Машината за пърдене работи на високи обороти.

Вечното присъствие по сутрешните, обедните и вечерните блокове на вечните полицейски операции с все по-зрелищни... имена, ми напомня за вечния хит на Мирча Кришан и Сорина Дан за краставицата - какъвто и въпрос да се зададе, то отговорът все се извърта към краставицата. Така и ББ и ЦЦ - те са си просто един милиционер и един пожарникар, и тъй като не разбират грам от икономика и финанси, все тикат на преден план тези прословути акции. Зрелищни са - има дрънкане на оръжие, "падни, легни, абсолютен престъпник", но просто не дават никакво отражение върху живота на хората - битовата престъпност си е същата и се увеличава, по дискотеките пак убиват хора и така...
Добре, че ЦЦ не е ръководител на някой строителен обект, защото тогава на всеки час щеше да ни ощастливява със сводки, колко кофраж е направил и как от лошия бетонов център не му дават бетон....
ГЕРБ на продължава да се изявява като опозиция. В държавата има разделение на властите, но основна отговорност има парламента, тъй като чрез законодателната си дейност може да влияе на работата на другите, вкл. и на съдебната власт /в рамките на Конституцията/. А в Парламента ГЕРБ имат имат почти пълна доминация.
Разбира се ЦЦ би трябвало добре да знае, че Съдебната система не е длъжна да отговаря на очаквания, па било то и общестнвени, а да съди и осъжда справедливо, в съответствие с приетите от НС закони. Щом не ви харесват НК и НПК - променете ги!
Популизмът е силно оръжие, но само за кратко време, след това, ако няма резултати, се обръща срещу този, който го е използвал.

За специализираният съд

За да обоснове специалния съд, МВР трябва да каже спада ли престъпността или не. Ако има бум на престъпността и тя става в такива размери, че да заплашва държавността - ОК, да създадем Специализиран съд (въпреки, че по-лесно и адекватно би било да се намери нов министър на вътрешните работи, след като стария е допуснал такива проблеми).

Ако ли пък престъпността се е свила, както ни убеждават от МВР, кому е нужен този съд? Какво се очаква от него?

Много е важно да се подчертае, че не може да се очаква от съда да се бори с престъпността. С нея се бори прокуратурата и МВР. Съдът има за задача единствено да прецени дали събраните по делото доказателства достатъчно сигурно показват вината на едно лице. Това е сравнително лесно когато става въпрос за убийство, кражба или притежаване на наркотици и повярвайте ми, съдът осъжда за тези престъпления. Убеден съм, че ако се разгледа...

Прочитане на целия коментар статистиката ще се установи, че процентът на осъдителни присъди спрямо внесени обвинителни актове в България е много много висок. Това обаче се отнася за делата без медиен интерес.

Когато стане въпрос за другите дела, тези за които чуваме и които оформят представата ни за съдебната система нещата стават малко по - различни. Често това са тежки икономически дела. Да вземем един сключени договор при неизгодни условия от един министър.

Тук са замесени хиляди томове "скучна" и сива документация. Договорът е преминал през хиляди ръце, отдели, шефове на отдели, консултативни съвети, за да напише министъра от горе едно "Да!". Отговорността тук е така размита, така несигурна, че е практически невъзможно да кажеш къде точно по веригата е виновния. А и още нещо, дознателят и прокурорът често нямат необходимата подготовка сами да разберат документите - каква е практиката при тяхното издаване, кой трябва да се подпише и къде, кой трябва да ги вземе и на кого да ги занесе и ако тук става въпрос за един документ може и да го разберем, но представете си че става въпрос за 25 тома с по 300 страници от такива документи!
За да могат да вникнат в съдържанието, прокурорът и дознателят имат нужда от експерти. Често тези експерти не могат да бъдат намерени никъде другаде освен в самото разследвано министерство; често те трябва да застанат срещу колегите си, а дори и срещу себе си. Дава се различна и често объркана информация, в която е много трудно да се оправиш.

В същото време обаче началника иска резултат. Еди-кой-си трябва да бъде обвинен за корупция. Ще го пишем по медиите, ще дадем показно задържане. Това се прави лесно, бързо и с голям ефект, ама я хвани да четеш тези 25 тома документи - тежка, сива и неблагодарна работа. И дребния дознател и дребния прокурор се свиват: "ОК нека да повдигнем обвинение да не ни набиват канчетата шефовете пък после ще му мислим!"

