%". Правилния анонс трябваше да е: "Природната газ ще поскъпне с повече от 8%". Има разлика, нали?