Разбира се, ако питате баш прокурора дето са го дали по телевизията той винаги ще ви каже: "След като сме повдигнали обвинение значи сме събрали достатъчно доказателства!" Само дето той самия има много бегла представа от тези доказателства. При него идват дознателчето и прокурорчето и му докладват. А на шеф като този трудно се докладва, че доказателствата не излизат, повярвайте ми! Все мъчиш въртиш да му кажеш, че работата излиза. Той неща че не излиза не иска да чува.

И ето, идва един момент делото влиза в съда. Съдията получава едни разбъркани доказателства, които не доказват нищо друго освен, че в министерството което ги е издало е царяло гигантска бъркотия и че прокуратурата теглила оттук - оттам да навърже нещо, ама в тази бъркотия и на нея не й е станало ясно. Добре, ама бъркотията не е престъплението "Корупция"! Как да го осъдиш за корупция този бивш министър? А ти го виждаш, оял се е целия, ама как да го осъдиш като това дето е събрала прокуратурата не доказва защо се е оял!?

И така, съда е последното нещо, което трябва да се реформира. По природата си той не се подава на реформации. Практиката го дърпа назад. Както ми каза един приятел прокурор година и нещо след като беше влезнал новия НПК в сила: "За година и половина успяхме да докараме нещата до старото им състояние" - каквото и да напишеш в закона, съда се обляга на това, което е правил преди. И не мислете, че това е толкова лошо, в английския съд се облягат на действия то преди хиляда години!

Преди съда трябва да реформираме министерството с правилата му и администрацията му. Да персонализираме отговорността вътре там. Да е ясно кой какво прави и защо го прави и че като го прави именно той ще е човека който го прави.
Това ще помогне да се реформират МВР и прокуратура, които като разследват ще могат по-ясно да разберат какво разследват и ако обвиняват ще могат да формулират по-ясно какво обвиняват. И когато знаят какво точно обвиняват ще бъдат много по-убедителни в съда. А стане ли това, съдът сам ще се реформира бавно, чрез собствената си практика, а не чрез специални закони, които са толкова много и толкова на често се променят и "реформират", че никой не им обръща внимание.

Протестът на българският полицай

Днес отново българският народ е разделен. Защото протестира българският полицай. И естествено според всички той няма никакво право да протестира. Защото всичко му е в ред. Заплатата му е висока, откъде накъде да не си плаща осигуровките като всички останали... Нали? Естествено появиха се и поредните платени статии, че в България имало най-много полицаи на глава от населението. Журналиста не си е направил справка, че най-много служители от МВР на глава от населението не означава непременно най-много полицаи. Защото в първата цифра влиза пожарната, гражданска защита, куп институти, в това число и по психология, администрация и чиновници по министерства и дирекции. Но ние сме си свикнали по дифолт, че една лъжа повторена няколко пъти се превръща в истина. Особено за озлобени хора, които издирват виновника за собствените им нещастия. Защо това да не бъде нещастната кука, която го е спряла с превишена скорост и му е писала акт? Защо да не е тъпанът, който в 2 посред нощ му е съставил предупредителен протокол за спазване на нощната тишина? Защо да не е тъпото парче, което се вози в нови астри, получава хилядарка и по цял ден пие кафета?!
Лесно е, нали? Но същият този мускулест предмониторен герой няма никакво желание да заеме мястото на тъпата кука и да прибира рушвети. Няма и понятие как се работи под натиск от страна на началници, от страна на пишман бизнесмени, политици, от страна на недомислената нормативна база, без никакви права за защита и без никакъв реален ефект от каквито и да е било репресивни действия. Защото тогава се намесва справедливият български съд, който си умира от щастие да осъди нещастно ченге посегнало на циганин, пардон ром, или притеснило алкохолното спокойствие на подражател на Стависки.
По форуми има какви ли не примери от смешни, до още по-смешни. Същият този недоволен гражданин обаче не си е мръднал пръста да се обади по скъпото си телефонче за забелязаното нарушение, не си е потърсил правата, не е прочел и не знае правата си. И не може да осъзнае кой е истинският виновник. Който ни е докарал до тук и който умело подбутва платени статии и дезинформация за да ни насъсква срещу лекари, учители и полицаи.
Да не говорим, че образцовият гражданин не си спомня, че през 1994-та имаше указ, с който се поеха здравните вноски от страна на държавата за държавните служители, което маскира намалението с 10% на техните заплати. Днес отново искат това. Сега пък държавните служители ще си поемат осигуровките, т.е. ще им се намалят заплатите с още 10%.
Но недоволният гражданин се кефи. Защото на чужд гръб и сто тояги са малко. А той ще се прибира в края на работния си ден у дома, няма да се налага да се изправя срещу въоръжени престъпници, и естествено, няма да се осигурява на пълната си заплата.
Защото сме тарикати.
Тарикатите обаче имат един проблем. Нямат алтернатива, но не могат и да стигнат до там в мисловните си напъни. Е, добре. Да си ходят всички полицаи. Кой ще дойде на тяхно място? Желаещи да са на разположение 24 часа, да се изправят със стоп-патрони срещу калашник, да сипват бензин в патрулката, да си носят компютъра от къщи, да си плащат консумативите и да не могат да получават допълнителни доходи от друга законна работа, да се осигуряват на реалните си доходи, май няма!? Но е много по-лесно да крещиш разпалено "ууу", "кука", "ушеви" и т.н. Защото е модерно. А ние сме модерни... тарикати.
А на практика какво става? Няма как една сметка, направена преди три месеца, така тотално да се издъни, както това става с бюджета на страната. Тя или е направена от напълно неграмотни хора, или никой не я изпълнява. Какво толкова се случи в България между декември и март,че в бюджета да се отвори толкова голяма дупка, което пък от своя страна да налага рязане на разходи? През декември не се ли знаеше,че света и страната са в криза? Знаеше се! Още през ноември 2009г. специализираната преса предупреждаваше,че прогнозите на финансовото министерство са напълно нереалистични относно залаганите по-високи приходи за 2010г. в сравнение с тези от 2009г. Защо не ни обяснят откъде реално идва проблема? Защото не искат.

А най-големия проблем е в намалените постъпление от ДДС. Това е истината за издънения бюджет. Приходите от ДДС са 919млн. лв. или 2/3 от събраното за същия период през 2009г. Най-голямата драма на бюджета е намалените...

Прочитане на целия коментар постъпления от този данък. А причината за това е намаленото вътрешно търсене, просто защото хората НЯМАТ ПАРИ, От там и оборотите са по-ниски, а също и вноса. Тогава Дянков и сие ни уверяваха,че под вещото ръководство на ген.Танов в митниците и опъване на кабел между тях и НАП приходите ще нарастнат. Е, какво стана? Сега очакват през март компаниите да платят корпоративен данък и ......... дупката да се позапълни. Ама няма да стане! Щото тези компании просто няма да реализират печалба. Хората не потребяват, респективно стопанската активност е замряла, а много фирми чакат дължимото от държавата.

Борисов и Дянков имат основание да се оплакват от лошото наследство. Основателни са упреците към предходното правителство. Но колко време още ще се вадят скелетите от гардероба? Не е ли време да престанат да реват и да се хванат за работа? Време е! Не се ли обясняваше от вещи специалисти, че е по-добре страната да завърши с 2% дефицит за 2009г., но да се разплати с компаниите и да върне ДДС? Сега със сигурност от тази глупост хора са останали на улицата, намаляло е потреблението, респективно приходи от ДДС. И тези хора - останалите на улицата - вече са на хранилка при държавата / на помощи /.

Как точно мерките на Дянков за орязване на приходите на държавните служители, имащи фискален ефект от около 300 млн. лв., ще бъдат антикризисна мярка? Няма да бъдат такава! Ще намалеят възнагражденията на служители на бюджетна издръжка, а това ще окаже натиск и върху заплатите в реалния сектор, като ще ги натисне надолу. От там и по-малко потребление, по-малка активност на стопанските субекти, по-малко приходи в хазната от косвени данъци.

Но това мили тарикати ще ви дойде малко по-късно. Сега куките са ви виновни.

Оценка на правителството

Ето и моята скромна оценка. Провокиран съм от пространните хвалби на всезнаещия и всеможещ хамстер, който дори не се сеща, че първите му четири години трудов стаж бяха като премиер (на 43 години!), но пък се изказва подготвен по всичко. Та какво направиха презизминалите четири години?

Поради късогледа политика управляващите не съумяха да положат основите на силен реален сектор с високи технологии на икономиката (за експорт). И през това управление продължи увличането по инвестиции в услуги с ниска добавена стойност и волатилно бъдеще (масов туризъм) и към спекулативните балони (имоти).

Вместо да създават условия за инвестиции в изграждането на предприятия, които да произвеждат както за вътрешно потребление, така и за износ, те се погрижиха само за масови средно- и нискокачествени недвижими имоти. Вместо да се постави акцент върху високите технологии, което след години да даде резултат, се строяха хотели в Банско. Които ще бъдат рушени от булдозери на по-късен етап. Пари, изтекли като пясък между пръстите.

Вместо да работи за изграждането на административен капацитет за усвояването на т.нар. еврофондове (както по трите предприсъединителни, така и по оперативните програми), правителството трябваше да стане пасивен свидетел на санкции от страна на ЕК, изразяващи се в загуби за милиони дори за милиарди.

В енергетиката също не е розово. Правителството разчиташе прекалено много на добрата воля на Русия и получи шамар. Сега искаме комисар по енергетиката, но със същия успех можем да претендираме и за комисар по регионалното развитие...
С пътната инфраструктура положението е повече от незадоволително. Дано до края на века все пак имаме поне една завършена магистрала...

Престъпността, корупцията, трафика...все области, по които нищо съществено не беше направено през последните 4 години. Даже се говори за предпазна клауза по правосъдие и вътрешен ред. Което може да се нарече по един начин - провал.
Външната политика на кабинета бе по-скоро претенция за придържане към позициите на ЕС и НАТО, но всъщност тя говори само за едно - че и ние не сме били наясно какво искаме. Още по-малко как да го постигнем. И за по-сигурно като мижатурки сме вървяли с колектива - което е все пак по-добре, отколкото да вървиш срещу течението. По-добре да мълчиш, отколкото да се изкажеш неподготвен. Да, но в един момент мълчанието става банално...

Въпреки сравнително доброто макроикономическо представяне до момента, бързото харчене на няколко милиарда от бюджетния излишък в края на миналата година не говори за това, че правителството напълно съзнава какво е положението. Тук не трябва да се забравя и щраусовото заравяне на главата в пясъка, когато се говореше, че кризатане ни засягала.

На фона на всичко пропуснато, шоуто с боклука е черешката на тортата.

Четири пропуснати години - никой не може да ни върне изгубеното. Но все още не е късно да се опитаме да наваксаме това, което сме пропуснали. Ако не можем да върнем цялото, поне част от него. И най-вече да положим основите за едно успешно бъдещо развитие.
Защото опасността няма да ни дойде от удар отвън, а от това, че няма да съумеем да се развиваме така както трабва. При все че имаме условия за това и най-вече: ЕС, в който членуват богати държави, които са склонни да финансират рабвитието на по-бедните си и неспособни събратя.

Но те финансират развитие, а не дават даром пари за консумация. Това още нашите "мутри" не са го осъзнали. Нашите освен това не са разбрали и че са на състезание и с други държави като нас.

Отвлякоха Николета

Невероятно! Българският съд постанови на два пъти съвсем справедливо и бързо решение, след което рускиня в полска кола, с помощта на полицията отвлякоха едно българско дете. Отвлякоха Николета. Викът на детето "Помощ" остана без отзив от българската държава...
Модерните еничари я отвлякоха съвсем законно... Както се отвличаха съвсем законно български деца през турското робство.
Мога да напиша много неща... Но в гърдите ми тежи... Браво на Томислав Русев. Ето го:

http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=79097

Този зов за помощ е на всички нас. Той остана нечут. Защото нищо не можеш да направиш... Защото си сам. Срещу държавата. И нейния закон... Който не е твой.

Ако бях на мястото на бащата (не дай Боже, и аз съм баща на две деца), без кръв нямаше да мине. Некой пазвантин щеше да опита от жилото на Глок-а. А да видим за колко проститутките в съда щяха да ме оправдаят (невменяем, защо не?), пък ако взема и да се разболея, на полския посланик ще му прилошее. Сещам се за една от първите книги на Гришам - "Време да убиваш". Абсолютно никакви скрупули нямам, ако трябва да защитя детето си, та дори от майка му, полския посланик и тъпоумната министърка. Съвестта ми свършва до детето ми, оттам започва ада за мен и когото докопам. А на конвенции съм пикал. Бащата, извинявайте, ама има предимство пред разни чекиджии с конвенции и закончета. Така смятам аз, пък нека съм крив. Не държа да си остана цял живот с чисто досие, ако за това трябва да платя с мръсна съвест. И в затвора е за хора в крайна сметка.

Зад думите, че има съд, че има закон, че законът трябва да се спазва и т.н. - думи, които няма как да бъдат оспорени, се крият фактите, че "на място", пред камерите са нарушени всички други закони, които забраняват човешкото същество да бъде малтретирано, насилвано, докарвано до ръба на протест и отчаяние, опасни и мъчителни за него.

Парламентът обезсмисли референдумите

Парламентът гласува строги ограничения за референдумите

В България, както обикновено, всичко е с краката на горе. Истината е: за избори за народно събрание, където избора е между повече от 4ри партии ако участието е под 67% изборите трябва да са невалидни. При народно допитване (референдум) и 1% (един процент) е валиден.
Това което се премълчава е че човек (избирателя) по даден въпрос може да има следните мнения: ДА, НЕ и НЕЗНАМ. При референдум избирателя има възможност да упражни и трите възможности: може да гласува с ДА, може да гласува с НЕ и може и да не гласува - НЕЗНАМ. Ето защо при референдум дори и 1% е валиден. Този един процент има мнение (ДА или НЕ) и го изразява. Останалите 99% са НЕЗНАМ и дори и да гласуват те ще са с това си мнение. Тоест изборите са валидни.
Съвсем друга е картината при избори за народно събрание или при мажоритарни избори за президент. При този вид избори избирателят може да упражни единствено и само мнението си ако е ДА. Останалите избиратели които имат мнение НЕ или НЕЗНАМ могат да го упражнат единствено и само ако не гласуват. В този случай избирателната активоност трябва да е такава че да бие онези избиратели които са с мнение НЕ и го упражняват по единствено възможния начин - като не гласуват.
Ето защо ако се избира само един кандидат изборната активност трябва да е над 33% за да са валдни изборите. 100 избирателя - 33 са ДА, 33 са НЕ и 33 са НЕЗНАМ.
Ако се избира между двама кандидата или две партии - изборната активност трябва да е 50% за да са валидни изборите - от 100 избиратели 25 са ДА за едната партия, други 25 са другата, 25 избиратели са НЕ и останалите 25 са НЕЗНАМ. Тоест 25 НЕ трябва да са бити от 25 ДА или 50 участвали.
Ако се избира между 3 партии то избирателната активност трябва да е 60% - от 100 избирателя - 20 са ДА за едната - 20 за втората и 20 за третата и те трябва да са повече от потенциалните 20 НЕ.
При 4 и повече партии/кандидати избирателната активност трябва да е най-малко 67%
Такава е истианата, която усилено се прикрива от всички политически играчи. По този начин те плюят на нашия глас, който в множестовото си е НЕ. Но те като признават избори с невалдно участие си осигуряват властта. При положение че имаме БСП, СДС, ГЕРБ, ДПС и АТАКА и само 50% активност то теоритично 25% са НЕ, 25% са НЕЗНАМ и останалите 50% се разпределят между 5 партии. Да кажем че БСП е с 10%, СДС с 10% ГЕРБ с 15% ДПС с 5% и Атака с 10%. Вижда се че нито една партия не може да бие 25% на НЕто, които не са гласували. Тоест предлагания ни (на нас избирателите) избор е отхвърлен, но това се премълчава и избора се приема. Тоест те не се вслушват в нашия глас който им казва такива каквито сте НЕ ви искаме, променете се. Те си я карат както на тях им изнася и ни лъжат че има валидни изобори че има демокрация.

Един истински министър-председател!

Министър-премиерът на Австралия Джон Хауард
На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната. Цитат: „ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика! Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните – мъже и жени – въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища. Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура. Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“